e-comedia.com

В началото на своето управление НСГРП е ограничена в провеждането на антиеврейската си политика от два фактора. Първо германската икономика трябва да се възстанови бързо. Това означава, че не бива чрез масово прогонване или лишаване от собственост на заможната еврейска общност да се дават поводи за особено остри критики от държавите победителки в Голямата война. Освен това тя се стреми да се превъоръжи възможно най-бързо, което също би било осуетено, ако прояви на масова жестокост предизвикат гнева на международната общност. Затова Хитлер прибягва към методите, използвани срещу евреите в Испания през 14-и и 15-и век. Предизвикват се и се поощряват индивидуални актове на насилие, които после биват използвани като претекст за налагане на законови ограничения срещу правата на евреите. Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс се заема с разпалването на омразата и индиректното подстрекаване към насилие, а впоследствие Хитлер обявява, че „не одобрява” тези „индивидуални актове”, които обаче остават ненаказани. По този начин насилието, официално осъждано от Хитлер, взема застрашителни размери през лятото на 1935 г, и позволява на нацистите да приемат на 15 септември двата Нюрнбергски закона, които представляват жесток удар срещу правата на евреите и възможността им за нормално съществуване.

Първият от тях – „Законът за предпазване на германската кръв и германската чест” – забранява браковете и извънбрачните връзки между евреи и германски граждани. Евреите вече нямат право да назначават на работа в домовете си германки под 45-годишна възраст. Те губят и правото да издигат националното знаме. Този закон за първи път изрично разделя германското население на „германци” и „евреи”, като последните вече се назовават конкретно, а не с неясното понятие „неарийци”. За евреи се считат всички лица с поне един прародител евреин. Самоопределението и вероизповеданието не са от значение.

Вторият „Закон за германското гражданство” лишава евреите от всички граждански и политически права. Той въвежда две паралелни категории – граждани и поданици на Германия, като евреите са включени във втората група. С този юридически абсурд се осъществява част от формулираната още през 1920 г. програма на нацистите.

С приемането на Нюрнбергските закони ръцете на властите са развързани и те се залавят усърдно със засилването на дискриминацията. На много обществени места се забранява достъпът на евреи, все по-често се появяват надписи с обидно антиеврейско съдържание. След 1935 г. са издадени над 400 антисемитски закона. До есента на 1938 г. икономическата сила на еврейската общност е унищожена. Германската икономика отново е силна, а армията е възстановена и превъоръжена. Над 200 000 евреи вече са напуснали Третия райх, но с „Аншлуса” на Австрия през март 1938 г. на германската юрисдикция се подчиняват още толкова. Само в Австрия от 12 до 31 март се самоубиват 500 евреи.

В края на 1938 г. в границите на Третия райх живеят около 425 000 евреи. Учудващо е, че при тези масови и явни репресии, които не вещаят нищо добро, толкова много представители на „низшата раса” остават в Германия, вместо да емигрират, за да спасят живота си. Причините за това са комплексни. От една страна се очаква, че съседните на Германия държави ще бъдат окупирани в предстоящата война, за която никой, освен може би британският премиер Невил Чембърлейн, не се съмнява, че ще избухне. Също така много евреи нямат възможност или смелост да заминат поради старост или липса на средства. Те се опасяват от трудностите на живота в чужбина, където ще се наложи да започнат развитието си от нулата, а за много от тях представлява затруднение фактът, че говорят единствено немски език. Не бива да се подценява и неоснователният оптимизъм и заблудата, че нацистките репресии са временно явление. С тяхното засилване, обаче, доводите в ползва на оставането в Германия започват бързо да отпадат.

На 17 август 1938 г. е нацистите издават списък с 185 мъжки и 91 женски имена, с които евреите могат да кръщават своите деца. Вече родените еврейски мъже, от чиито имена не личи техният произход, се задължават да прибавят към името си „Израел”, а жените „Сара”. На евреите методично се отнема от възможността за съществуване. На 6 юли 1938 г. Нацистите им забраняват да се занимават с търговия, а на 25 юли – и с медицина. На 27 септември на евреите се забранява да заемат всякакви официални длъжности. На 3 декември е приет закон за принудително „арианизиране” на всякакъв еврейски бизнес. Постепенно на евреите се отнема възможността да се издържат със своя труд, което ги принуждава да оцеляват, като продават имуществото си и се подпомагат взаимно, а това е само временно решение. Отменят се и техните пенсии. Вече става очевидно, че властта цели тяхното физическо унищожение. Еврейските съвети усилено препоръчват спасение чрез емиграция. През лятото на 1938 г. в Германия вече действат концентрационните лагери Дахау, Бухенвалд, Захсенхаузен и Берлин-Марцан, като в първите три са изпращани евреи.

На 29 септември 1938 г. Великобритания, Франция и Италия подписват в Мюнхен споразумение с Германия, с което позволяват на Хитлер да окупира Судетската област от Чехословакия. Британският премиер Невил Чембърлейн е особено горд с това свое дипломатическо „постижение”, което според него гарантира мира в Европа. Всъщност то представлява едно отстъпление пред агресора, което засилва неговата самоувереност. По време на Нюрнбергския процес през 1947 г. генерал Кайтел признава, че ако в Мюнхен Великобритания и Франция бяха застанали твърдо в подкрепа на Чехословакия, Германия не би посмяла да окупира Судетската област, тъй като по това време не е разполагала с достатъчна военна мощ. Целта на споразумението е била да се спечели време за превъоръжаването на Вермахта. През март 1939 г. Германия окупира Бохемия и принуждава Словакия да обяви независимост, като по този начин слага край на суверенитета на Чехословакия.

Скоро след Мюнхенската спогодба, на 28 октомври, нацистите арестуват 18 000 евреи с полско гражданство, и ги прогонват към Полша, която отказва да ги приеме. Те са оставени в “ничията земя” на полската граница за няколко месеца. Хирш Грюншпан, студент в Париж, чието семейство е сред прогонените, научава за страданията на своите близки и решава да отмъсти. На 7 ноември той прострелва третия секретар на германското посолство в Париж Ернст фон Рат, който умира от раните си два дни по-късно.

Същата нощ на 9-и срещу 10-и ноември, нацистите отговарят с повсеместни погроми из цялата страна. Полицията и силите SS (Schutzstaffel – отряди за защита) изпочупват витрините на над 7000 еврейски магазини (заради което нощта остава в историята като „Кристална”), изгорени са 191 синагоги и са убити 91 евреи. През следващите няколко дни близо 11 000 евреи от Южна Германия и Австрия са арестувани и изпратени в първия германски концлагер Дахау, 9845 евреи от Централна Германия в Бухенвалд, а около 9000 от Прусия и балтийското крайбрежие – в Захсенхаузен. Повечето от тях са освободени след няколко месеца, но около 1000 души загиват в резултат на мъчения, нечовешко отношение и условия на живот, и произвол в лагерите, които все още не функционират като фабрики на смъртта. Освен всичко това, еврейската общност е задължена да плати обезщетение от един милиард марки заради размириците. Всъщност основната част от парите е изплатена от застрахователни компании.

Този акт на произвол създава известни главоболия на нацистите, тъй като много евреи завеждат дела за нанесени щети и за убийства, а четирима членове на НСГРП са изключени от партията заради изнасилване на еврейски жени. Въведено е разграничение между престъпленията, извършени от „идеалистични” и от „егоистични” подбуди. Погромът се оказва непопулярен не само в чужбина, но и сред германското общество. Това принуждава Хитлер да промени тактиката. Той прехвърля почти изцяло изпълнителните правомощия за политиката на насилие срещу евреите от Гьобелс (който продължава да разпространява антисемитска пропаганда) към Хайнрих Химлер и нацистката тайна полиция – Гестапо. Също както преди, безредиците са използвани като претекст за законови репресии срещу евреите. Този път, обаче, процесът е силно бюрократизиран. Всеки ход е внимателно премислян от опитни чиновници, а не само от партийни теоретици. Според един от водещите изследователи на Холокоста, Раул Хилберг, именно тази бюрократичност е дала възможност насилието срещу евреите да придобие огромни мащаби и да прерасне в геноцид.

____________________________________
Към пета част
____________________________________

Използвани материали:
Дора Калчева – Холокостът в Третия райх и неговите съюзници – 2008
Paul Johnson – A History of the Jews – 1988
Христина Мирчева – Съвременна история – 1999
http://ushmm.org - United States Holocaust Memorial Museum
http://genocidewatch.org - Genocide Watch
http://thirdreich.boinaslava.net - уебсайт, посветен на историята на Третия райх