e-comedia.com

През далечната 2000-а година в полуразрушеното тогава Сараево се провежда състезание, в което някои от най-добрите студенти на Босна и Херцеговина се опитват да разрешат казус, изграден върху конкретна бизнес ситуация. Състезанието се казва „Босненско предизвикателство” и е организирано от австрийския клон на World University Service (WUS) – международна неправителствена организация, чиято мисия е да насърчава разпространението на човешкото право на образование по света. Инициативата има успех – за тези млади момчета и момичета, живеещи в една изолирана и разкъсана от войната страна, това е рядък шанс за изява – и те го сграбчват с необикновена стръв и амбиция. В същото незавидно положение са и студентите в останалите страни от вече бивша Югославия. Съзирайки големия потенциал на това начинание, организаторите постепенно разширяват географския обхват на състезанието като накрая страните участнички стават 12, и променят тематичния му обхват – добавяйки още 3 дисциплини към първоначалната. „Босненското предизвикателство” се е превърнало в „Балканско” (Balkan Case Challenge, BCC) и вече не се провежда в Сараево, а в австрийската столица Виена. От 2000-а година до днес, чрез своите десет издания, BCC е дало шанс на повече от 1500 студенти от Югоизточна Европа да премерят сили в своите области, да създадат ценни професионални контакти и да изградят приятелства, които в много случаи траят цял живот.

С Ясмин Мозер, проектов мениджър на BCC, разговаряме за богатата история на състезанието, за неговите цели и постижения и за бъдещето му.

Здравей, Ясмин! Можеш ли да опишеш накратко идеята на BCC – кои са най-отличителните му страни и кое прави това състезание толкова специално?

„Балканско предизвикателство” е международно състезание по решаване на казуси с регионален фокус върху Балканите и има три главни цели:

1. Да даде на студентите възможността да приложат своите теоретични познания на практика – по този начин студентите се вживяват в ситуации от действителния живот и се подготвят по-добре за своето професионално бъдеще.

2. Да подобри тяхната конкурентноспособност на пазара на труда - това се постига главно чрез участието в състезанието на компании както на национално, така и на международно равнище; то се изразява в две направления – от една страна каним компаниите да съставят казусите в отделните дисциплини и да участват в журито, а от друга – организираме събития като Кариерен ден за Югоизточна Европа във Виена с подкрепата на Austrian Trade.

Основната ни цел е да покажем на представителите на компаниите големия потенциал на участващите студенти, както и на региона като проспериращ пазар за инвестиции. И ние успяхме: приблизително 10% от нашите участници си намериха работа, благодарение на BCC.

3. Да насърчава междукултурния обмен между студентите: за разлика от други подобни международни събития, участниците в BCC не се състезават в отбори, представляващи техните страни, а в смесени международни отбори от двама до четирима души. По този начин те научават повече един за друг и осъзнават колко много общо имат. В наши дни междукултурните способности и уменията за работа в екип са едни от най-важните качества, изисквани от пазара на труда.

Тази година BCC празнува своята десета годишнина. Това е дълъг период за един проект, което само по себе си е доказателство за неговия успех. Можеш ли да направиш кратка ретроспекция на историята на BCC – промените, през които проектът неизбежно е преминал от началото си през 2000 г. досега, най-високите му постижения и нереализираните му цели, в случай, че има такива?

BCC започна като „Босненско предизвикателство” през 2000 г. и беше насочено само към студенти от Босна и Херцеговина. Още тогава, както и в последвалите години, BCC беше пионер в областта на засилване връзката между висшето образование и икономиката. Както университетите, така и компаниите, бяха доста скептично настроени относно проекта и целите му; за щастие този скептицизъм постепенно намаля. В продължение на няколко години географският фокус на състезанието се разширяваше: първоначално бяха добавени останалите страни от бивша Югославия, след това България, Румъния, Албания и Молдова. Промени се и тематичният обхват: в началото имахме само Бизнес казус, после Правен казус (основан върху други симулации на международния съд в Хага) и Модел на ООН. Последната дисциплина, която добавихме, бе Казус по информационни и комуникационни технологии. Това е още едно нещо, което прави BCC различно от останалите състезания: то обхваща студенти от четири (и дори повече) области, което насърчава интердисциплинарната работа в екип. До 2005 г. финалите на BCC се състояха в Сараево; когато през 2006 г. Австрия пое председателството на ЕС, събитието се премести във Виена като австрийските студенти също получиха възможност да участват. От 2008 г. вместо Модел на ООН се провежда Модел на Европейския Съвет. По този начин фокусът се измести върху европейското ниво и студентите от Югоизточна Европа се запознават с концепцията и предимствата на европейската интеграция. И накрая, от 2008 г. във всички 12 страни се организират предварителни състезания, за да се осигури стандартизирана подготовка на всички студенти, избрани да участват на финала.

Колкото до нашите най-големи постижения - мога да кажа, че определено успяхме да подобрим междукултурния обмен между студентите, както и да увеличим тяхната конкуретнспособност на пазара на труда. Успяхме също така да повишим осведомеността за потенциала на Югоизточна Европа като неделима част от Европа.  BCC се превърна в разпознаваема марка, поне сред студентите от Югоизточна Европа: те виждат в събитието възможност за осъществяване на връзки с колеги и потенциални работодатели.

По отношение на нереализираните цели : ще излъжа, ако кажа, че няма такива. Смятам, че не успяхме да убедим университетите в необходимостта от събития като BCC, които да свързват образованието с бизнеса. Разбира се, има отделни хора (професори или асистенти), които са верни поддръжници и промоутъри на BCC, но състезанието, например, не е включено в учебните програми на университетите. Студентите взимат участие в BCC по собствена инциатива и отделят от свободното си време, за да се подготвят и да посетят събитието; щеше да бъде по-добре ако преподавателите бяха възприели BCC като активност, която е част от техните курсове, така че студентите да получават кредити за своето участие. Сигурна съм, че имаме още много работа за вършене по повишаване на информираността за BCC на институционално равнище.

BCC отделя специално внимание на студентската заетост и конкурентността на младите специалисти на пазара на труда. Колко от участниците в BCC са си намерили работа, благодарение на състезанието?

Според наше проучване, направено малко след края на състезанието, приблизително 10% от нашите участници са намерили работа чрез BCC. В действителност обаче, техният брой сигурно е значително по-голям. За съжаление, не успяхме да проследим професионалния път на участниците през годините, а резултатите от повишената конкурентноспособност на студентите могат да се наблюдават след, да кажем, 3 до 5 години. Студентите, взимащи участие в BCC, са в края на своето следване, макар че повечето от тях карат бакалавърска степен; много от тях записват магистратура, следователно не можем веднага да преценим ролята на BCC в търсенето им на работа. Но чрез BCC те създават контакти с потенциални работодатели, които най-често използват години след участието си в състезанието. В дейстителност, една от най-важните ни предстоящи задачи е да проследим нашите участници от 2000 г. насам и да видим как и в коя област са се развили.

През последните няколко години, до голяма степен благодарение на този проект, си можела да пътуваш много из Югоизточна Европа. Как виждаш региона и неговото развитие през призмата на образованието и икономиката? Коя е най-положителната тенденция, която забелязваш? А най-отрицателната? Какво може да се направи, за да се повиши качеството на висшето образование в тези страни?

Труден въпрос. Прав си, че през последните три години съм обиколила голяма част от региона, но въпреки това не мога да кажа, че съм видяла достатъчно от него, за да отговоря обективно на въпроса ти. Да започнем с положителните ми впечатления: това, което видях, е че страните от Югоизточна Европа са на път да станат равностойни членове на Европейската общност, особено по отношение на квалификацията на младите кадри. Не казвам, че образованието в региона се е приближило достатъчно до европейските стандарти – има още много да се работи в тази насока – но студентите са толкова мотивирани и отдадени, те учат не заради своите университети или преподаватели, а заради себе си, ходят в чужбина, участват в стажове и т.н. Те разпространяват европейските ценности и идеи, отворени са и са конкурентни на пазара на труда. Най-големият проблем, по мое мнение, е че университетските институции са много тромави и недостатъчно гъвкави, за да се адаптират бързо към новите тенденции. Остарелият академичен състав е консервативен и невъзприемчив за новите практики и изисквания; пазарът на труда и нуждите на компаниите се промениха значително през последното десетилетие, но висшето образование не успя да се приспособи достатъчно. Чуждите инвестиции в региона са повече или по-малко задоволителни, но хората (както от академичните среди, така и извън тях) трябва да са подготвени да работят в чужди компании.

Какво трябва да се направи, за да се повиши качеството на висшето образование? Мисля, че съвместните проекти и структурните мерки, които се финансират от Европейската Комисия и фондовете за сътрудничество и развитие са от съществено значение за региона, но са ефективни само когато отговорните министри и мениджърския персонал са готови не само да подпомагат подобни начинания, но и самите те да ги инициират и развиват, особено с оглед на тяхната дългосрочна устойчивост.

Да поговорим малко за теб. Какво ти даде BCC? По какъв начин участието в този проект те промени и обогати?

BCC е първият наистина голям проект, за който работя – в този смисъл опитът, който придобих в BCC, представлява горе-долу целият ми трудов опит. Това, което научих от BCC, е, че националността не е от значение – студентите са студенти, независимо откъде идват; че Балканите са донякъде различни от Западна Европа, но в региона има толкова много потенциал, за който си заслужава да се бориш; че последните 20 години на войни и икономическа нестабилност със сигурност са дали своя белег върху региона, но въпреки това страните от него се възстановиха бързо и са на добър път; че Югоизточна Европа е моя страст и аз със сигурност ще продължа да работя с или в региона; че хората са удивително сърдечни и гостоприемни. Накрая, създадох много приятелства, благодарение на BCC, приятелства, които ще останат за цял живот.

Какво е бъдещето на проекта? Ще има ли BCC в следващите години?

Това е най-трудният въпрос. Надявам се да има. В момента сме в процес на адаптиране на модела на BCC към настоящите тенденции. Със своите 4 дисциплини, 12 страни участнички и повече от 800 кандидати всяка година, BCC е тежка машина, която отвреме-навреме трябва да бъде „облекчавана”. В същото време търсим нови донори и водим преговори с досегашните партньори. До началото на есента ще знаем дали BCC има бъдеще или не.

И накрая, можеш ли да ни разкажеш някоя смешна история или анекдот от твоите BCC преживявания? Някоя случка, която разкрива истинския балкански дух, например?

Има много анекдоти, които бих могла да разкажа, от моя четиригодишен опит с BCC; повечето обаче не са подходящи за случай като този. Това, което ме трогна най-много бяха думите на една участничка от Албания. След церемонията по закриването, тя дойде при мен и ми каза: „Знаеш ли, Ясмин, хората от Балканите си приличаме толкова много. Първоначално смятах, че имаме различни идеи, различни характери и различни произходи; но после започнахме да си говорим, да прекарваме повече време и да работим заедно и тогава осъзнахме, че всички сме еднакви.” Подобни преживявания отразяват истинския дух на BCC.