e-comedia.com

Историкът Орландо Файджес призна, че е публикувал анонимни очернящи ревюта за свои колеги в сайта Амазон, съобщава Гардиън.

Орландо Файджес, специалист по история на Русия и професор по история в колежа „Бъркбек” към Лондонския университет, призна, че е бил автор на анонимни ревюта, възхваляващи собствените му творби като „очарователни” и „възвисяващи” и очернящи тези на конкурентите му.

Първите подозрения се появяват преди две седмици, когато историци забелязват ревюта в Амазон, хвалещи книгите на Файджес и атакуващи тези на неговите академични съперници.  В коментари под псевдонимите „орландо-бъркбек” (находчиво съчетание от истинското име на автора и колежа, в който преподава!) и „Историк” (това по се ядва) книгата на Рейчъл Полонски, „Магическият фенер на Молотов”, е наречена „трудна за проследяване”, а „Другари” от Робърт Сървис - „отвратителна”, докато изследването на Файджес „Шепнещите[1]

Един от засегнатите, Робърт Сървис, повдига въпроса пред своите колеги историци и се свързва с Файджес, който му отговаря, че е по-добре двамата да оправят отношенията си преди неговият адвокат Дейвид Прайс да заведе дело за клевета.

На следващия ден на сайта на литературната притурка на в. „Таймс” е публикуван коментар, в който се изказва предположение, „че Орландо Файджес и „орландо-бъркбек” са един и същи човек” и който призовава Файджес да осветли въпроса.

Прайс се свързва с вестника и отрича Файджес да има връзка с ревютата, след което настоява за корекция на коментара, като намеква че в противен случай неговият клиент ще съди изданието за обезщетение.

Само няколко часа по-късно Прайс излиза с ново изявление, в което се твърди, че коментарите са публикувани от съпругата на Файджес, а самият Файджес „е разбрал за тях едва тази вечер”.

Но след седмица на разгорещени коментари и все по-критични заглавия в пресата, на 23 април Файджес признава, че е отговорен за коментарите.

Някои от анонимните коментари, разпространени в мрежата:

Описание от „Историк” на книгата „Магическият фенер на Молотов” от Рейчъл Полански:

„Това е от книгите, за които се питаш защо изобщо е била публикувана… Нейният стил е толкова тежък и претенциозен, така заплетен в литературни алюзии, че е трудно да го следваш и да му се насладиш”.

„Историк” описва „Другари” от Робърт Сървис като „боклук”:

„Тази книга е отвратителна. Лошо написана и скучна за четене… липсват проникновения, заради които си заслужава да изчетем докрай тази отегчителна проза.

Има един автор, който обаче е присърце на същия критичен рецензент: книгата на Орландо Файджес „Шепнещите” е „красива и необходима”.

„Очарователна книга за вътрешния живот на обикновените руснаци… тя ни казва повече за Съветската система от всяка друга книга, която съм чел. Написана красиво, тази хубава и дълбоко вълнуваща история, оставя читателя благоговеещ, смирен, но и възвисен… Файджес се отнася към изпитанията на своите герои с огромно съчувствие и връща към живот тяхната история, благодарение на превъзходните си разказвачески умения. Надявам се, че този автор ще пише завинаги.