e-comedia.com

Антиеврейските изстъпления зачестяват. На 15 ноември 1938 г. еврейските ученици са изключени от германските училища, а на 21 февруари 1939 г. нацистите принуждават евреите да предадат всичките си златни и сребърни предмети. На 18 май е отворен женският концентрационен лагер в Равенсбрюк. През същия месец кораб, превозващ 930 еврейски бежанци, не получава разрешение за дебаркиране в Куба, САЩ и други страни, и се връща в Европа. На 29 септември 1939 г. на евреите е заповядано да предадат радиоапаратите си. През 1940 г. германските евреи са масово принудени да напуснат домовете си и да се настанят в „комунални еврейски общежития” или казано в прав текст - гета, от които те постепенно биват прехвърляни към концентрационните лагери. През 1941 г. властите отнемат пишещите им машини и прекъсват телефоните им, а със забраната от 1942 г. да купуват вестници, всяка връзка със света е прекъсната. Те са напълно безпомощни, а за по-прозорливите не е тайна, че това е етап от програмата на нацистите за унищожението им. На 19 септември 1941 г. всички евреи в Германия се задължават да носят върху горните си дрехи жълта шестолъча звезда с надпис “Jude”- евреин. С тази унизителна заповед евреите са „белязани” като отхвърлен от обществото опасен елемент.

На 23 август 1939 г. в Москва външните министри на Германия и СССР Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов подписват пакт за ненападение, благодарение на който Германия си подсигурява гърба на изток, за да може спокойно да води война на запад срещу Франция и Великобритания. Договорът предвижда Германия да окупира западната половина на Полша, а СССР да присъедини необезпокоявано източната половина, заедно с Литва, Латвия и Естония и част от Румъния (Буковина и Бесарабия).

Новата външнополитическа ситуация налага промяна в германската реторика по отношение на руснаците. Руските комунисти стават „руски народ”, а юдео-болшевизмът вече е „еврейска плутокрация”.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, а два дни по-късно Великобритания и Франция й обявяват война. Започва най-големият военен конфликт в човешката история. След като Германия окупира „своята” част от Полша, на 17 септември съветските войски навлизат в източната част на страната. Полският суверенитет е унищожен за четвърти път от могъщите съседни държави.

До есента на 1940 г. германската военна машина прегазва Западна Европа. Окупирана е северната част на Франция, а в южната е поставено марионетното правителство на маршал Петен. Германските войски контролират още Белгия, Холандия, Люксембург, Дания, Норвегия, Западна Полша, и Бохемия. На 27 септември 1940 г. в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония, а до месец март на следващата година към силите на Оста се присъединяват Румъния, Унгария, Словакия и България. На територията на тези държави живее многомилионно еврейско население.

Геополитическата доктрина на нацистка Германия се основава до голяма степен на теорията на Карл Хаусхофер, според която за своето развитие “германската господстваща раса” се нуждае от „Lebensraum” – жизнено пространство. Едно от средствата за неговото придобиване е териториалната експанзия и заселването на новопридобитите територии с германци, а другото – изтласкването от германските земи на другите народности или поставянето им в подчинено положение и пълната им денационализация. За евреите, обаче, не се предвижда нито прогонване, нито заробване. Те трябва да бъдат унищожени. Избухването на войната улеснява тази задача, както с обичайното за период на военни действия информационно затъмнение, така и поради факта, че Германия вече не е длъжна да се съобразява с реакциите на другите държави. Започва нов етап на Холокоста.

По време на войната методичното, прецизно организирано и координирано унищожение на евреите измества дотогавашната практика на спорадични погроми. Евреите във всички окупирани страни стават обект на преследване и са предвидени за депортиране в изграждащите се нови и нови гета, концентрационни трудови лагери и фабрики на смъртта. Най-жестоките удари на нацисткия режим падат върху полските евреи. В хода на войната в Полша са изградени множество лагери на смъртта, по-известните от които са Аушвиц (Освиенцим), разширен в системата от лагери Аушвиц-Биркенау, Треблинка, Белзец, Собибор, Майданек, Кулмхоф-Хлемно, както и множество трудови лагери, центрове за задържане и разпределителни пунктове. Условията за живот във всички тях са ужасяващи. Затворниците са принудени да работят често по 20 часа на денонощие, настанени са в претъпкани помещения, хигиената е изключително лоша, дажбите от храна – крайно недостатъчни, върлуват болести, а към всичко това се прибавя постоянният тормоз и издевателства на пазачите, произволните мъчения, унижения и убийства и чудовищните медицински опити с живи хора на германски лекари като Йозеф Менгеле и Зигмунд Рашер. Въпреки че не във всички лагери се извършва умишлено масово изтребление на затворници, стотици хиляди хора намират смъртта си в тях.

Веднага след окупацията всички полски евреи над 10-годишна възраст са задължени да носят жълтата Давидова звезда върху дрехите си. Преди да бъдат изпратени в лагерите, срещу евреите в окупираните страни се прилагат същите репресивни мерки, като към тези в Германия.

На 22 юни 1941 г. Хитлер привежда в действия плана „Барбароса” и германските войски нахлуват в Съветския съюз. Открит е нов източен фронт (който ще струва на германците победата във войната) срещу могъщ враг. Отново се връщат в употреба термините „юдео-болшевизъм” и „еврейско-болшевишка Русия”. Всеобщата омраза към евреите отново е подхранена от асоциирането им с врага от изток.

Първоначално устремът на германската армия е неудържим, но постепенно съветските войски успяват да се организират в защита. Напредването на германските сили се забавя. В края на 1942 г. Червената армия спира настъплението на Вермахта към Москва и принуждава германците да заемат отбранителна позиция.

Затягането на войната със Съветския съюз кара германското ръководство да ускори процеса на разрешаване на еврейския проблем. На 20 януари 1942 г. в Берлинското предградие Ванзее се провежда конференция на 15 висши правителствени служители, председателствана от обергрупенфюрера от SS и помощник на Химлер, Райнхард Хайдрих. Сред присъстващите е и Адолф Айхман, който след това ще се заеме ревностно с организирането на депортациите на европейските евреи. На заседанията се взема решение за депортиране на германските евреи на изток и за „окончателно разрешаване” на еврейския въпрос. В текстовете на протоколите от конференцията не е дадено обяснение на този термин и не се споменава нищо за физическо ликвидиране на евреите. Съгласно изричните писмени източници може да се предположи, че под „крайно решение” се разбира и депортирането на евреите на изток, където да бъдат използвани като робска работна сила. До лятото на 1941 г. събитията оправдават това тълкуване. Полски територии се прочистват от евреи и поляци и се заселват от германци. Депортациите до този момент обикновено не означават смърт. В хода на войната обаче това се променя. Със забавянето на настъплението в СССР антиеврейските мерки се втвърдяват. Забранява се емиграцията. През октомври 1941 г. 20 000 германски евреи са извозени с влакове към пренаселеното гето в Лодз.

Докато германските войски се сражават срещу Червената армия, в тила им действат наказателни отряди на SS – “Einsatzgruppen” – под командването на Райнхард Хайдрих, които извършват масови убийства на евреи, поляци и руски военнопленници. Според Раул Хилберг в периода от 15 октомври до 12 декември на 1941 г, четирите айнзацгрупи „A”, “B”, “C” и “D” са избили около 300 000 евреи. На 29 и 30 септември 1941 г, айнзацгрупа „C” поставя абсолютен рекорд за ефективност, пред който отстъпват дори газовите камери в Аушвиц. Само за 36 часа в дефилето край Бабий Яр, близо до Киев, групата избива 33 771 евреи. При този тип изтребление жертвите обикновено сами копаят траповете, в които ще бъдат хвърлени телата им, след което са застрелвани в гърба. Те наблюдават как войниците от SS несмутимо и методично изтребват техните другари, и безпомощно очакват своята участ. В лагерите на смъртта унищожаването на затворниците обикновено става в камери, в които наведнъж могат да се обгазят до 2000 души с въглероден моноксид, или с отровния газ „Циклон-Б”. Използват се и подвижни газови камери, монтирани във фургони, които се пълнят с изгорелите газове от ауспуха. Отчаянието обхваща подвластните на нацизма евреи. В дневниците си професор Виктор Клемперер пише, че от началото на депортациите до юли 1942 г. в Берлин са се самоубили над 2000 евреи.

Освен германските евреи и тези от окупираните територии, към концлагерите се изпращат и евреите от съюзните на германия страни, като само България успява да спаси своите евреи, но не и тези от окупираните земи в Гърция и Югославия. Съгласно заповед от 1942 г. лагерите на територията на Германия трябва да се „прочистят” от останалите в тях 2000 евреи. Последните са изпратени в Аушвиц. През 1944 г. властите променят решението си и голяма част от евреите са върнати в Бухенвалд и Дахау, за да работят в оръжейната промишленост.

Един от междинните етапи по пътя към масовото унищожение в Аушвиц-Биркенау е гетото в Терезиенщат (Терезин), на 55 км от Прага. Тук са затворени възрастни германски евреи, еврейски войници от Първата световна война и техните семейства, хората с частичен еврейски произход, които според нюрнбергските закони са третирани като евреи, еврейски съпрузи от разтрогнати „смесени бракове” и евреи от Протектората на Бохемия и Моравия. На 8 септември 1943 г. започва депортиране на затворници от Терезиенщат. Около 18 000 мъже и жени са прехвърлени в „семейния лагер” - отделен сектор на Биркенау. Там те временно се радват на учудващо поносимо отношение. Семействата не са разделени, запазват багажа си и цивилните си дрехи. Към гетото се създават училище и детска градина.

Всичко това, разбира се, не се прави от топли чувства към евреите. Целта на нацистите е да „замажат очите” на международната общност, която е обезпокоена от сведенията за зверствата в концлагерите, а тъй като по това време Германия вече изпитва сериозни затруднения на бойните полета, мнението на държавите от антихитлеристката коалиция може да се окаже от сериозно значение, в случай, че Германия загуби войната.

Евреите в Терезиенщат се радват на поносим живот в про¬дължение на около шест месеца, докато западните комисии констатират, че условията в гетото са приемливи, след което през март и юли 1944 г. почти всички затворници са избити, а около 3 000 са прехвърлени в друг лагер.

В резултат на депортациите на изток в началото на 1942 г. броят на евреите в Германия е спаднал до 131 800 души, а в Австрия на 43 700. След конференцията във Ванзее германските и австрийските евреи са изпратени на няколко вълни към лагерите на смъртта в окупираните части на СССР и в Полша (Хлемно, Собибор, Треблинка, Белзек, Аушвиц) и към Терезиенщат, на територията на бивша Чехословакия.

На 27 май 1942 г. бойци от чешката съпротива нападат и взривяват колата на Райнхард Хайдрих, който умира след четири дни в болница в Прага. Нацистите отвръщат на организирания в Лондон атентат, като арестуват 500 берлински евреи и заплашват, че при всеки опит за бунт ще убиват по 100-150 от тях. Когато на 4 юни Хайдрих умира, те изпълняват заканата си и застрелват 152-ма евреи. Междувременно частите на SS ликвидират атентаторите, укриващи се в криптата на църква в Прага. Убийството на Хайдрих предизвиква още много нацистки изстъпления срещу чехите и евреите.

Равносметката само за избитите от нацистите германски евреи е ужасяваща. Според известния изследовател на Холокоста Мартин Гилбърт, по време на войната жертви на режима са станали около 160 000 германски евреи. Най-малко 38 574 от тях са намерили смъртта си в Аушвиц – концлагерът, в който са избити най-много хора. Според най-новите изчисления след 1939 г. са ликвидирани около 250 000 германски евреи – половината от общия брой на евреите в Германия през 1933 г.

Парадоксален е фактът, че колкото по-ясно започва да се вижда, че Германия губи войната, толкова по-интензивно нацистите унищожават евреи, вероятно опасявайки се, че ако не ги изтребят бързо, съюзниците може да ги спасят. Почти до края на войната машината за пропаганда бълва антисемитски послания и гради враждебния образ на евреина. Продължават да се издават дискриминационни закони за малкото останали недепортирани евреи. Приема се закон, според който имуществото на починалия еврейски съпруг се предава на държавата. Депортацията към лагерите се извършва на пълни обороти.

До капитулацията на Германия вечерта на 8 май 1945 г. нацисткият режим успява да унищожи колосален брой човешки животи. Сред изследователите на епохата се водят спорове за броя на избитите евреи, цигани, хомосексуалисти, военнопленници, политически врагове, хора с умствени и физически недъзи и други „вражески” групи. Според последните проучвания само в комплекса Аушвиц-Биркенау са убити около 1 000 000 евреи, между 70 и 75 000 поляци, 21 000 цигани, 15 000 съветски военнопленници и около 15 000 чехи, руснаци, украинци, белоруси, югославяни, французи, германци, австрийци и други. Според обявените непосредствено след войната данни, нацистите са унищожили около 6 000 000 евреи. По-новите проучвания показват тенденция към намаляване бройката, но е факт, че хитлеристкият режим умишлено изтребва умопомрачителен брой хора, като поставя немислим дотогава зловещ рекорд, който за съжаление скоро след това ще бъде „подобрен” от режима на Сталин. Голяма част от нацистките военнопрестъпници са осъдени от Нюрнбергския трибунал, заседавал от 20 ноември 1945 г. до 31 август 1946 г. или от други трибунали. Някои, като Хитлер и Гьобелс, се самоубиват, а други се изплъзват от справедливостта и доживяват до дълбока старост. Делото на нацистите, обаче, оставя в световната колективна памет неизличим спомен за злините, които може да причини един човеконенавистнически режим и за ужасните престъпления, които човечеството е способно да извърши, когато постави някоя ценност над хуманизма и естественото право на живот и достойно съществуване.

________________________________

Използвани материали:
Дора Калчева – Холокостът в Третия райх и неговите съюзници – 2008
Paul Johnson – A History of the Jews – 1988
Христина Мирчева – Съвременна история – 1999
http://ushmm.org - United States Holocaust Memorial Museum
http://genocidewatch.org - Genocide Watch
http://thirdreich.boinaslava.net - уебсайт, посветен на историята на Третия райх