e-comedia.com

С идването на НСГРП на власт антисемитизмът от социално течение се превръща в държавна политика. Всеки тоталитарен режим се нуждае от вътрешен враг, с чието съществуване да оправдае отнемането на гражданските свободи и замяната им с диктатура. В своята терминология тоталитарните идеологии използват поляризирани категории. В случая с нацистката идеология светлият идеал на германското превъзходство е противопоставен на разяждащата „еврейска напаст”.

Нацистите комбинират германския ултранационализъм с ирационални расови теории, като за да придадат достоверност на последните, те впрягат цялата германска научна мисъл в кампания за доказване на антропологическите различия между германците и останалите народности и раси, като славяни, цигани, чернокожи и евреи, и класифицирането на последните като „подчовеци” („Untermenschen”). Те са поставени на най-ниското стъпало в йерархията на „расите”. За тази цел нацисткият режим впряга евгениката (социална философия и наука за подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство) и я насочва по нов път. Прославената германска академична школа бива подчинена на човекоомразна идеология и се заема да „докаже” по псевдонаучен път достоверността на нацистките теории за превъзходството на германската арийска „раса” над останалите и необходимостта тя да бъде пречистена от всякакви чужди елементи, особено от опасната еврейска „зараза”. Започват антропологически, биологически и психологически изследвания на евреите, за да се установят техни характерни черти, които ги отличават от арийската „раса”, и които, представени в достатъчно отблъскваща светлина, трябва да послужат за доказателство на нацистките теории и за подсилване на неприязънта на германското общество към евреите. Резултатите от тези изследвания се популяризират, за да може всеки германец да различи кой е евреин и кой не. Значителен принос за изграждането на гротескния образ на евреина имат редовно поместваните в „Der Stürmer” материали и карикатури.

Още от самото идване на нацистите на власт на 30 януари 1933 г. започват да се водят прилежни списъци на евреите, живеещи на територията на Германия. Нападенията срещу евреи, които дотогава имат стихиен характер и са израз на внезапни изблици на омраза, вече се редуват с внимателно планирани от властта акции, основани на трезвата преценка за ползата, която ще бъде извлечена от тях. На 1 април 1933 г. е извършена първата организирана от държавата атака срещу евреите, известна като „деня на бойкота”. Пред вратите на еврейските магазини се подреждат щурмоваци от SA, които не позволяват на клиентите да влязат в тях, а по стените са закачени лозунги „Не пазарувайте от евреи!”, „Евреите са нашето нещастие!”, „Смърт на Юда!” и др.

Акцията предизвиква гневни реакции по света, но вместо да укротят нацистките власти, те са използвани от тяхната пропаганда като доказателство за съществуването на световен еврейски заговор.

Този първи акт на Холокоста недвусмислено показва, че нацистите възнамеряват да извършват още погроми срещу евреите и не става дума само за стихийни и спонтанни актове на насилие, а за организирани от държавата масови акции.

В началото на 1933 г. в Германия живеят около 500 000 евреи, което е доста малка част от населението на страната от около 65 милиона души – около 0,0076 %. В съседна Полша, например, живее най-голямата еврейска общност в Европа – около 3 250 000 души, което е и една от предпоставките германската експанзия да започне именно там. Относително малкият брой на евреите в Германия обаче не става пречка цялата вина за германските нещастия да се стовари върху тях. В частен разговор с майор Йозеф Хел още през 1922 г., Хитлер заявява, че ако вземе властта, унищожението на евреите ще бъде неговата първа и основна задача. Той обяснява на майора, че всички революции, както и неговата, се нуждаят от цел, към която да насочат враждебността и натрупания гняв на масите, а евреите са идеална цел не само заради личната му омраза към тях, но и поради факта, че са твърде уязвими и не могат да се защитят. Това е свидетелство за смесения емоционално-рационален подход на фюрера в политиката на унищожение на евреите. В разговора Хитлер споделя следното намерение: „ще издигна бесилки в Мюнхен, например на Мариенплац, толкова, колкото позволява движението. После ще бесим евреите един след друг и ще ги оставим да висят, докато се вмиришат… Щом свалим някого от примката, на негово място ще обесим друг и това ще продължи, докато и последният евреин в Мюнхен бъде унищожен. Същото ще се случи и в другите градове, докато Германия не бъде прочистена до последния евреин”.

<Още на 7 април 1933 г. е приет първият закон, който официално дискриминира евреите – „Закон за възстановяване на професионалните граждански служби”, който предвижда служителите от неарийски произход да бъдат уволнявани. „Неарийски” се тълкува като „еврейски”. Скоро след това е издадена заповед до всички държавни служители, включително малкото останали евреи, да използват на работното място хитлеристкия поздрав „Хайл Хитлер” с изправена дясна ръка. Държавните служители се задължават да положат и лична клетва за вярност към фюрера. Из градовете се поставят специални табла с надпис „който познава евреина познава дявола”, на които се закачват новите броеве на „Der Stürmer” – мощен пропаганден ход, подхранващ германската юдеофобия.

Терорът срещу евреите продължава с удари срещу културните им постижения. На 1 май 1933 г. на клади в Берлин и други градове са изгорени книгите на прочути и всепризнати германски автори от еврейски произход като Ерих-Мария Ремарк, Томас и Хайнрих Ман, Хайнрих Хайне и произведения на други автори, определяни като „негермански”, като Ромен Ролан, Джек Лондон, Стефан Цвайг и много други. Още през 1821 г. Хайне пише: „там, където изгарят книги, накрая изгарят и хора”. Оказва се прав.

Вълната от насилие кара много евреи да емигрират. До края на 1934 г. около 50 000 евреи напускат Германия, а до септември 1935 г. техният брой достига 75 000. Повечето от тях, около 30 000 души, се заселват в Палестина, 9000 заминават за САЩ, няколко хиляди за Великобритания, а някои имат недалновидността или лошия късмет да избягат в Австрия, Чехословакия или Полша, където по-късно отново ще попаднат под ударите на нацистите.

____________________________________
Към четвърта част
____________________________________

Използвани материали:
Дора Калчева – Холокостът в Третия райх и неговите съюзници – 2008
Paul Johnson – A History of the Jews – 1988
Христина Мирчева – Съвременна история – 1999
http://ushmm.org - United States Holocaust Memorial Museum
http://genocidewatch.org - Genocide Watch
http://thirdreich.boinaslava.net - уебсайт, посветен на историята на Третия райх