e-comedia.com

В обстановката на непрекъснато насилие Адолф Хитлер излиза на политическата сцена, като оглавява Германската работническа партия (преименувана през 1920 г. на Германска националсоциалистическа работническа партия) и я свързва с паравоенната организация „Sturmabteilung” („Щурмови части”), известна под съкратеното название SA, която охранява събранията на партията и разтурва тези на комунистите и другите политически противници на Хитлер. Той комбинира двете последици от войната - култа към насилието и необходимостта от изкупителна жертва и насочва мерника на народното недоволство срещу евреите, към които храни искрена омраза, съчетана с убеждението, че тяхното унищожение е панацеята за възвръщането на гордостта и могъществото на германската нация.

Хитлеровият антисемитизъм включва всички конвенционални елементи – от средновековното християнско презрително отношение към евреите, изразено в т. нар. “Judensau” (изображения на евреи, осъществяващи полов контакт със свиня), до псевдонаучни „расови” теории, които за него дават напълно достоверно обяснение на проблемите на обществото. Други политически групи в Германия също заемат в по-голяма или по-малка степен антисемитски позиции, но нацистите полагат юдеофобията в основата на своята доктрина.

Хитлер, който е роден в Австрия, но се чувства германец и през 1914 г, се записва в германската, а не в австрийската армия, съчетава германския с австрийския модел на антисемитизма. От германското течение той взема огромния и нарастващ страх от „юдео-болшевишка Русия” и убеждението в автентичността на „протоколите на ционските мъдреци” – записки от тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г, в които е изложен юдомасонски план за постигане на световно господство. Доказано е, че протоколите са фалшификати, изфабрикувани от руската тайна полиция. След войната Германия е залята от руски бежанци от германски произход, балтийски германци и бивши членове на старите антисемитски групи от времето на царска Русия като „Черната сотня” и „Съюза на руския народ”. Всички те отдават голямо значение на връзката между евреите и болшевиките, която се превръща в основен елемент в хитлеровата идеология. Един от главните теоретици на германското „расово” превъзходство, Алфред Розенберг, е балтийски германец, а руската индустриалка Гертруде фон Зайдлиц помага на Хитлер да превърне вестник “Völkischer Beobachter” („Народен наблюдател”) в антисемитски всекидневник и официален орган на НСГРП.

Германия и особено Прусия, се бои от руската заплаха повече от всяка друга. Хитлер получава възможност да постави тази заплаха в привидно правдоподобен антисемитски контекст, като акцентира върху разпространението на политическия антисемитизъм, основан на страха от Съветския съюз. Действително голяма част от организаторите на Октомврийската болшевишка революция са от еврейски произход, макар че не е известно дали те са се определяли като евреи или като руснаци (за нацистите, обаче, самоопределението означава твърде малко). Троцки, Зиновиев, Каменев и още мнозина, между които и самият вожд на революцията Владимир Илич Улянов, наречен Ленин, са или евреи, или потомци на такива. По-късно Сталин ще използва факта, че Троцки е евреин като основание за преследване на евреите, приемайки, че евреин означава троцкист и обратното. Всъщност повечето евреи, участвали в ръководството на революцията, по-късно биват унищожени от същия режим, който са създали. Германският политически антисемитизъм се подхранва и от схващането, че евреите са виновни за налагането на Версайския диктат, който поставя икономиката и армията на Германия на колене и заради който германският народ е подложен на изключителни лишения.

Хитлер обаче възприема и антисемитизма, с който е захранен във Виена, в който се поставя акцент върху страха от „Ostjuden” – източните евреи, смятани за тъмна и низша раса, която замърсява германската кръв. Той проявява засилен интерес към две теми, които асоциира с източните евреи – търговията с бели роби, осъществявана във Виена, според Хитлер от евреи, и разпространението на сифилиса, за който дотогава все още няма открит лек. Хитлер вярва и проповядва, че еврейската заплаха за Германия е не само политическа, в лицето на болшевизма, но и чисто биологическа. Според тази теория осъществяването на различни контакти, особено полови, с евреи, крие опасности за здравето на германците.

Този аспект на хитлеровия антисемитизъм е може би най-важният за последователите на бъдещия фюрер. Той превръща хората с предразсъдъци към евреите във фанатици, способни на най-ирационални и жестоки деяния. Също както средновековните антисемити смятат евреина за нечовек, дявол или животно (отново можем да посочим примера с Judensau), нацистките екстремисти възприемат хитлеровата псевдонаучна фразеология и представят евреите като бацили или някакъв особено опасен вид паразити. Освен всички останали последици от това, последователите на Хитлер поставят всички евреи в една обща категория, без значение от тяхното положение и възгледи. За тях един евреин, който е уважаван професор, пише трудове на безупречен немски и се е бил във войната на страната на Германия, спечелвайки железен кръст за храброст, е също толкова опасен замърсител на германската „раса”, колкото някой евреин – болшевишки комисар.

Огромна роля за популяризирането на антисемитизма и превръщането му в национална идеология изиграва германското академично общество и културните кръгове като цяло. Ключов елемент, който допринася за триумфа на Хитлер, е поколението учители, които навършват пълнолетие в последното десетилетие на 19-и век и към 1920 г. стават старши учители. Те са закърмени с „простонароден” антисемитизъм и учебниците им отразяват неговото влияние. По подобен начин университетските преподаватели допринасят за нарастващото влияние на нацистите, като разпространяват идеи за национално спасение посредством някаква панацея и „духовно възраждане”, вместо чрез рационални емпирични средства. Най-голям успех Хитлер постига сред студентите. Те са неговият авангард. Във всеки следващ етап от възхода на нацистите, електоралната подкрепа е предшествана от тази на студентите, която хитлеристите си осигуряват най-вече чрез студентските общества. През 1919 г. студентите приемат Айзенахската резолюция, с която изключват евреите от своя състав на расово, както и на религиозно основание. От значителна полза за нацистите е ролята на студентите в белязаните с насилие антиеврейски демонстрации. Те са сред първите, които организират бойкоти и масови петиции за изключване на евреите от правителствените служби и от някои други професии, особено учителската.

Парадоксално един от най-значимите фактори, които допринасят за идването на власт на нацисткия тоталитарен режим, е свободата на печата във Ваймарска Германия, която след като послужи на нацистите, ще бъде унищожена от тях. За германските стандарти Ваймарската република е едно ултралиберално общество, в което пресата позволява на нацистите да разпространяват мощна антиеврейска пропаганда, намерила особено силно изражение в седмичния таблоид „Der Stürmer”, издаван от Юлиус Щрайхер. На неговите страници се разпространяват твърденията, че евреите не принадлежат към човешкия вид и следователно нямат правото да се ползват със закрилата, която човешкото общество предоставя на своите членове. Законодателството във Ваймарската република прави тази откровено античовешка пропаганда изключително трудно наказуема, а Щрайхер се ползва с имунитет първо като депутат в ландтага на Бавария, а по-късно и в Райхстага.

Комбинацията от поражението във войната, последвалата икономическа криза, безсилието на германците да се противопоставят на унизителните условия, наложени от победителите и инстинктивното търсене на вътрешния враг, който е виновен за всички тези нещастия, за кратко време превръща германското общество в една изключително враждебна за евреите среда, която предоставя плодородна почва за израстването на антисемитското движение на националсоциалистите.

____________________________________
Към трета част
____________________________________

Използвани материали:
Дора Калчева – Холокостът в Третия райх и неговите съюзници – 2008
Paul Johnson – A History of the Jews – 1988
Христина Мирчева – Съвременна история – 1999
http://ushmm.org - United States Holocaust Memorial Museum
http://genocidewatch.org - Genocide Watch
http://thirdreich.boinaslava.net - уебсайт, посветен на историята на Третия райх