e-comedia.com

Настоящият текст е преработен вариант на курсова работа на Виктор Владев по история на Западна Европа с научен ръководител доц. д-р Дора Калчева.
____________________________________________________________

Терминът „Холокост” е от гръцки произход, съставен е от думите „холос” (изцяло, напълно) и „каустос” (жертвоприношение чрез огън). Най-често той се използва за описание на геноцида над евреите в Третия райх. В по-широк смисъл той включва избиването и на цигани, хомосексуалисти, хора с физически и умствени недъзи, военнопленници и противници на режима в нацистка Германия. В съвременния германски Наказателен кодекс отрицанието на Холокоста се счита за престъпление. Член 130 от кодекса инкриминира “публичното одобряване, отричане или омаловажаване на действията на националсоциалистическия режим, което може да наруши общественото спокойствие”. Някои изследователи използват термина Холокост и по отношение на геноцида, извършен от Османската империя срещу арменците през Първата световна война между 1915 и 1917 г. Тук ще разгледаме предпоставките и осъществяването на геноцида над евреите в границите на нацистка Германия.

Най-големият враг на човечеството е самият човек. Никой друг биологичен вид не изпитва такава страст към унищожаването на себеподобните си и не се стреми към него с такава последователност. Безбройните войни и зверства, с които е изпъстрена човешката история, доказват това по убедителен начин. Светът помни много трагични моменти, но малко страници от хрониката на развитието на човешкия вид са пропити с толкова кръв, колкото тази на нацистките зверства от началото на 1933 г. до капитулацията на Германия във Втората световна война през май 1945 г.

Националсоциалистическият режим е отговорен за най-чудовищните и масови престъпления срещу човечеството, извършвани дотогава. Водена от амбиции за световно господство, съчетани с ирационална омраза към евреите, циганите, хомосексуалистите и други обществени групи, смятани за непълноценни и „низши”, нацистката върхушка успява да заличи за 12 години всички постижения на просвещенската социалнополитическа мисъл. Една от считащите се за модерни западноевропейски нации потъпква принципите на хуманизма, свободата на личността и правата на човека и ги заменя със средновековно господство на бруталната сила и безмилостно унищожение на слабите. Наред с представата за справедливост и хуманност, нацисткият режим унищожава толкова много човешки животи, че би предизвикал завистта и на Чингиз хан. Без да включваме загиналите във военните действия през Втората световна война, броят на нацистките жертви и страданията, на които са подложени те, остават покъртителни. Изумително е, че тези зверства не са извършени в тъмните векове, а в цивилизована Европа в средата на 20-и век.

Крайният национализъм, залегнал като основен стълб в идеологията на Германската националсоциалистическа работническа партия (НСГРП), през цялото съществуване на нацисткото движение в Германия, е подхранван с яростен антисемитизъм. Юдеофобията не е чужда на европейската цивилизация. Още от древността евреите често са смятани за опасна, вредна и вражеска група и са подлагани на репресии. През средновековието те са обект на усилени гонения, както в християнския, така и в мюсюлманския свят. По време на кръстоносните походи много евреи стават жертви на насилие. През 14-и век „Черната смърт” покосява повече от половината от населението на Европа. За изкупителни жертви са нарочени евреите, обвинявани, че умишлено отравят кладенците, за да разпространят чумата. Над 900 евреи са изгорени на клада през 1348 г. в Страсбург и това не е изолиран случай.  Еврейските общности често са прогонвани от владетелите на европейските държави. В средата на 17-и век, по времето на Хмелницкото въстание на украинците срещу полската власт, казаците на Богдан Хмелницки избиват десетки хиляди евреи. През 19-ти век в Русия и Полша са извършени множество погроми срещу еврейските общности. По това време в Западна Европа се наблюдава известно нарастване на търпимостта към евреите. Изблиците на насилие в големи мащаби вече са рядкост, макар че се развиват антисемитски теории, според които евреите застрашават културната идентичност на западните народи. Един от теоретиците на еврейската „културна заплаха” е германският композитор Рихард Вагнер, на чиято музика Адолф Хитлер искрено се възхищава. Несъмнено ако Вагнер симпатизираше на евреите, обаче, неговото творчество щеше да бъде включено в списъците на забранените от нацистите произведения.

Антисемитизмът не остава чужд и на Съединените щати. През първата половина на 20-и век американските евреи са обект на различни видове дискриминация – по отношение на професионалната реализация, членството в клубове и организации, достъпът на еврейски преподаватели в учебните заведения е ограничаван. Антисемитизмът в САЩ се засилва особено в периода между двете световни войни. По това време особена популярност набират теориите за еврейската конспирация за световно господство, подхранвани от краха на Уолстрийт през 1929 г., и последвалата световна финансова криза, както и от решението на президента Франклин Рузвелт да прекрати обезпечаването на американския долар със злато.

При всички положения през първата половина на 20-и век антисемитизмът в Европа (и САЩ) не е ново явление и не може да се твърди, че е чисто германски феномен. Дори би могло да се каже, че до началото на Първата световна война през 1914 г., в Германия отношението към евреите в сравнение с някои други страни, особено в Източна Европа (Полша и Русия), е относително добро.

При тази обстановка в Европа причините за внезапното озверяване на германското общество и управленските кръгове към евреите изглеждат трудно обясними. Преди Първата световна война Германия е най-могъщата европейска държава в икономическо, военно и културно отношение. Германската нация е най-образованата – първата, която постига всеобща грамотност на пълнолетното население. От 1870 г. до 1933 г. германските университети са най-добрите в света общо взето във всички дисциплини. Изумително е, че именно тази толкова образована нация ще извърши най-чудовищните престъпления в новата история. Фриц Щерн отбелязва, че в периода 1870-1914 г. германците и евреите израстват паралелно – германците като могъща нация, а евреите като могъща раса (ако изобщо можем да говорим за обособяване на евреите в раса, различна от европеидната). Двете народности имат много общи черти, една от които е силният им стремеж към знание. Най-способните евреи смятат, че именно в Германия могат да развият най-добре своите заложби. Съвременната еврейска култура е силно повлияна от германската. От обединението на Германия през 1970 г. до 1933 г. нейните граждани печелят повече Нобелови награди от тези на всяка друга държава – около 30% от всички Нобелови призове, връчвани дотогава. Общо една трета от целия германски дял и половината от германските награди за медицина са спечелени от евреи.

И все пак именно германското общество ще впрегне усилията си за физическото унищожаване на евреите. Причините за това са комплексни, но като най-отчетлива можем да посочим разгрома на Германия в Първата световна война. Нейният ефект върху германската нация е поразяващ. Могъщата западноевропейска държава влиза във войната в апогея на своята мощ (което не означава, че моментът е подходящ), за да я загуби с цената на огромни жертви и смазващи мирни условия. Разочарованието и гневът в германското общество са огромни и то инстинктивно се залавя да търси изкупителна жертва – също както при „Черната смърт” и както в много други случаи в световната история.

Войната има и други последици. Преди нейното избухване Германия е европейската страна, в която законите се спазват най-стриктно. Дотогава груповото насилие и гражданските сблъсъци са нещо нечувано във Втория райх. Това се променя коренно след войната. Народното недоволство срещу кайзер Вилхелм II го принуждава да абдикира, оставяйки вакуум във властта, който ще бъде ефективно запълнен едва през 1933 г. от националсоциалистите на Хитлер. Германската икономика е срината, страната губи стратегически важни територии, а Версайският мирен договор постановява личният състав на германските въоръжени сили да се съкрати до 100 000 души, което създава усещане за уязвимост и унижение. Леви и най-вече десни групировки прибягват до насилие в стремеж към властта. Евреите застават на прицела на германския гняв, заради участието на еврейски политици и интелектуалци в управлението на просъществувалата от 6 април до 3 май 1919 г. Баварска съветска република. Еврейски социалистически дейци като Роза Люксембург и Курт Айзнер са отстранявани физически. Между 1919 г. и 1922 г. в Германия са извършени 376 политически убийства, като жертвите на 354 от тях са дейци на левите движения, мнозина от които са евреи. Сред тях е и външният министър на Ваймарската република Валтер Ратенау.

____________________________________
Към втора част
____________________________________

Използвани материали:
Дора Калчева – Холокостът в Третия райх и неговите съюзници – 2008
Paul Johnson – A History of the Jews – 1988
Христина Мирчева – Съвременна история – 1999
http://ushmm.org - United States Holocaust Memorial Museum
http://genocidewatch.org - Genocide Watch
http://thirdreich.boinaslava.net - уебсайт, посветен на историята на Третия райх