Фронтлайн

От Юри Иванов • Nov 16th, 2008 • Категория: Светът

В последните няколко месеца общественото внимание в страната беше приковано от проблемите на хората с увреждания. Както често става у нас, това стана чрез скандал – в този случай причинен от един филм, излъчен вече доста отдавна по BBC. Той ни показа истинското състояние на домовете, в които тези хора са настанени – не, не на Могилино, а на всички тях – само идиот би се вързал на оправданията на правителството, че става дума за отклонение, докато навсякъде другаде от чешмите тече мляко.

И както винаги става в България, скоро след като скандалът отмина последва бруталната реакция. В този случай тя се изразява в това, че на организацията, отговорна за филма (между другото тя се нарича TBACT), и на всички, заподозрени в съучастие с нея, започна да се пречи до степен да не могат да извършват никаква дейност.

(TBACT означава „The Bulgarian Abandoned Children Trust” и да, напълно осъзнавам, че името е дразнещо за националното ни самочувствие. Но е истинско. Още повече, че въпросната организация има капацитета да привлече стотици, ако не и хиляди, доброволци, желаещи да помогнат на България, обаче сега не може да го направи, защото, копеле, ние сме обидени.)

Вълната от подозрения и обструкции някак си отмина една друга благотворителна организация от Великобритания. Тя се нарича Фронтлайн и по-надолу ще ти разкажа малко повече за нея.

Организацията е основана през 2002 г. и освен на родна почва развива дейност главно в Брентууд, Есекс (източно от Лондон, ако не знаеш) и по-рядко в съседни региони на Великобритания. В нея работят десет платени служители, от които само един е на пълен работен ден, а останалите – на половин. Тъй като административната дейност явно не се фетишизира в белия свят, основното занимание на повечето от тях е индивидуалната подкрепа на хора с умствена изостаналост – включително подпомагане при търсенето на платена работа, изграждането на социални връзки и развиването на творческите заложби на последните.

В допълнение Фронтлайн разполага с около 20 доброволци, работещи във Великобритания. През годините от 2002 насам организацията е успяла да изпрати 18 души в България, чиито основни занимания са били да подпомагат обучението на бъдещи родни специалисти в социалните дейности, да доставят оборудване (което е толкова скъпо и иновативно, че правителството не би могло да си го позволи, например проходилки, топки за игра… на топка, книжки за оцветяване и други) и, разбира се, да помагат в по-практичните аспекти от ежедневната дейност в домовете за хора с увреждания.

Като пример за последното мога да посоча, че една от висококвалифицираните специалистки от Фронтлайн прекара един от малкото си дни в България в боядисване на физкултурния салон на Дома в Горна Козница. Това, защото местният помощен персонал не може да си позволи да си изцапа ръцете с подобна мръсна работа.

Вярвам, че вече си започнал да се питаш какво кара хората във Фронтлайн изобщо да се занимават със страната ни. Аз също си зададох този въпрос и понеже не можах да стигна до отговор, реших да го потърся от Джил Соупър – една дама, която в допълнение към факта, че е много уважавана от всички, които я познават, е и водеща фигура в организацията. Между другото държа да те предпазя от типичната българска илюзия – въпреки че е член на Борда на директорите на Фронтлайн, Джил не си клати краката, ами се занимава понякога с най-мръсната работа. Била е в Кула Могилино и Горна Козница, и е направила много.

Преди да завърша краткото си изложение, обаче, искам да спомена проектите, в които представители на Фронтлайн са били ангажирани досега. Те започват в дома в Кула през 2002 г., където организацията оборудва т.нар. стая за сензорна стимулация; работи с децата, приковани на легло; построява и осигурява провизиите за мини-ферма. През 2004 г. двама от служителите в същия дом получават едноседмично обучение в Брентууд. Това се повтаря през 2005 г., този път за трима души от Кула и един от Видин.

През тази година Фронтлайн вече е разширила обхвата на дейността си до целия видински регион. Организацията развива проекти във Видин, Пазарджик, Гомотарци и Ново село, осигурява обучение и оборудване (включително два микробуса) и спомага за интеграцията на хора с увреждания, доколкото такава е възможна в иначе не-ксенофобски настроената ни държава.

Отскоро (всъщност от началото на 2008 г.) Фронтлайн е въвлечена и в процесите на деинституционализация в Могилино и Горна Козница. Подкрепата отново е логистична и материална.

А сега най-добре да прочетеш какво ми разказа Джил Соупър тук.

Tagged as:

Юри Иванов (24) учи международни отношения в Университета и също както останалите членове на екипа е на път скоро да ги завърши. Интересува се от музика, социални проблеми, литература и какво ли още не. Основател и един от ръководителите на клуб „Матер Еко”. Освен това е бил журналист в БТА, редактор в телевизионното шоу „Господари на ефира” и сътрудник на една от най-амбициозните организации, занимаващи се с деинституционализация в България – Фондация „Сийдър”.
Пишете на автора | Всички статии от Юри Иванов