e-comedia.com

Ако зачетете внимателно учебната програма към която и да е университетска дисциплина, няма начин да не попаднете на следното изречение: „Курсът има за цел студентите да получат теоретични знания и практически умения в областта на…”. На теория двете неща вървят ръка за ръка. На практика, обаче, българското образование няма връзка с реалността.

Средното училище не дава достатъчно умения на младежите, заключиха експерти от Световната банка преди два месеца (тук). Ние това го знаем, както знаем и че същото важи с пълна сила за висшето образование. Дежурните доклади на престижни институции безспорно съдържат полезни съвети, но промяната може да започне единствено от нас – хората, които са белязани с късмета да живеят в България днес – с всичките й наслоени проблеми и вълнуващи перспективи.

За нуждата от практическа насоченост в българското образование и начините за постигането й разговаряме с Александра Валасопуло (Алекс), която е на 20 години, учи право в СУ „Св. Климент Охридски” и отскоро е председател на Сдружение с идеална цел „ПрактиКак”, за което ще стане дума в този разговор.

Здравей, Алекс!

Здравей! Радвам се, че най-накрая правим това интервю!

Можеш ли да ни разкажеш кога и как се роди идеята за вашето сдружение „ПрактиКак”? В каква посока е насочена дейността му?

Идеята за „ПрактиКак” се роди преди повече от година. Първоначално тя беше малко по-различна от това, което реализирахме в действителност. Симион предложи да създадем сдружение към Дискусионния форум на СУ „Св. Климент Охридски”, което да се грижи за развитието му, да помага на студентите с полезна информация и да насърчава инициативността сред младите хора. Идеята срещна подкрепата на всички нас, така че започнахме да мислим по посока осъществяването й. Както често се случва, в процеса на работа първоначалните идеи се доразвиват и изкристализират. Така се случи и този път. Предложих на останалите една от целите на бъдещото Сдружение да бъде именно даването на гласност на проблема с липсата на практическа насоченост на образованието в България и работата за неговото редуциране. Смятам, че това е проблем, който засяга много от младите хора, но на който досега не се е обръщало достатъчно внимание. Факт, който създава предпоставки за неговото задълбочаване.

Какви цели си поставя Сдружение „ПрактиКак”? Как възнамерявате да ги реализирате?

Основната цел на „ПрактиКак” е сближаването на теорията и практиката в образователния процес. Като не по-малко важна задача си поставяме утвърждаването ефективността на онлайн комуникацията в процеса на обучение, която все още не е на почит в българското образование.

Инициативата ще включва студенти от различни университети и млади хора, които скоро са завършили висшето си образование и тепърва започват да градят професионалната си реализация. Ще се организират анкети, форуми, официални срещи с представители на министерството на образованието, на университетските ръководства и студентите, както и на бизнеса. Особено важна роля, според мен, ще има сътрудничеството с физически и юридически лица за организиране на стажове и практики.

Сдружение „ПрактиКак” съществува отскоро. Какви са първите стъпки, които ще предприемете, за да му вдъхнете живот? Кое е първото събитие, което ще организирате?

Като за начало сме си поставили за цел популяризиране на идеята и мисията на „ПрактиКак”. Искаме да видим как се възприема тя най-вече от младите хора, към които е основно насочена. Обратната връзка е изключително важна. Радвам се, че до момента получаваме предимно положителни отзиви, а критиката, когато я има, е градивна.

Още не сме започнали подготовка по конкретно събитие, но ти обещавам, че, когато това стане, читателите на e-comedia ще бъдат едни от първите, които ще разберат.

В повечето класации на най-престижните университети в света един от основните критерии, по който се оценява качеството на образованието, е колко време след завършване студентите са започнали работа, както и каква е началната им заплата. В България, обаче, след като излязат от университета, младите хора се лутат с месеци, а нерядко и с години. На какво, според теб, се дължи това?

Не ми се иска да поставям под общ знаменател всички току-що завършили млади хора. Имам приятели, които доста бързо си стъпиха на краката, след като завършиха университета.

Факт е обаче, че голяма част от студентите имат проблем с намирането на подходяща работа по специалността, след като завършат. Причината за това виждам както в липсата на практическа насоченост в българското образование, така и в личната мотивация на всеки един конкретно. Какво наблюдаваме в момента? Мнозинството от студентите, успоредно с лекциите, ходят на работа. Определяща роля има материалната страна на нещата – за да получават по-голямо месечно възнаграждение, много млади хора предпочитат да отсъстват от лекции, за да могат да бъдат пълен работен ден на работа. Или още по-неблагоприятният вариант – хващат се на каквато и да е по-доходоносна паралелна работа, която не е по специалността, защото стажовете в сегашния им вид не са добре платени. Така или иначе, балансът между теория и практика е нарушен, което, от своя страна, често се явява пречка в професионалното бъдеще на младите хора.

Според едно проучване, проведено през месец октомври 2008 г. сред 600 представители на бизнеса, най-големите слабости на младите кадри са липсата на практически умения (36.3%), липсата на мотивация (12.9%) и недостатъчната подготовка по специалността (10.9%). Как ще коментираш тези резултати и каква може да бъде ролята на „ПрактиКак” в този контекст?

Мисля, че имаш предвид едно проучване, озаглавено „Рейтинг на университетското образование в България”, изготвено по проект на в-к „Пари” и Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси… Аз също съм го чела. Акцентите, които цитираш, намирам за показателни. Докато четях резултатите от проучването, си зададох въпроса „Колко от тези умения и в каква степен придобиваме в университета?”. Отговорът ми, за съжаление, в голяма степен потвърди резултатите от проучването. Напълно реалистична намирам възможността практическите умения, за които говорим, да се изграждат още по време на следването – времето, през което вероятността да се получи здрава спойка между теория и практика е много по-голяма.

„ПрактиКак” си поставя за цел да играе ролята на медиатор между студентите и представителите на бизнеса. Това сътрудничество може да се реализира под формата на:

Двустранни договори – например факултет да се договори с една или няколко фирми, които работят в подходящия бранш, студенти от факултета да участват в нейните стажантски програми и да придобият специфични професионални умения;

Конкурси с награда стаж в съответната фирма – например IT-компания обявява конкурс за създаването на нов website, студенти участват с различни предложения и авторите на най-добрия проект получават като награда няколкомесечен стаж в компанията;

Или съвместна работа по проекти и инициативи – студенти да участват при подготовката и провеждането на срещи, конференции и пр. мероприятия, които изграждат комуникационните, организационните умения, уменията за работа в екип.

Изглежда, че вашите цели до голяма степен се застъпват с тези на университетските кариерни центрове. Смятате ли да си сътрудничите активно с тях, или ще се опитате да бъдете тяхна алтернатива, предоставяйки на студентите един по-неформален, леснодостъпен и гъвкав начин за общуване с бизнеса?

Кариерните центрове имат повече опит и разработени механизми на работа, придобити през годините, но, за съжаление, където ги има, не работят еднакво ефективно във всички факултети. Целта на „ПрактиКак” е идеална, ние сме се събрали, за да постигнем напредък в избраната насока и не виждам защо трябва да влизаме в опозиция на вече съществуващи формирования, които в една или друга степен си поставят сходни задачи. Определено гледам положително на евентуално активно сътрудничество с кариерните центрове.

Световната финансова криза се отразява все по-тежко на българската икономика и на пазара на труда в частност. Стана ясно, че правителството е одобрило програми и схеми за 1,314 млрд. лв., за да спре скока на безработицата. Отделени са и средства за насърчаване на заетостта при младежите. Трябва ли да има последователна държавна политика за насърчаване на стажовете и практиките сред младите хора или това трябва да бъде оставено на „невидимата ръка” на пазара?

Честно казано засега не възлагам големи надежди за такава държавна политика. Промяната трябва първо да се случи първо в разбиранията на хората, а държавата би изиграла само спомагателна роля в този процес.

Вярвам, че няма мениджър на фирма, който да не предпочете да наеме на постоянна работа човек, който се ползва от добър баланс между теоретични и практически знания, вместо такъв, който има отлична диплома, но ще са нужни още година и половина, докато го обучи, за да стане той ефективен за неговия бизнес.

Смятам, че промяна трябва да настъпи и в мисленето на студентите – важно е те да се научат да възприемат практиката по време на следване, макар и по-ниско платена, като на дългосрочна инвестиция в собственото си професионално развитие.