e-comedia.com

Мария Василева е от онези лъчезарни и вдъхновени млади хора, които нямат търпение да променят света около себе си (към по-добро, разбира се :)). За себе си казва, че вярва в силата на позитивното мислене и че животът е избор на желание и стига човек да иска всеки ден може да е пълен с усмивки.

Свободното си време разделя между своя личен блог - „Разпилени парченца” - и Re:Thinking Education – сайт, чиято цел е да изследва нуждата от промени, които трябва да се въведат в традиционната образователна система. С удоволствие четем (и препоръчваме) първия – заради умението на Мария да задава вечните въпроси без патос и да трогва с думи, в които няма капка фалш. Днес обаче ще си говорим за втория й проект (в частност) и за образованието (в по-общ план). Поводът – преди малко повече от месец Re:Thinking Education стана на една година.

Здравей, Мария! Разкажи ни кога и как се роди идеята за Re:Thinking Education?

Идеята за Re:Thinking Education като сайт се роди в началото на 2009, а като проект, но в по-голям мащаб, го обмислям още от 2006г. В един момент реших, че няма смисъл да отлагам повече във времето и сайтът би бил добра отправна точка. Колкото до това как се роди идеята - в сблъсъка с българското висше образование и пазара на труда, от една страна, и с международния опит от конференции и обучения, който трупах, от друга. Видях една „дупка“ между нас и Европа, ако искате, и реших, че мога да помогна да я намаля. Било то и с малко.

Колко души започнахте да работите по сайта и колко човека са ангажирани в поддържането и развиването му сега?

От самото начало и до този момент сме двама - аз отговарям за съдържанието, а Иван за всичко свързано с дизайна и IT поддръжката. Тук е мястото да му благодаря за всичко, което прави, защото без него Re:Thinking Education навярно все още щеше да бъде само идея.

Какви цели си поставя Re:Thinking Education? Как смятате да ги реализирате?

Все повече статии, все повече читатели и все по-голямо присъствие що се отнася до младите хора и политиките, свързани с образование. Иска ни се и да реализираме проекти съвместно с бизнес партнъори и активни младежки НПО. Имаме много идеи, предизвикателството е едно - все по-малко време…

Непрекъснато се повтаря, че образованието е сред най-нереформираните сектори в държавата. В същото време необходимите промени са ясни на всички – повече автономия за университетите по отношение на финансирането, създаване на програма за студентски кредити, гарантирани от правителството, въвеждане на система за класиране на университетите според резултатите на техните студенти след като завършат, промяна в закона за образованието, позволяваща на чуждите университети да откриват филиали в страната и т.н. При все това не се прави почти нищо в тази насока. На какво се дължи това?

Имам чувството, че повечето хора, от които зависят тези решения нямат реален допир до образованието ни, децата им следват в престижни чужди университети и не смятат за необходимо да се правят по-драстични реформи (или да се довеждат до край). Пък и нали има една приказка, че невеж народ по-лесно се управлява….

Според едно проучване, проведено през месец октомври 2008 г. сред 600 представители на бизнеса, най-големите слабости на младите кадри са липсата на практически умения (36.3%), липсата на мотивация (12.9%) и недостатъчната подготовка по специалността (10.9%). Как ще коментираш тези резултати и какви са твоите наблюдения в тази връзка?

Ще ги допълня с липса на увереност, липса на познания в областта, в която търсят реализация (които се трупат извън университета), липса на т.нар. soft skills, липса на проактивност и желание всичко да идва наготово… Недостатъчната подготовка по специалността е лесно преодолима пречка ако човек попадне в добър екип и покаже, че на него може да се разчита. Липсата на мотивация е това, което мен сякаш най-много ме притеснява. Казвам най-много, защото това е и нещото, което най-малко зависи от преподавател или работодател. На първо място човек трябва сам да има желанието за реализация и постижения и чак след това идват стимулите от средата.

В началото на годината излезе информация, според която през настоящата година два пъти повече кандидат-студенти искат да учат зад граница. Неотдавна едно анкетно проучване установи, че „основната причина, заради която кандидат-студентите остават да учат в България, са липсата на средства за обучение в чужбина”. Очевидно доверието в българското образование се е сринало. Все пак – смяташ ли, че всяка диплома, придобита навън е с по-висока стойност от местната тапия? И трябва ли да преследваме обучение в чужбина на всяка цена?

Може би не всяка, но в 90% от случаите - да. Особено когато става въпрос за специалности като икономика, мениджмънт, международни отношения, журналистика, „зелените специалности“ и т.н. Ако човек иска да учи физика, сигурно е ок да я учи в Софийския. Но ако иска кариера в BCC, KPMG, Deloitte, примерно, чуждата диплома отваря повече врати. Това е така, защото тук образованието не се взима насериозно. Навън те изцеждат. Мит е, че навън е по-лесно. Дори напротив, защото там имаш да се бориш на много повече фронтове. Но пък накрая знаеш, че дипломата ти е синоним на знания. Чувстваш се подготвен. А в повечето случаи българската диплома става само за красота.

Навсякъде по света качественото висше образование е скъпа инвестиция, която в повечето случаи се изплаща от студента с години след завършването. Мнозина българи обаче така и не могат да се отърсят от илюзията, наречена „безплатно образование”. Какво трябва да се случи, за да се промени тази нагласа?

Мисля, че вече се случва. Забелязвам все повече и повече хора, които търсят качество, вместо образование къде да е само да е по джоба. В цял свят хората приемат образованието като инвестиция и така трябва да е. Може да не се изплати за година или две, може да е за 10, но пак си струва. Защото нали знаеш- понякога безплатното излиза по-скъпо.

Това, което ми прави впечатление, е липсата на страст към изучавания предмет – и при преподавателите, и при студентите. По време на следването ми в СУ, само един-двама преподаватели се доближаваха бегло до героя на Робин Уилямс от „Обществото на мъртвите поети” – английският учител, чиято харизма и любов към поезията, вдъхновяват студентите. Само липсата на пари ли е обяснение за това или апатията има и други корени?

При преподаватели причината е по-скоро в ниското заплащане. Когато говорим за студентите, обаче, не мисля, че парите имат особено значение. По-скоро ми се струва, че трябва да се даде гласност на повече „добри примери“, да повярват, че и в България нещата могат да се случват по правилния начин, да повярват в хилядите възможности пред тях. Има и нещо друго - ние не сме свикнали да учим както навън и сме някак по-мързеливи като цяло.

Какъв, според теб, трябва да е идеалният преподавател? А идеалният студент?

Идеалният преподавател, а и не само, е човек, който обича работата си. Когато работата е удоволствие, човек винаги дава най-доброто от себе си. Разбира се, когато говорим за преподаватели, харизмата също има огромно значение.

Идеалният студент е човек, който знае защо е в университета, защо учи каквото е записал, как това ще му помогне в бъдещата му реализация. Човек с план.

Три блога за образование, които си заслужава да следим?

Освен нашия, нали

http://www.mladiinfo.com/ - не е точно блог, но има много полезна информация.

http://www.dnevnik.bg/evropa/obrazovanie/ - секцията „Образование“ към в-к Дневник.

http://universities4you.com/ - предимно за тези, които искат да следват в чужбина. Препоръчвам рубриката „Полезна информация”.

А три блога въобще, за които важи същото?

http://zenhabits.net/ : за вдъхновение и практични съвети как да бъдем по-успешни във всичко.

http://www.79ideas.org/ : за да започва денят ви с красота.

И … моя личен блог - http://apieceofme.wordpress.com/ , примерно

Благодаря ти за отделеното време!

И аз благодаря

——————————————————————-

Мария Василева е завършила международни икономически отношения в ИУ-Варна. В момента работи в EDLANTA, консултантска фирма, специализирана в областта на образованието и езиковото обучение в чужбина, и е координатор на Youthmedia.eu за България.