e-comedia.com

Ако се разходите по площад „Славейков” ще попаднете на стотици книги предлагащи (сравнително) евтино 101 „безценни” съвета за лидерството и как да го овладеем. Но изобилието от такава литература не е решение на проблема, а симптом за съществуването му. По ред причини в България съществува недостиг на хора, готови да предложат смели идеи на обществото и да поемат отговорност за тяхното сбъдване или провал.

Затова решихме да ви запознаем с един човек, за когото способността да формулира дългосрочни цели и да увлича хората в тяхното преследване е безспорно присъщо - Димитър Мандраджиев. Той е един от хората, благодарение на които от две години насам в България се организира Софийски международен модел на ООН. Освен това е и един от тримата делегати, избрани да представляват нашата страна в One Young World - най-големият форум за млади лидери, който ще се проведе в началото на февруари в Лондон.

Здравей! Кога и как научи за конгреса One Young World и защо реши да участваш?

Здравей! За инициативата One Young World научих от това, че получих покана да взема участие в нея. В началото на декември 2009 г. прочетох в сайта на One Young World повече за идеята, хареса ми и си направих профил със статус “кандидат” (всеки е с такъв статус докато не бъде избран). Реших да участвам след като видях, че инициативата има бъдеще и е доста демократична от социално-демографска гледна точка. С профил в апликацията на One Young World в сайта Facebook (основен партньор на One Young World) се устремих да докажа на себе си (а и защото това беше изискване от страна на One Young World) дали ме припознават хората за човека, на когото могат да гласуват доверие. Мои приятели и познати, както и непознати хора гласуваха за мен и за около седмица набрах много гласове. В един хубав следобед дойде и писмото от One Young World, че съм избран.

Можеш ли да обясниш накратко какво представлява тази инициатива и каква е процедурата за участие?<

Мога.
Инициативата One Young World има за цел да ангажира, да въвлече, да приобщи тези, които ще взимат важните решения “утре”, бъдещите лидери, в една обща “спойка”, в една обща група от млади хора, за да може отсега те да се познават и да започнат да работят по превенцията или поне рязкото минимализиране на възможността за поява и/или задълбочаване на сегашни и бъдещи проблеми, които биха могли да имат негативен ефект върху нас самите и нашата планета. Самата идея изначално идва от това, че младите хора, като носители на новото виждане по редица въпроси, биха могли да допринесат в положителна насока за решаване на въпроси с важен статус в обществената, политическата, икономическата, социалната и екологичната области. Самите млади хора не са натоварени с мисленето от отминали епохи (в случая епохата на Студената война) или с концепции, които все по-малко могат да бъдат наложени в развитието на сегашната ера на глобализация. Именно поради това се допускат да участват кандидати родени след 1 януари 1984 г. Но не само годините са важни в случая. Редица други критерии определят “ДА”-то или “НЕ”-то:

- изява на лидерски потенциал;

- разбиране за днешната среда и пречките, които носи след себе си;

- страст и отдаденост за промяна за бъдещо поколение (в случая аз лично обичам да казвам не промяна, а прогрес);

- желание да представяш своята държава и вижданията и позициите на твоето поколение в твоята държава;

- интерес към глобалните теми, които ще бъдат разисквани на Форума;

- доказана история на доброволчески действия и незадължителни дейности.

Трябва да си активно въвлечен в един или повече от следните сектори: бизнес, доброволчество / благотворителност, образование, медии, здравеопазване, околна среда, религия, селско стопанство, технологии.

Ако покриваш тези изисквания, имаш профил в системата на One Young World, избран си от One Young World за делегат (преминал си предварителната фаза от статус “кандидат”, чрез гласуване от цял свят), то вече си на една крачка от действителното участие във Форума. Остава ти само да събереш или да се надяваш някоя фирма или организация да те подкрепи със сума от 100-3000 евро, но не повече, защото са нужни само 3000 евро по регламент. Тази сума покрива всичко за времето на инициативата и след нея до нейното следващо издание през 2011.

Във Форума ще вземат участие 1500 участници от цял свят разпределени демократично по признак популация – България има трима  делегати. Аз съм един от тях. За сравнение Китай има 259.

Таксата за участие е 3000 евро като организаторите очакват от делегатите сами да си намерят спонсори в лицето на местни неправителствени организации и компании. Това е много сериозна сума, особено в период, когато повечето фирми изпитват финансови затруднения. Как ще убедиш бизнеса да подкрепи точно твоята кандидатура?

Наистина е така – сериозна сума. Проблемът е, че има държави, в които тази сума е по-поносима, отколкото в нашата. Това вярвам, че ще се промени, но не за 1-2 месеца. “Светлина в тунела” в случая има. Организаторите разполагат с малка сума за финансиране на делегати, които не успеят да си осигурят финансиране. Проблемът е, че нашата страна се води с доста висок индекс на човешкото развитие според ООН, следователно възможността за финансиране се ограничава изключително много. Не съм сигурен дали дори един от тримата български делегати ще успее да бъде финансиран от самите организатори. Надявам се, който и да е делегатът, да бъде финансиран ако е опитал всичко, за да набере сумата от частни спонсори, институции или физически лица и граждански организации, но не е имал късмет. Казвам късмет, защото от опит знам колко е трудно да се намерят спонсори за наистина сериозни и важни неща. Правил съм го десетки пъти за малки и големи, национални и международни инициативи и проекти. В случая обаче става дума не за проект или инициатива, а за хора. Тези хора не правят нещо, което ти би могъл да видиш, чуеш, изпиташ, пипнеш или изядеш и изпиеш. Тези хора, младите делегати на Форума, правят неща, които ти ще разбереш. Ще разбереш не като дедуктивна мисъл, която ще те “споходи” докато общуваш с тях или се информираш за това какво са свършили, а като пряко следствие от липсата на поява на негативни въпроси и проблеми, които да те засягат лично и обществено.

Как ще убедя бизнеса да подкрепи точно моята кандидатура. Бизнесът отдавна има проблем с хората, които взима на работа или подкрепя – дали, поради липса на опит или поради липса на умения и знания. Въпросът е, че в момента бизнесът може наистина да подкрепи млад човек, който е оправдал доверието многократно на тези, които са подкрепяли проектите, които е реализирал. Сега вече бизнесът може да подкрепи човекът, който инициира проектите и инициативите. Изпратил съм до над 600 фирми и организации в България писма за подкрепа и очаквам развой.

А защо точно моята кандидатура – аз няма да кажа с какво превъзхождам останалите или те мен. Искам подкрепа, защото съм доказал на себе си и на останалите, че мога тук, сега, днес и утре да вървя напред. За мен е важно да намеря подкрепа, защото това е начинът да продължа да развивам проекти, от които всички печелят, а най-вече нашето взаимно бъдеще. Така ще може един ден да има много повече хора, които да търсят подкрепа не за оцеляване, а за прогрес – не за покоряване на върхове, а за създаването им. Аз подкрепям разумни дейности и проекти и смятам, че единни сме по-добри във всяко едно начинание. Подкрепете ме.

Какво е отношението на българския бизнес към подобни инициативи? Какъв е най-честият отговор, който получаваш на твоите запитвания за спонсориране?

Отношението на българския бизнес в последните години се подобри. Вече има много инициативи и проекти, които се подкрепят. Разбира се броят на инициативите с комерсиален характер е преобладаващ, но бизнесът разбира, че не е важно само да печели консуматори и клиенти, а вече е нужно да печели и приятели и симпатиите на хората. В моя конкретен случай имах няколко “ДА”-та, но почти всички бяха за нефинансова подкрепа – билети, престой в Лондон и др. Не мога да ги приема, поради изискването на организаторите.

Кои са основните теми и проблеми, които смяташ да засегнеш на форума ако бъдеш избран да участваш?

Първо, аз вече съм избран.
Второ, ще видя на място къде съм разпределен – в коя група/комисия.
Трето, основните теми и проблеми, които смятам да засегна биха били в сферата на политическото лидерство, здравеопазването, глобалния бизнес, медиите, околната среда, междукултурния диалог.

За One Young World писаха издания като „Икономист” и „Индипендънт”. Бях доста учуден обаче, когато установих, че събитие с глобална значимост като това не е попаднало в радара на българската преса. На какво, според теб, се дължи слабият интерес на българското общество към подобни инициативи?

Не е толкова проблем на българско общество незнанието за тази инициатива, колкото неинформираността на обществените информационни медиатори. Този проблем се корени не само в ширещата се обща култура с положително наш си географски ареал (което е съвсем нормално за общество, които търси своите лидери и своето уникално отражение сред множеството чуждестранни тенденции, които се привнасят под знака на “модността”, “модерността” и “съвременността”), а и поради това, че има липса на добра възможност за комуникация – за разбиране за това какво се случва в света. Малко са журналистите, които се занимават с полиезична журналистика с интровертен знак. Българска екстровертна журналистика, при това основно на чужд език, вече има, но все по-осезаемо се усеща липсата на качествено привнесена новина от чужд език на български език. От опит мога да кажа, че българското общество като всяко общество има положителната нужда от това да бъде водено. В последните години българската култура бележи възход, поради липсата на качествен континуитет в политически план на лидерството. Обществото иска да има корективи и иска да си “сверява часовника” за това кои неща са пошли и кои качествени – как трябва и как не трябва да се държи. Но и тук има “светлина в тунела”. Все повече млади и нови хора биват насърчавани, разшири се подкрепата в сферите на културата, образованието, гражданското общество, спорта – все области, в които българското общество има своите апогеи, но се старае да постига нови.

Смятам, че като всяко ново нещо и това първо издание на тази инициатива няма да бъде широко отразено в българските медии, освен ако ние, тримата български делегати, не направим необходимото да смъкнем високия статус на страха от новото под статуса от страха от пошлото.

Да поговорим малко и за другите ти дейности. Ти си съосновател и изпълнителен директор на фондация СОФИМОН, която от две години насам организира Софийски международен модел на ООН. Разкажи ни с няколко изречения за тази инициатива: какво представлява, как възникна идеята да я привнесете на българска почва и как успяхте да осъществите събитие от такъв мащаб?

Да, така е. СОФИМОН е един от най-добрите и качествени проекти, в които съм участвал до момента. Едноименната международна фондация ежегодно организира конференция много подобна на ONE YOUNG WORLD, която има пряк видим смисъл за държавата и града домакин, за участниците и за темите, които засяга. Конференцията е световно призната за един от най-добрите форуми Модел ООН и партнира със самото ООН, посолства, български и международни фондации и организации, фирми и компании, университети и разбира се с община София, правителството на България и основните органи на Европейския съюз. СОФИМОН се провежда в рамките на 1 седмица в края на месец юли и събира над 150 млади специалисти и технократи от политическите и обществени елити на над 70 държави от цял свят. На конференцията се разискват и взимат важни решения като преди нейното начало се работи поне 3 месеца по различните въпроси и всеки участник се подготвя да защитава позицията си. Има обаче една особеност, която е регламентирана по цял свят – делегатите никога не защитават позициите на своите собствени държави, от които произхождат или живеят.

Идеята дойде на разговор със сегашния президент на Фондация СОФИМОН г-ца Паола Иванова, с която през 2007 г. бяхме поканени да вземам участие в няколко такива конференции по света. След успешното ни представяне получихме правото да започнем да организираме и провеждаме такъв вид събитие в България. Сега сме една от най-добрите сред над 160 такива конференция от целия свят.

Колкото до това как съумяхме и успяваме да реализираме конференцията – това се дължи изцяло на 3 неща: 1 – активната и неуморна работа по проекта; 2 – подкрепата от страна на българските институции и чуждестранните организации и дипломатически мисии в страната; 3 – екипът от високообразовани, квалифицирани и с богат опит специалисти от България и света, с които работим. Присъединете се към нас – www.sofimun.org!

Симулациите на ООН са вероятно най-разпространеният и популярен формат за студенти и се провеждат по целия свят. Има ли нещо специфично в Софийския модел на ООН, което да липсва в останалите конференции от този тип, нещо което да обогатява формата и да прави преживяването на участниците уникално?

Естествено, че има… иначе няма да сме 2 години подред една от най-добрите конференции – СОФИМОН има дух!

Основно успехът ни се дължи на няколко неща:

- перфектната и желязна организация – твърди се от нашите участници, че ние сме най-добре и последователно организираната конференция, което за нас е чест и само ни радва;

- съпътстващите културни мероприятия – участниците, освен да получат сувенири от България, биват запознати с историята и културата на страната чрез туристически обиколки на музеи и други забележителности, като по този начин ние си промотираме нашата идентичност и им даваме размисъл основно за това къде да си прекарат следващата почивка…

- интеркултурността и богата гама от участници – докато почти всички останали конференции събират участници от по-малко на брой държави и континенти, ние можем да се похвалим, че само пингвини не сме имали до момента, за да можем да кажем със сигурност, че сме имали участници от всички континенти. Иначе като брой държавите, от които имахме участници за последните 2 издания на СОФИМОН са над 70;

- гост лекторите – това е много важно предимство – ние каним български и чуждестранни специалисти да изнасят лекции по темите, които се разискват и по този начин форумът се превръща в истинска арена на дебат и комуникация на различни виждания и погледни по актуални въпроси;

- високото качество на събитието сравнено към цената – стараем се да имаме ниска такса за участие 150 евро (2008 г.) и 160 евро (2009 г.) за сметка, на която 7  денонощия участниците са осигурени със спане в 3-звезден хотел в центъра на гр. София, 5 обеда по време на пленарните заседания в НДК, 2 гала вечери в традиционен ресторант и в луксозен ресторант, пакет “Добре дошъл”, подаръци, български сувенири, ръчни чанти за документи;

- други мероприятия – приобщаваме участниците към активно отношение към други международни кампании и инициативи, като СОФИМОН изпълнява ролята на координатор за България;

- уникалността ни – всяка година добавяме нещо ново, което привлича все повече делегати – (“Карнавал на нациите” – международна дегустационна вечер с храна и напитка от всички представени страни на форума – 2008 г.)

Ти си също така управител на „СВЕТЪ ООД” – фирма, която работи в много различни области – журналистическа, издателска, рекламна, благотворителна и други. Какви са основните трудности, с които се сблъсква един млад предприемач в България?

Много са… Клиентският поток е най-важното за една фирма с легална дейност. Това е винаги пречка, когато решиш да правиш нещо ново във фирмата. Дали ще стане проблем зависи от теб… Пречката може да бъде елиминирана, ако работиш здраво и усърдно с приятели и познати, които да те подкрепят. Иначе е много трудно. Ние предлагаме доста услуги и продукти. Проблемът е, че няма много качествен човешки продукт на пазара на труда. А ако има, то ние не можем да си позволим възнагражденията, които могат големите фирми с чуждестранния привнесен капитал.

Като цяло в България бизнес може да се прави, но е два пъти по-трудно. Това е така не само заради малкия обем на нашия национален пазар, а и поради фактори, които формират т.нар. “сива икономика”. Междуфирмена задлъжнялост, непризнаване на договори и споразумения, бавна правораздавателна система, липса на доверие – все неща, които си знаем.

Какво си пожелаваш за предстоящата година в личен и професионален план?

Да съм жив, здрав и щастлив! Парата да ми е в портфейла и да прогресирам. Също така няма да е зле да имам нови клиенти и хора, с които заедно да работим и да реализираме поне малко част от нашите мечти. Да мога да помагам на хората, които имат нужда от това, без това да вреди на мен самия.

Благодаря ти за отделеното време! Надявам се, че през февруари 2010 г. отново ще дадеш интервю за нашия сайт, този път вече в качеството си на участник в конгреса One Young World

И аз се надявам! Благодаря ти!

——————————————————————-

Димитър Мандраджиев е роден в гр. София през 1986 г. Основното си образование завършва в Международното училище под егидата на ООН в гр. Багдад, Ирак (Baghdad International School - BIS), а средното в елитната 35-та езикова гимназия „Добри Войников“ в гр. София.

Завършва международни отношения в Нов български университет в гр. София с отлична диплома като успешно защитава бакалавърска теза на тема „Тенденции в политиката на държавите от Арабския полуостров към Европейския съюз“ с дипломен ръководител г-н Димитър Цанчев и рецензент д-р Мира Майер. През втората и трета година на обучението си е стипендиант на университета за отличен успех. В момента следва в магистърска програма „Международен бизнес“.

Владее английски, ползва руски и немски, изучавал е арабски език. Заклет преводач е от английски език.

Пълният профил на Димитър Мандраджиев можете да видите тук