e-comedia.com

Сара Ебнър

Гардиън

Това ми се случи наскоро. Обяснявах на някого колко много ми е харесала книгата на Барак Обама „Баща ми и аз” и как тя е променила моите възгледи за настоящия американски президент. Човекът, с когото говорех, се съгласи с мен, че това е „брилянтно написана книга”. След това, обаче, продължи да говори за Обама по начин, който предполагаше, че си няма и идея от биографията му. Усетих, че ме лъже.

Изглежда, че моят познат не е единствен. Очевидно две трети от хората са лъгали поне веднъж, че са чели книга, която всъщност не са.

В проучване на британската асоциация „World Book Day”, „Баща ми и аз” заема девето място. Проучването подрежда десет книги и различни автори, за които хората лъжат, че са прочели и тъй като аз не съм от тези, които лъжат твърде често (ще ми е неприятно, ако ме уловят), ще си призная тук и сега, че не съм прочела всичките в топ десет. Но с удоволствие заявявам, че, за разлика от 42 процента от запитаните, съм прочела първата книга в списъка - „1984” на Джордж Оруел. Мисля, че е чудесна.

Ето и останалите заглавия в топ 10:

1. „1984″ от Джордж Оруел (42 процента)

2. „Война и мир” от Лев Толстой (31 процента)

3. „Одисей” от Джеймс Джойс (25 процента)

4. Библията (не става ясно кой завет! 24 процента)

5. „Мадам Бовари” от Густав Флобер (16 процента)

6. „Кратка история на времето” от Стивън Хокинг (15 процента)

7. „Среднощни деца” от Салман Рушди (14 процента)

8. „По следите на изгубеното време” от Марсел Пруст (9 процента)

9. „Баща ми и аз” от Барак Обама (6 процента)

10. „Егоистичният ген” от Ричард Доукинс (6 процента)