Да постигнеш свободата
От Теодор Войников • Sep 21st, 2010 • Категория: КултураНяма по-належащ момент за защита на свободния свят от сегашния, когато финансовата криза и терористичните заплахи пуснаха духа на държавния интервенционизъм от бутилката, в която бе така убедително натикан от предишното поколение световни политически и икономически лидери. Книгата на Том Палмър „Realizing Freedom: Libertarian Theory, History, and Practice” (2009) идва тъкмо навреме, за да окаже своя коригиращ ефект върху роящите се с обезпокояваща скорост идеи за регулация, които заплашват да задушават пазара дълго след края на икономическите сътресения.
Но не мислете, че Палмър е от типа на модните напоследък изобличители на „загиващия капитализъм” и „алчния Уолстрийт”, чийто произведения жънат успехи благодарение на своята актуалност, независимо от достойнствата си. Авторът на „Realizing Freedom” защитава идеите на класическото либертарианство с необикновена страст вече няколко десетилетия. Той не е чист теоретик, оттеглил се в безстрастния покой на идеите. Биографията му е изпълнена с епизоди, достойни за шпионски трилър. По време на Студената война, Палмър нелегално внася копирни и факс машини в Съветския съюз и забранена литература в страните от Централна Европа; когато не е в топлите и обляни в мека светлина университетски зали, той е там, където свободата е под постоянна заплаха от преследване – в бившите комунистически страни, Китай и Ирак; от студентските си години насам непрекъснато участва в кампании за правата на данъкоплатците, свободната търговия и гражданските свободи и такива против цензурата и всякакви други антилиберални прояви.
„Realizing Freedom” представлява сборник с есета и лекции, посветени на свободата, които авторът е писал в продължение на повече от 25 години.
Трябва да си призная, че поради липса на време не прочетох цялата книга. И тук се проявява още едно от нейните предимства – макар отделните есета да са обединени от една обща тема, всяко от тях може да се чете самостоятелно, което е голямо улеснение за съвременните разглезени читатели, на които все не им достига или време, или търпение, или и двете.
Подзаглавието на книгата отразява и нейната структура. В първата част, „Теория”, Палмър излага своите идеи за това как трябва да се разсъждава относно свободата и разглежда теми като теорията за човешките права, индивидуализма и класическия либерализъм. Интерес представлява „Митовете на индивидуализма”, текст, който може да се намери и в превод на български. Есетата във втората част, „История”, проследяват явления като борбите за свобода през вековете, появата на гражданското общество и историческите предпоставки, довели до създаването на правовата държава и налагането на ограничения върху държавната власт.
Част трета, „Практика”, е посветена на идеята, че свободата трябва да бъде постоянно защитавана и отстоявана пред лицето на непрестанните заплахи, които я застрашават. Тук следват серия есета, фокусиращи се върху практичните измерения на темата за свободата. В „Инфраструктурата: публична или частна” се разглежда възможността по-голяма част от пътищата на Америка да преминат в частни компании, които срещу такси да се грижат за тяхната поддръжка. „Престъплението да блогваш в Египет” е в защита на двадесет и две годишния блогър Абдел Карим Набил Солиман, който е осъден на четири години затвор заради свои публикации, в които критикува своя университет и религиозния екстремизъм.
„Правителствено планиране на утрешния ден” е брилянтно есе, преливащо от хаплива ирония и свежи анекдоти, което критикува законодателната инициатива от 1983 г. на небеизвестния днес Ал Гор, тогава сенатор от Тенеси, и водещият републиканец Нют Гингрич, целяща създаването на специализирано звено за предричане на бъдещи природни и икономически катаклизми. Освен, че е обречено на неуспех и логически противоречиво (по думите на Карл Попър е неправилно да се твърди, че човек може да предрича знанията или идеите, които ще има в бъдеще, тъй като в такъв случай той ще разполага с тях сега, вместо в бъдеще), начинанието на двамата политици е критикувано от Палмър като параван, зад който се крият амбиции за повече централно планиране на икономиката, а оттам и повече държава.
„Гордост и предразсъдъци в Москва” е може би най-любопитното есе заради тезата, че присъствието на хомосексуално население в едно общество допринася за неговото икономическо благоденствие. Още по-странна, поне на пръв поглед, изглежда корелацията между толерантността към гейовете и растежа в сектора на високите технологии. Процъфтяващите гей общности са силен сигнал за наличието на разнообразие и толерантност в едно общество, който като магнит привлича повече хора със свободно мислене и творчески заложби. От това дали властите в Русия разрешат или забранят гей парада, пише Палмър, зависи дали на Русия ще се гледа като на една от „страните, прочути със своята съзидателност в технологиите, науката, изкуствата, културата и богатството” или ще попадне сред страните, известни „със своята затвореност, предубеденост, бедност и изостаналост”. „Глобализация и култура: хомогенност, разнообразие, идентичност, свобода” е чудесен текст в защита на глобализацията, който препоръчвам на всеки, който все още се съмнява, че вредите от нея превишават ползите.
Единствената глава, която прочетох от част четвърта, “Книги и идеи”, е „Литературата на свободата”, и представлява своеобразен „препоръчителен списък на книги за четене”. Заедно с добре известните на читателя класици като Фридрих Хайек, Милтън Фридман и Лудвиг фон Мизес и активно издаваната в момента Айн Ранд, тук могат да се видят имената на още десетки водещи либерални мислители, които с произведенията си са оставили ярка следа в литературата, посветена на свободата. Освен че е полезна за хората, които искат да разширят познанията си за либертарианството, тази глава носи допълнително очарование за мен заради акта на споделяне, при който един писател разкрива своите литературни предпочитания пред своята публика.
Може би тук е мястото да кажа няколко думи за стила, в който е написана книгата. Отдавна не бях чел толкова ясни и логични идеи, изразени на толкова прост, стегнат и изчистен език, на места достигащ художествена красота. Прозата на Палмър е лишена от обичайната претенциозност за такъв тип произведения и дори в моментите, в които авторът си позволява по-остри коментари или нескрит сарказъм, последните са добре балансирани и не нарушават диалогичния тон на творбата.
Книгата на Том Палмър е задължителна за всеки, който смята свободата за висша ценност. Защото както казва Вацлав Клаус, „Важно е да се напомня на всяко поколение, че свободата никога не може да бъде приемана за даденост. Колективистичните, анти-либертариански идеологии не престанаха да съществуват с падането на Желязната завеса”.
„Realizing Freedom: Libertarian Theory, History, and Practice” (2009) може да бъде намерена в икономическата библиотека на Института за пазарна икономика, бул. „Патриарх Евтимий” 22, етаж 3.

Теодор Войников (23) учи международни отношения в СУ "Свети Климент Охридски". Има многостранни интереси, предимно в областта на историята и архитектурата. Член е на българската секция на The Young European Federalists (JEF) и пише статии за The New Federalist (TNF). През юли 2008 г. участва в състезание по международно право (Balkan Case Challenge) във Виена, където неговият отбор печели. Понастоящем е координатор на BCC за България. Участвал е в екологичен клуб „Матер Еко” и е автор на идеята за този сайт.
Пишете на автора | Всички статии от Теодор Войников