Legaltheory - виртуално помагало за студенти по право

От Теодор Войников • Mar 1st, 2009 • Категория: E-comedia представя

Виртуалното помагало в България е нещо като честния адвокат – мнозина са чували за него, но никой никога не го е виждал. В ерата на високите технологии виртуалното помагало все още е фантастика. То е мечта в много научни области. В този смисъл сайтът http://legaltheory.org е една сбъдната приказка. Той Е виртуално помагало – при това от близо девет години насам.

Понеже вярваме в приказки, ние поговорихме с неговия създател – гл. ас. д-р Георги Денков[1]. Ето какво сподели той с нас:

Здравейте, гл. ас. д-р Денков. Можете ли да ни разкажете кога и как се роди идеята за Вашия сайт legaltheory.org?

Както повелява една от негласните традиции в Софийския университет професорите пишат учебниците, а асистентите им съставят помагала с учебни материали по съответната дисциплина. В един момент на моята асистентска кариера към края на 90-те години и от мен се очакваше да направя нещо такова. Аз, като отколешен фен на Интернет, реших помагалото ми да бъде виртуално. Оформено като сайт, то имаше решителни предимства пред евентуалното си книжно издание от гледна точка на лекота на публикуване, възможности за актуализиране, достъпност, ниски разходи за изготвяне и пр. Тогава още не бяха популярни проекти като open source, GNU и wikipedia, но идеите им, както се казва, витаеха във въздуха. Воден от девиза си “Знанието е сила”, аз си поставих за цел създаването на абсолютно некомерсиално, напълно достъпно и изцяло безплатно виртуално помагало по моята тясна научна специалност “Обща теория на правото”. Моята адвокатска практика, която е съпътствала винаги преподавателската ми кариера, ми позволи да гледам на сайта като на идеален проект, а не като на средство за печелене на пари. Конкретният повод, инспирирал появата на сайта, бе свързан с необходимостта от осигуряване на пълноценна научна и административна информация на мои студенти. По онова време, някъде около 1999-2000 г., нямаше подходящи актуални учебници по Обща теория на правото. Много от въпросите, разглеждани на лекции, трябваше да се поясняват и допълват на упражнения. В частност в Нов Български Университет, в който тогава преподавах, упражненията ми бяха в събота и доста студенти нямаха възможност редовно да ги посещават. Те непрекъснато ми искаха изложения, резултати от тестове, въпросници за изпити и пр., които аз им изпращах на имейлите. Исканията обаче ставаха все повече и повече и така дойде един момент, в който се окончателно се убедих, че най-добрият начин тези изложения, справки, въпросници и пр. да стигнат до адресатите си, е да се публикуват в Интернет. След известна организационна подготовка на 11. 05. 2001 г. сайтът започна своето официално съществуване на своя първи адрес www.otp.dir.bg. През лятото на 2003 г. той получи своето настоящо наименование, своя първи самостоятелен домейн www.legaltheory.org, както и сегашния си дизайн.

Колко души започнахте да работите по сайта и колко човека са ангажирани в поддържането и развиването му сега?

Първите ми намерения бяха да правя сайта сам, тъй като исках да се науча да програмирам, както и да имам пълен контрол върху него. За тази цел търсех разни общодостъпни софтуерни решения и хостинги и като за начало реших да направя личен сайт. За мой огромен късмет един от първите ми опити попадна пред очите на Пейо Попов, който се оказа мой бивш студент и в същото време изключително добър познавач на Интернет и програмирането. Той ми отправи основателни критични забележки към моя труд и ми предложи своята помощ в изготвянето на сайта. След няколко месеца подготовка през пролетта на 2001 г. програмната основа на сайта бе готова. Оттам нататък попълването му с материали и редактирането им бе и си остана единствено моя грижа. Пейо извършва хостинга на сайта и се занимава с техническата му поддръжка.

През 2005 г. по идея на студентите от Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” Атанас Атанасов и Елица Стоева се появи изработена от тях нова, усъвършенствана версия на форумите към сайта, които понастоящем са със собствен адрес. Тези студенти са в основата на екипа от няколко администратори, който поддържа форумите. Но със самия сайт www.legaltheory.org се занимаваме само аз и Пейо Попов.

За каква аудитория е предназначен legaltheory.org? Може ли да се каже, че той достига до нея?

Има 3 основни целеви групи, към които е насочен сайтът

Първата са моите студенти от учебните дисциплини, които преподавам. Чрез него те получават безплатно и без каквито да било ограничения пълнотекстови лекции, както и много друга полезна информация във връзка с воденето на учебните курсове, конспекти за изпити, графици за провеждането на изпитите и пр.

Втората са студентите, основно първокурсници, по право в юридическите факултети на българските университети. В крайна сметка сайтът ми е замислен и е виртуално помагало по философия, история и теория на правото с акцент върху разглеждането на общотеоретичните аспекти на държавата и правото и най-вече на Общата теория на правото. Основно в тяхна полза са и форумите към сайта. Те дават възможност на студентите да публикуват записки от лекции и полезна информация за изпити, както и да участват в дискусии не само по общотеоретични учебни дисциплини, но и по всички съществени отраслови учебни дисциплини, които се изучават в юридическите факултети като гражданско право, наказателно право, вещно право, облигационно право и много други. На практика www.legaltheory.org и www.legaltheory-forums.org са се превърнали в един от  основните източници на правна учебна информация заедно със съответните учебници по юридически учебни дисциплини за всички студенти по право в Република България, като реално няма човек сред тях, който да не използва редовно сайтовете в една или друга степен. Даже много студенти, за съжаление, предпочитат информацията от сайтовете пред учебниците, тъй като считат тази информация за по-концентрирана, по-ясна, по-достъпна и по-актуална.

Третата група са хората, които искат да научат нещо повече за държавата и правото или пък учат дисциплини от рода на “Въведение в правото”, “Основи на държавата и правото” и пр., като студенти по политология, европеистика, стопанско управление, публична администрация, туризъм, социални дейности и др. Това се дължи на обстоятелството, че в сайта има много и различни лекции по различни общотеоретични учебни дисциплини, справочна литература, откъси от научни трудове, студентски реферати по обща теория на правото, полезни препратки и др. Това според мен е най-голямата и най-бързо разширяващата се група потребители, съдейки по писмата и запитванията, които получавам.

Какви цели си поставя legaltheory.org? Как смятате да ги реализирате?

Когато сайтът се появи, днешните модерни университетски сайтове на Софийския университет, на Нов български университет и на Юридическия факултет при СУ бяха на много по-лошо ниво или направо не съществуваха. Поради това сред първите ни цели освен всичко друго беше да се даде възможност на студентите за достъп до полезна учебна информация относно учебни програми, въпросници за изпити, получаване на стипендии, нормативни актове във връзка със студентството, графици на лекции и на изпити, и пр.

Днес тази цел в много голяма степен вече е изживяна, тъй като сайтовете на СУ, НБУ и ЮФ при СУ предлагат достатъчно данни в това отношение. Поради това понастоящем сред целите на сайта е той да бъде само академично виртуално студентско помагало по философия, история и теория на държавата и правото, както и своебразен виртуален енциклопедичен справочник за общотеоретичните аспекти на държавата и правото. Ако все още има някаква информация за графици на изпити, резултати от тестове и пр., то тя е предназначена основно и само за моите студенти.

Идеята на развитие на сайта е всеки любознателен потребител, който се интересува от тези аспекти, да може да намери в сайта обширни материали и справки в онлайн юридически общотеоретичен речник за съответното правно понятие, лекции по общотеоретични правни дисциплини, статии и откъси от общотеоретични трудове на български и чуждестранни учени, информация за проведени научни дискусии, съобщения за новоизлезли книги и статии, справочник за основните правни системи на съвременността, хроника на основните моменти от развитието на държавата и правото, именник на основните български и чуждестранни автори в областта на общотеоретичните аспекти на държавата и правото, откъси от исторически писмени извори на правото, протоколи от прочути исторически съдебни процеси, библиографии по общотеоретични науки, указател на полезни сайтове по общотеоретичните аспекти на държавата и правото, и други подобни ценни неща.

Има много близки по характер, макар и не винаги строго академични, енциклопедични сайтове с обширна информация по социология, философия, история, физика, литература, кино, спорт, научна фантастика и какво ли не. Защо да няма подобен енциклопедичен сайт и за държавата и правото!

Сайтът не е конкурент с други популярни типични юридически сайтове. Така например най-посещавания български юридически сайт www.lex.bg е от съвсем друга категория, тъй като е насочен към практикуващите юристи. Сайтове като www.bglegis.com, които съдържат студентски записки от лекции по право, конспекти за изпити и пр., също не са от категорията на www.legaltheory.org, тъй като не са академични, нямат научна поддръжка, нямат специализация в областта на общотеоретичните аспекти на държавата и правото и най-важното - те са просто безплатни сборници от записки на студенти на лекции по отделни, предимно отраслови, юридически учебни дисциплини. Ако те се конкурират с нещо, то е само с форумите към www.legaltheory.org. Що се отнася до печално известни сайтове като www.pomagalo.com, www.referati.com и пр., то те не правят нищо друго, освен да предлагат срещу заплащане на наивници готови реферати и курсови работи на студенти по различни учебни дисциплини, в това число и по право, като за целта просто ги нагло и безцеремонно вземат наготово, да речем, от www.legaltheory.org.

Сайтът ми е коренно различен и от типичните сайтове на някои университетски преподаватели по право, като например на гл. ас. д-р Кристиан Таков (тук), проф. д-р Радослав Беленски (тук), проф. д. ю. н. Вихър Кискинов (тук), гл. ас. Михаил Матеев (тук), доц. д-р Даниел Вълчев и др. В тях най-добрия случай се съдържат общо взето само две неща: подробна автобиография на създателя им и (най-често извадки) от някои негови статии и трудове. Това все пак е от огромна полза на студентите, но според мен не е достатъчно за тях.

Сайтът ми определено не е и от категорията “блог” като този на преподавателката Нели Огнянова (тук) и др., тъй като определено няма насоченост към публикуване на злободневни коментари по актуални събития.

Моите намерения са www.legaltheory.org да се развива като своебразна българска енциклопедия по общотеоретичните аспекти на държавата и правото. В тази връзка се подготвя нова версия на сайта, която ще даде възможност на потребителите му сами да поставят в него материали и коментари подобно на тази на www.wikipedia.com. Надявам се сайтът да се превърне в крайна сметка в най-добрия български портал към лекции, справочни материали и линкове, посветени на общотеоретичните аспекти на държавата и правото.

На този етап не се предвижда превръщането на сайта във виртуален учебен център, още повече че той не е сайт на висше учебно заведение. Все пак имам намерение да се добавят някои нови и да се разширят съществуващи негови възможности за виртуално обучение. С новата негова версия, която предполагам, че ще се появи още тази тази година, ще се даде възможност на преподаватели по общотеоретични учебни дисциплини да общуват със свои студенти, да формират групи от тях, да им поставят задачи, да им проверяват учебни тестове и реферати, и пр., без обаче да се стига до пълноценно дистанционно виртуално обучение. Новите възможности на www.legaltheory.org се налагат от обстоятелството, че сайтовете на отделните юридически факултети, например сайтът на Юридическия факултет на СУ или пък този на НБУ, имат обширен капацитет в тази насока, но те са приложими само за студенти от съответния ВУЗ, респективно факултет. А ако един преподавател има студенти от различни специалности, от различни факултети, от различни университети, каквато е масовата практика, то той няма как да интегрира или пък въобще да подпомага учебния им процес с осъществяване от него на виртуалното им обучение.

Искрено се надявам да успея да получа по-голяма подкрепа от своите колеги - преподаватели по общотеоретични учебни дисциплини в развитието на сайта чрез използване на неговите възможности за виртуално обучение, както и чрез предоставяне на повече лекции, статии и други научни публикации в него. Ако такава подкрепа бъде получена и от страна на колеги, специалисти по отраслови учебни юридически дисциплини, то тогава сайтът би могъл да се развива виртуално помагало не само по общотеоретични, но и по отраслови аспекти на правото. Това би било най-доброто, което може да се случи на студентите по право в Република България.

Трябва да отбележа и още нещо. От около година се появи движение на фенове на сайта, което условно мога да нарека Legaltheory Club. Вече има първи негови организирани мероприятия, като например това на тема “Академичното писане” (тук). Тенденцията е този клуб да обединява млади хора, които подхождат критично към висшето образование в България и се стремят към негово по-високо качество, отговарящо на европейските изисквания (тук). Моят сайт определено подкрепя и ще подкрепя този клуб.

Как си обяснявате липсата на сайтове като Вашия за студентите по други учебни дисциплини – например икономика, история или политически науки?

Наистина не са много българските академични сайтове, подобни на моя, посветени на правото, икономиката, историята, политологията и пр. Мисля, че основните причини са няколко:

1. Непознаването на възможностите на Интернет. Не е тайна, че някои наши действащи професори нямат дори имейл, не използват компютри, а ако ги използват, то е само като пишеща машина. При това положение няма как да очакваме от тях да използват с ентусиазъм съвременните информационни технологии в преподаването си.

2. Непризнаването като научен принос на създаването и поддържането на научни сайтове (виртуални помагала). Критериите за научния принос в момента в България са още от ХІХ век. Една статия в списание, което се приема по традиция за научно, се счита за научен принос, а създаването на сайт да речем от типа на http://legaltheory.org - не. Защо тогава преподавателите да създават научни сайтове в Интернет или пък да публикуват във в тях след като това по никакъв начин няма да бъде признато за научен принос на съответния учен.

3. Липсата на ясен бизнес модел по отношение на създаването и публикуването на научна продукция в Интернет. Аз многократно съм разговарял с много свои колеги, преподаватели по право, по отношение на евентуални техни публикации в моя сайт, но винаги съм получавал един и същи въпрос: “А колко ще ми заплатиш?”. При сравнително ниските доходи на научните работници, те като цяло не са склонни да бъдат филантропски настроени и да предоставят безплатно своите трудове в Интернет. Единственото изключение сред тях бе покойния проф. д-р Нено Неновски, който ми даде за публикуване абсолютно всички свои файлове на статии и книги, с които разполагаше. За съжаление, по-голямата част от колегите му, обаче, се страхуват, че ако публикуват безплатно в Интернет свои лекции, учебници, книги, монографии и пр., няма да има кой да купи същите в техния хартиен вид, а те разчитат на доходи от тях.

4. Спорове относно обхвата на авторски права. Някои преподаватели се оправдават с това, че след като представили свои трудове (статии, учебници, монографии и пр.) за публикуване в дадено издателство, това автоматично им връзвало ръцете за нова тяхна публикация в Интернет, още повече безплатна. Твърдят, че публикувайки в Интернет те ще нарушат издателските договори, които имат с издателства. Така с това абсурдно обяснение тези автори маскират собствените си неразбиране на значението на Интернет и нехайството към потребностите на студентите.

5. Неразбирането на ролята на виртуалното обучение. Доста преподаватели залагат на класическите методи за обучение чрез използване на хартиени тестове, хартиени реферати, хартиени статии, хартиени учебници и пр., тъй като се страхуват от новите технологии. Те не предполагат колко много биха подпомогнали своите студенти чрез тях, тъй като не ги познават достатъчно от една страна, а от друга - живеят с манталитета на ХХ век.

6. Страхът от накърняване на авторски права. Твърде много преподаватели се притесняват и от евентуално накърняване на авторските им права върху тяхната научна продукция, което би било възможно, ако тя се публикува в общодостъпен вид в Интернет. Това е поредния неоснователен аргумент, но не може да се отрече, че възможността за copy-paste ползването на евентуално публикуването научни трудове (статии, реферати и пр.) в Интернет улеснява в известна степен плагиатството.

7. Липса на ентусиазъм и неразумна доза идеализъм. Това може би е най-важната причина. Иска се немалка доза маниащина, всеотдайност и идеализъм за да правиш безплатен за потребителите сайт с много полезна и научна информация, тъй като този труд отнема време, сили и средства. Необходимо е да има вяра и убеденост в полезността на този свой труд, както и, трябва да го подчертая, определено ниво на материална обезпеченост на съответния преподавател, за да се се издържи. Ако това липсва, преподавателят се поддава на изкушението да се заеме с други, доходни (консултантски, адвокатски и пр.) занимания.

В Съединените Щати студентите получават лекциите и взимат изпитите си през интернет. В България повечето преподаватели не ползват мрежата, а ако студент дойде на лекция с лаптоп ще го обвинят в снобизъм. На какво се дължи това неумение на българското образование да възприеме готови и доказано работещи на Запад модели?

Не бих казал, че ако студент дойде на лекция с лаптоп, той ще получи обвинения в снобизъм. Напротив. Все повече студенти идват на лекции с лаптоп и си водят записки с тях. Доколкото ми е известно, твърде малко от преподавателите в СУ и в НБУ възразяват срещу тази практика. Аргументите им като цяло са несериозни и основно във връзка с евентуалната злоупотреба на тяхните авторски права върху лекциите им, ако запис(к)и от тях бъдат разпространени без да получат възнаграждение.

Що се отнася до неспособността на българското образование да възприема готови и доказано работещи на Запад образователни модели в областта на висшето образование, това общо взето в момента е факт и причините за него са твърде много. От нормативни до финансови, но най-вече кадрови, опиращи до неспособността и нежеланието на много от преподавателите да използват възможностите на Интернет, както и до липсата на каквато и да била сериозна техническа подкрепа от страна на ръководството на съответния университет.

Ако разгледаме воденето на учебния процес, то може да посочим много неща в него, които почти изцяло липсват у нас. Така например, водещите западни университети имат постоянни образователни канали в Youtube по своите най-важни учебни дисциплини. В своите сайтове предлагат като реклама видеозаписи на своите най-изтъкнати преподаватели. Пак в тези сайтове студентите могат да намерят онлайн текстовете на лекциите, които им се изнасят, или поне техни презентации, както и много други допълнителни учебни материали като откъси от книги, статии, казуси и пр. Задължително сред тези допълнителни материали има такива, които отстояват колкото се може повече и по-непримирими тези, най-често диаметрално противоположни. Есета и реферати общо взето се пишат от студентите всеки месец. Предават се на преподавателите чрез имейл. Всички оценки се обявяват онлайн. Всички административни услуги на университета могат да се ползват онлайн. Почти след всяка лекция се решава тест, като в повечето пъти това става и онлайн. Всички студенти задължително се регистрират в сайта на университета си и на своите имейли получават задания от своите преподаватели. Всеки преподавател има свой сайт, в който предлага още допълнителни материали към тези, които вече са публикувани от него в сайта на университета. Задължително в сайта на университета още преди започването на учебната година са публикувани програмата и презентациите на отделните лекции на всяка една учебна дисциплина да са може да се ориентира студентът какво му предстои, дали да я избере, как ще се извърши оценяването и пр. Някъде може да се присъства на лекциите и виртуално с помощта на университетска уебкамера в аудиторията. Често пъти една и съща лекция се изнася два пъти седмично, веднъж сутрин и веднъж следобяд, за да може студентът да намери най-удобното време да я посети. На всичкото отгоре в повечето случаи преподавателите изискват студентите предварително да са прочели текста на лекциите им, за да присъстват на самото им изнасяне. Самите преподаватели се занимават само и единствено с преподаване като получават от университите си достатъчно за да не са принудени да си търсят допълнителна работа. Освен това огромната част от преподавателите са на срочен договор. Ако не изпълнят определени показатели, договорът им няма да бъде подновен. Статут на постоянни професори се дава само на изключително изтъкнати преподаватели, като речем носители на Нобелова награда и пр.

В това отношение мисля, че НБУ е най-близо до западните университети. Разбира се, има още страшно много какво да се желае. За съжаление СУ изостава много повече, отколкото допуска неговото реноме.

Страхуват ли се преподавателите от интернет? Основателни ли са опасенията, че ако лекциите по различни дисциплини се публикуват онлайн, аудиториите ще останат празни?

Сред много преподаватели има такива опасения, което, между другото, също е една от причините да няма сайтове, подобни на http://legaltheory.org, както и да не се използват пълноценно възможностите на сайтовете на НБУ и на ЮФ на СУ за качване онлайн на лекции и пр. Според мен тези страхове са абсолютно неоснователни. Винаги има разлика между лекцията, изнесена на живо, и лекцията, записана предварително като текст. Провеждането на лекциите в аудитория има за цел да осъществи допълнително обяснение на основните моменти в темата на лекцията, да даде примери, да отговори на студентски въпроси, докато предварително предоставения текст на лекциите има за задача да подготви предварително студентите за съответната тема. Само така провеждането на лекциите няма да се превърне в диктовка на основното в нейния текст. Веднъж прочели предварително текста на лекцията и замислили се също така върху контролните въпроси, казуси и тестове към нея, на самото провеждане на лекцията студентите ще слушат с друга нагласа, ще си мислят за детайлите, за неразбраното от тях при самостоятелното им запознаване с текста, ще задават въпроси и ще искат да получат отговори от тях, ще разчитат на повече примери за да им бъде обяснена по-добре темата. След изслушването на лекцията, студентите пък могат да прочетат отново детайлите по нея в писмения й текст и така да завършат процеса на нейното осмисляне.

Моят личен опит показва, че пълнотекстовото публикуване на моите лекции в моя сайт не влияе отрицателно върху присъствието при провеждането на лекциите. При изнасянето на лекциите аз наблягам само на основните тези по съответната тема, на актуалните й даже бих казал злободневни измерения, а също така обръщам голямо внимание на примерите, илюстриращи тези тези. Убеден съм, че това е правилният начин на съчетаване на предварително предоставяне на текстове на лекциите (включително и чрез учебници) с тяхното изнасяне в студентска аудитория.

Нека поговорим за специалността Ви. В кои области на правото има най-добри перспективи за студентите, които сега завършват тази специалност?

Според мен най-добре за младите юристи, ако решат да бъдат адвокати, би било да се насочат към области на правото, които ще кореспондират с новите проблеми и реалности на ХХІ век пред българското общество. Най-перспективни като насоки за специализация на млади юристи, ако са избрали адвокатското или юрисконсултското поприще, са новите комплексни правни отрасли и институти, свързани със защитата на правата на потребителите, защита на правата на човека и малцинствата, защитата от дискриминация, защитата на личния живот, всички аспекти на информационното право, защита на авторските и сродните права, право на средствата за масова информация, застрахователното право, търговското право, конкурентното право, туристическото право, екологичното право, правни аспекти на ценните книжа, директното прилагане на европейското право в Република България, осъществяване на международна защита на правата на субектите на правото, право на неправителствените организации, и някои други. Тези области тепърва много ще се развиват в нашата страна, а законодателството за тях е сравнително ново, което означава както това, че старите юристи (с цялата условност на този израз) няма да имат пред младите предимството на опита и практиката при изучаването и използването на това ново законодателство, така и това, че няма достатъчно специалисти по юридическите проблеми на тези нови области. Освен това повечето млади юристи знаят добре чужди езици, които им дава още едно решително предимство пред по-старите в днешния глобализиран свят, от което също могат да се възползват в значителна степен, най-малкото като работят по-добре с чуждестранни клиенти и чуждестранни адвокатски вериги.

Влизането на България в ЕС повиши ли интереса на студентите към Правото на Съюза. Адекватно ли е обучението по него в българските университети?

Определено да. Почти не познавам студент по право, който да не иска след като завърши магистратурата си тук да специализира европейско право някъде на запад.

Що се отнася до обучението по право на ЕС в СУ, считам, че то е на ниво. Добро впечатление прави възможността за следдипломна специализация по европейско право, която университетът предоставя. В нея, например, участват редица уважавани чуждестранни специалисти по европейско право.

Наскоро по телевизията един швейцарски архитект разсъждаваше за начина, по който обществото и образованието взаимно се оформят. Обществото, казва  той, определя целите и насоките на своето образование, духа и ценностната система, в която възпитава своите млади хора, които един ден ще  станат гръбнакът на същото това общество и на свой ред ще сложат отпечатъка си върху системата. Така се възпроизвежда един непрестанен кръговрат, в който хората и системата взаимно се моделират. В този смисъл, има ли вина образованието за начина, по който функционира съдебната система в България в момента? Не смятате ли, че част от проблемите й се коренят в недостатъчно подготвените юристи – не само професионално, но и морално – които университетите бълват?

Разбира се, че има вина. Юридическите факултети дават все пак юридически знания, друг е въпросът дали са достатъчни, но никак или поне трудно възпитават добрите нрави в своите студенти. А в крайна сметка човек не може да истински добър юрист, ако не е истински добър човек. Най-страшната комбинация е от перфектни юридически знания и пълната липса на морал. За съжаление, тя е много често срещана сред българските магистрати. Всички знаем за безбройни примери, в които високопоставени юристи решават делата на принципа коя от страните ще “оферира” по-добре. По този повод се сещам за един мой бивш преподавател, който обичаше да казва, че добрият юрист преди да реши делото трябва да си сложи ръка на сърцето и да подходи по съвест и справедливост към неговото решаване. А след това, понеже е добър юрист, все ще намери начин как да изтълкува и приложи правните норми така, че неговото решение освен справедливо да бъде и законно. Този втори подход към делата, макар и също да търпи критика, определено е за предпочитане пред наддаването на страните за купуването на резултата от делото. По делата не винаги се разкрива истината, но винаги трябва да се защити справедливостта. В крайна сметка по-добър морал може да бъде възпитан у студентите и с личен пример на преподавателите, изразяващ се в тяхното добронамерено, честно и справедливо отношение към студентите и към учебния процес. Искрено се надявам, че това ще бъде все по-често срещано явление.

 ***

[1] Гл. ас. д-р Георги Денков е преподавател по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и хоноруван преподавател в Нов Български Университет. Както е видно от интервюто, се интересува от интернет и приложението му в учебния процес. Създава http://legaltheory.org през 2001 г.

Tagged as: ,

Теодор Войников (23) учи международни отношения в СУ "Свети Климент Охридски". Има многостранни интереси, предимно в областта на историята и архитектурата. Член е на българската секция на The Young European Federalists (JEF) и пише статии за The New Federalist (TNF). През юли 2008 г. участва в състезание по международно право (Balkan Case Challenge) във Виена, където неговият отбор печели. Понастоящем е координатор на BCC за България. Участвал е в екологичен клуб „Матер Еко” и е автор на идеята за този сайт.
Пишете на автора | Всички статии от Теодор Войников