e-comedia.com

Със съкращения

В свой коментар за в. „Таймс” Анатол Калетски твърди, че мрачното настроение на политици и икономисти на световния форум в Давос не бива да ни притеснява; тези иначе умни хора обикновено грешат в прогнозите си за бъдещето.

При всяка спекулативна мания оптимистично настроените инвеститори се самоубеждават, че са открили нова магическа съставка, която ще направи настоящия растеж по-траен от предишните цикли на подеми и спадове. И всеки път се оказва, че грешат.

Но циниците, които осмиват наивността на самоуверените инвеститори, забравят, че съвсем същото се случва по пътя надолу. Както при всеки растеж спекулантите твърдят, „че този път ситуацията е различна”, така при всеки спад песимистите настояват, че светът се изправя пред безпрецедентна катастрофа и че този път рецесията няма да бъде последвана от възстановяване, както е било винаги досега.

В известен смисъл песимистите са прави – всяка рецесия и финансова криза е наистина различна. Този път причината се корени в безпрецедентна кредитна криза. През 90-те това беше махмурлукът от обединението на Германия и изключването на Великобритания, Италия и Швеция от Европейската монетарна система; през 80-те виновни бяха 20-процентните лихви и падането на цените на акциите в един ден, което според статистическите модели би трябвало да се случва веднъж на един милиард години; през 70-те беше колапсът на Бретънуудската валутна система, последван от петролен шок и инфлация, които никой не смяташе за възможни.

След всяка от тези невероятни катастрофи лошите пророци провъзгласяваха, че капитализмът е мъртъв, пазарите никога повече няма да се възстановят и че това е най-голямата криза от Голямата депресия насам. При все това световната икономика се възстановяваше и капитализмът оцеляваше всеки път.

Нито един икономически анализатор не може да предскаже какво ще стане през следващата година, освен по случайност. Така е не защото икономистите са глупави, а защото компютърните модели, които те използват, се основават на миналия опит – и във време на безпрецедентна промяна компютърните прогнози са безполезни.

Техните икономически теории ни казват, че творческата сила, която се крие зад мотива за печалба, подсилена от експанзионистичната мощ на свръх ниските лихви и харченето на правителствения дефицит, в крайна сметка ще надделее.

Но политическата икономия не може да ни каже точно кога и как. Не може да ни каже, например, дали Великобритания и Америка ще страдат повече от континентална Европа, както няколко от лъжливите компютърни прогнози внушават, или дали англо-саксонските икономики ще се възстановят по-рано заради по-гъвкавите си пазари и политики (каквото е моето убеждение). Нито могат да предвидят новите индустрии и работни места, които ще бъдат създадени от пазарните сили, за да запълнят вакуума, появил се след смъртта на задлъжнелия финансов сектор в Сититата на Лондон и Ню Йорк.

Майсторите политически икономисти би трябвало да ни вдъхнат увереност, че в една капиталистическа система, както обича да казва г-н Микобър[1], „нещо ще се случи” – далеч по-разумно очакване в една пазарна икономика, отколкото повечето хора осъзнават. И съвсем скоро това, което ще се случи, ще бъде световната икономика.

Оригиналът е тук.

***