e-comedia.com

Доброволно признавам, че нямам почти никаква представа за това, което се случва в съвременната българска литература. Прочел съм много малка част от нея и много рядко съм се интересувал от останалото (с изключение на излизащото във фентъзи и фантастичния жанр, с което се запознавам покрай ревютата в електронните издания).

За това, разбира се, има основателна причина и тя може да се изрази с няколко простички думи: съвременната българска литература в частта, с която съм се сблъсквал, е боклук. Нека развия мисълта си: на практика няма нов роден роман, който да съм прочел и да не ме е разочаровал на първо място с провинциализма си, а след това с откровената липса на елементарна езикова култура на своя автор. Когато това се повтори в четири-пет поредни “произведения”, човек губи желание да продължава да се мъчи.

Да, можеш да ме обвиниш в някаква форма на национален нихилизъм. Възможно е да стигнеш до извода, че са ми попадали само слаби романи. Но аз не вярвам - агенциите за проучване на общественото мнение базират изводите си на по-малко от 0.01 % от гражданите на държавата, така че е логично прочитането на съответния брой произволно избрани книги да се приеме за представителна извадка.

Това именно е причината да съм изключително щастлив от появата на новия роман на Богдан Русев, наречен “Къщата”. Ако трябва да бъда честен, авторът ми импонира още от времето на книгите-игри и първите лайфстайл списания от края на 90-те. Ако мога да съм напълно откровен, обаче, бях забравил за него в продължение на дълги години, докато случайно не видях предишната му книга (”Ела при мен”) на витрината на една столична книжарница.

Закупуването й (макар и изпълнено с продължителни съмнения) беше решение, с което и до днес се гордея. Не знам дали Богдан Русев се е научил да пише напоследък, или винаги е бил толкова добър, но съм убеден, че на фона на крещящата посредственост на повечето му колеги той има какво да ти даде.

И така “Къщата” е криминален роман, действието в който се развива в София от последните няколко години. Героите в историята са българи, носят български имена (въпреки че детективът Ники Вълков всъщност се казва Никифор) и се размотават по местата, които и аз, и ти посещаваме. Интригата се завърта около риалити предаването, на чието име е кръстена книгата. Една от участничките в него е зверски пребита. Това става пред десетки вечно включени камери и въпреки това никой не знае кой е извършителят на престъплението.

Но има един човек, който няма да спре пред нищо, за да стигне до истината. Както вече ти споменах, името му е Ники Вълков, а професията му - частен детектив. Следвайки примера на Марлоу и стотици други колеги, той разказва преживелиците си в първо лице, налива се в неприлично голяма част от времето и има брутално чувство за хумор. Освен това, за ужас на всички хардкор фенове на криминалния жанр, си има приятелка.

Няма да разказвам в подробности за случващото се в “Къщата”. За мен това е книга, която задължително трябва да се прочете. Сигурно ти се струвам прекалено ентусиазиран? Просто се върни към встъпителните три параграфа от тази статия и ще разбереш защо е така.

Между другото сюжетът на “Къщата” е художествена измислица, така че, ако случайно си фен на вече поизмрелите родни криминални корифеи или търсиш истината за зараждането на българската мафия, връзките й с бившата Държавна сигурност, Партията-майка и националния отбор по борба, може би няма да ти хареса. Въпреки това, нищо не ти пречи да опиташ. Според личните ми наблюдения книгата се намира в повечето уважаващи себе си книжарници. В пълно противоречие с тенденциите на родния пазар, цената й горе-долу отговаря на предложения обем.

Още ли не си тръгнал?