Европейската философия на провала
От Юри Иванов • Nov 16th, 2008 • Категория: СветътВъв Франция и Германия учениците са принудително изложени на опасно учение. Обучавани, че икономическите принципи като капитализъм, свободен пазар и предприемачество са жестоки, опасни и неморални, тези деца са хранени с предразсъдъци и предубеждения. Тяхното изкореняване може да бъде определящо за това дали европейските икономики ще просперират, или ще продължат да изостават.
Милиони деца се отглеждат на базата на предразсъдъци и дезинформация. В училищата им се преподава една изопачена идеология, която им внушава догми, противоречащи на основните възгледи, споделяни от много други западни държави. Подготвят се по учебници, изпълнени с доктрината на несъгласието, която се научават да декламират, докато се подготвят за много от най-добрите световни университети. Измъкването на тези деца от ноктите на предубежденията би могло да превърне застрашителните глобални плитчини в световен просперитет. А да се направи това няма да е лесно. Но не защото децата се обучават в медресета в Пакистан или контролирани от държавата училища в Саудитска Арабия. Това не е така. Всъщност те живеят в две от най-големите световни демокрации – Франция и Германия.
Това, на което държавата учи младите си граждани, отразява нейните основни национални ценности. Училищата предават историческия разказ на дадено общество на следващото поколение. Има сериозен дебат за начините, по които идеологията по отношение на историята преминава от поколение на поколение – за японските учебници, които омаловажават клането в Нанкин, палестинските такива, в които са публикувани карти без Израел и новите руски методологически указания, изискващи от учителите да обрисуват сталинизма в по-добра светлина. И въпреки това почти няма анализ на начина, по който държавите преподават икономика, въпреки че този предмет е също толкова важен за формирането на колективната идентичност, която ръководи външната и вътрешната политика.
Точно както в училищата се преподава история, се предават и „истини” за капитализма, държавата на благоденствието и други икономически принципи, които обществото възприема като общоприети. Във Франция и в Германия например училищата помогнаха за втълпяването на сериозна антипатия към капитализма. В едно проучване от 2005 г. само 36 процента от френските граждани заявиха, че подкрепят системата на свободното предприемачество, което прави страната единствена сред 22-те участнички в него, в която този крайгълен камък на световната търговия се подкрепя от малцинство. В Германия, междувременно, подкрепата за социалистическите идеи е в най-високата си точка за всички времена – 47% през 2007 г. срещу 36 през 1991.
Изкушаващо е да пренебрегнем тези настроения, превръщайки ги в тема шеги по време на някое светско събиране. Тяхното влияние, обаче, за съжаление е със сериозна разрушителна сила. В Германия безработицата най-накрая спада след като години се задържа на нива от ерата на Голямата Депресия, в немалка степен благодарение на реформите в социалната система, които през 2005 г. оказаха натиск върху гражданите, получаващи социални помощи, да си търсят работа. И въпреки този щастлив изход, сред германците има почти пълен консенсус, че опитите за поправяне на държавата на благоденствието са преминали допустимата граница. Канцлер Ангела Меркел, преди приветствана като германската Маргарет Тачър, сега изостави плановете си за продължаване на реформите в посока към свободен пазар. Вместо това тя наложи нов „данък на богатите”, затегна правилата, регулиращи пазара на труда и обеща да поднови усилията за „регулиране” на глобализацията. В същото време двама от всеки трима германци заявяват, че подкрепят поне някои от вуду-икономическите, назадничави по отношение на реформите предложения на шумната нова антиглобалистка политическа партия на Левите, създадена от бивши източногермански комунисти и западни леви популисти.
Много от тези настроения могат да бъдат проследени до установяваната от държавата учебна програма. Именно в нея се съдържат икономически уроци, съществено отклоняващи се от пазарните принципи, на които е базиран западният модел. Този феномен определено не е уникален за Европа, но на малко места е по-очевиден отколкото във Франция и Германия. Пристрастният поглед към икономиката подхранва много от най-обезпокоителните световни проблеми, от нарастването на популизма до глобалния възход на антиамериканските, антикапиталистически настроения.
Икономика на карта
„Икономическият растеж налага прекомерно забързан живот и води до преработване, стрес, нервна депресия, сърдечно-съдови заболявания и, според някои, дори до развиване на рак”, ни уверява тритомната История на XX век – сборник с текстове, наизустяван от безброй гимназиални ученици във Франция, докато се подготвят за изпитите за Sciences Po и други престижни френски университети. През последните 20 години „са се удвоили богатството, безработицата, бедността и отхвърлянето, чиито вредни ефекти ще бъдат в основата на дълбоки социални проблеми”, продължава текстът. Понеже XXI век започва с „разбирането за ограниченията на растежа и рисковете, на които е изложено човечеството [от него]”, всякакъв бъдещ просперитет „зависи от регулирането на капитализма в планетарен мащаб”. Самият капитализъм е описан на многобройни места в текста като „брутален”, „жесток”, „неолиберален” и „американски”. Този агитпроп е публикуван през 2005 г., не през 1972.
Когато френските ученици не получават такъв тип безумно предубедени коментари по отношение на разрушенията, причинявани от капитализма, те учат, че икономическият прогрес също е в основата на социалните злини. Така например две трети от едногодишния гимназиален курс за механизмите на икономиката, разработен от Министерството на образованието на Франция, са посветени на обсъждане на страничните социополитически ефекти от икономическата активност. Заглавията на главите и разделите включват „Социално разцепление и неравенство”, „Социална мобилизация и конфликт”, „Бедност и отхвърляне” и „Глобализация и регулация”. Министерството кара учениците да смятат, че „повсевместната регулация е отговор” на глобализацията. Само една трета от курса е посветена на компаниите и пазарите, но дори тя включва обширни раздели, посветени на профсъюзите, правителствената икономическа политика, ограниченията върху пазара и заплахите на растежа. Общото послание е, че икономическата дейност има неизброими нежелани ефекти, от които гражданите трябва да бъдат защитени.
В такъв случай не е учудващо, че стандатното отношение на французите е на подозрение към силите на пазара и частната инициатива, да не споменаваме всяка политика, която би ги подсилила…
Това е на светлинни години разстояние от нещата, които научават гимназиалните ученици в Америка. Там (където по-малко от половината ученици записват икономически курсове) повечето уроци са базирани на недвусмислената, класическа икономика. В Тексас учебната програма, установена от щата, изисква да се преподава за положителния принос на предприемачите за местната икономика… Американските училища окуражават ли учениците да следват стъпките на Бил Гейтс или да се превръщат в страстни защитници на глобализацията? В действителност не. Но те определено не пълнят главите им с отрицателни предубеждения и подозрения по отношение на бизнеса и хората, които го управляват. Нито пък са обсебени от вредните странични ефекти и опасностите от икономическата дейност по начина, характерен за френските учебници.
Учениците във Франция, от друга страна, не изучат толкова икономика, колкото един особено специфичен, силно пристрастен възглед за нея. Когато се дипломират, те може да не знаят много за търсенето и предлагането, или за начина, по който работят корпорациите. Вместо това те вероятно ще имат перфектна представа за злините от „световната макдоналдизация”.
Да се научим да обичаме социалните помощи
Германците преподават на младежите си подобни икономически уроци с леко променено ударение. Фокусът тук е към внедряване на корпоративните и колективистични традиции на германската система. Въпреки че всяка от 16-те провинции в страната създава свои собствени образователни изисквания, почти всички приемат, че икономиката трябва да се разглежда през призмата на конфликта между работниците и работодателите, като основната битка в него е за надниците и правилата за работа. Ако има една обединяваща за всички германски учебници характеристика, тя е в силното ударение върху груповите интереси – традиционното социалдемократическо разделение на вселената на капитал и труд, работодател и служител, началник и работник… Дори повърхностен поглед показва, че много от въпросните учебници са написани от гледната точка на бъдещ служител с колективен трудов договор. Началниците и собствениците на компании се появяват в карикатури и илюстрации като мързеливи, пушещи пури плутократи, понякога свързани с детски труд, интернет измами, пристрастяване към мобилните телефони и, разбира се, незаслужени уволнения. Успешният модерен предприемач на практика не може да бъде открит никъде.
Германските ученици ще бъдат добре подготвени по много предмети, когато завършат; една тема, с която ще са наясно особено много са техните права като ползватели на социалната система. В един учебник за социални науки за 10-ти клас, наречен ФАКТ, има глава „Какво да се прави срещу безработица”. Вместо да описва как компаниите биха могли да създават работни места, тя обяснява как безработните могат да се организират в групи за самопомощ и да се присъединят към седмични антиреформистки протести „в традицията на източногерманските понеделнишки демонстрации” (които допринесоха за свалянето на комунистическата диктатура през 1989 г.). Не толкова тънкият подтекст? Работата е право, което трябва да бъде изисквано от правителството. Същата глава обяснява в детайли и различни програми за социални помощи, обяснява как работодалите използват заплахата от уволнения като тактика за намаляване на заплатите, и завършва с дълъг откъс от програмата на Германската федерация на профсъюзите, включваща 30-часова работна седмица, пенсиониране на 60-годишна възраст и преразпределение на работните места чрез разделяне на пълната на почасова работа. Никаква пазарна алтернатива не се преподава. Когато ФАКТ представя причините за безработицата, той обвинява компютрите и роботите. Това всъщност е повтарящо се твърдение в германските учебници – интернет ще превърне работниците в „анонимни номера” и ще унищожи междуличностното общуване.
Също толкова популярни в днешна Германия са текстовете по глобализация. В един от тях са включени раздели, озаглавени „Възраждането на манчестърския капитализъм”, „Бразилизацията на Европа” и „Завръщането на тъмните векове”. Индия и Китай преуспяват, се обяснява там, защото има големи управлявани от държавата сектори и практикуват протекционизъм, докато обществата с най-свободните пазари се намират в обеднялата Африка отвъд Сахара…
Може ли стара Европа да опита нови номера?
Подобни предубеждения имат значителни последствия, които стигат далеч отвъд вътрешнополитическия дебат в двете посочени държави. Те са в основата на последващите житейски избори на учениците. Обучавани, че свободният пазар е опасна джунгла, два пъти повече германци отколкото американци казват в проучванията, че е по-добре да не започвате бизнес, ако смятате, че може да се провали. Според вътрешно проучване на Европейския съюз само двама от всеки пет германци и французи искат да работят за себе си, в сравнение с трима от пет американци. Докато 8 процента от американците заявяват, че започват бизнес в момента, това се отнася само за два процента от германците и един от французите. Още 28% от американците обмислят започването на бизнес, в сравнение с 11 процента от французите и 18 от германците. Загубите за двете най-големи икономики в Европа от гледна точка на работни места, иновации и икономическа динамика, са жестоки…
Дълбоките антипазарни предубеждения, които продължават да се преподават в Германия и Франция, поставят под съмнение общоприетото убеждение, че е просто въпрос на време, благодарение на натиска на глобализацията, светът да приеме така нареченият „Западен” модел на пазарен капитализъм. Политиците в демокрациите не могат дълго да се борят с предпочитанията на своите избиратели. Така че тези предубеждения ще продължат да определят изборните резултати и политическите решения. Възможен алтернативен сценарий би могъл да е промените, причинени от глобализацията, да събудят дълбоко скритото възмущение от капитализма и в много държави, от Европа до Латинска Америка, да осигурят плодородна почва за популисти и демагози – една тенденция, която вече се изявява във внезапния възход на много леви движения в наши дни.
Минимални реформи в системата за социално подпомагане струваха работата на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер през 2005 г. Освен това те парализираха политиката в съвременна Германия. Бивши комунисти и разочаровани социалдемократи, заедно с леви Зелени, се вляха в редиците на новата лява партия, чиято програма е безвкусна смесица от антикапиталистическа демагогия и дясна ксенофобия. Нейната платформа, показват проучванията, е подкрепянаа дори от традиционните германци… Можем да си представим подобни ситуации навсякъде – те вече помогнаха на популистите да вземат властта в Латинска Америка. Във Франция президентът Никола Саркози обеща „да скъса” с провалената икономическа политика в миналото. Той се захвана с държавните служители и техните известни разточителни осигуровки, но много голяма част от политиката му изглежда е водена от това, което нарича „икономически патриотизъм” и което прилича на старомодния индустриален протекционизъм. Точно по начина, по който френските ученици отдавна са обучавани, че трябва да функционира светът.
И френският, и германският случай показват ограниченията на опитите да се противопоставяш на дълбоко вкоренената икономическа идеология. При това обучаването на следващото поколение граждани да бъдат предубедени срещу предприемчивите и производителните е еднакво безрасъдно. Ако страни като Франция и Германия се надяват да поемат по нов път в икономиката, те трябва да започнат да обръщат повече внимание на това, което децата им учат в класните стаи.
Стивън Тейл е икономически редактор за Европа в Нюзуик. Той е провел своето изследване на американските, френските и немските учебници и учебни програми, докато е бил трансатлантически сътрудник в German Marshall Fund в САЩ. Оригиналният текст може да бъде намерен на адрес: www.foreignpolicy.com в броя от май 2008 г. Преводът е със съкращения.
Юри Иванов (24) учи международни отношения в Университета и също както останалите членове на екипа е на път скоро да ги завърши. Интересува се от музика, социални проблеми, литература и какво ли още не. Основател и един от ръководителите на клуб „Матер Еко”. Освен това е бил журналист в БТА, редактор в телевизионното шоу „Господари на ефира” и сътрудник на една от най-амбициозните организации, занимаващи се с деинституционализация в България – Фондация „Сийдър”.
Пишете на автора | Всички статии от Юри Иванов
