e-comedia.com

Едва ли има друга страна в ЕС, в която образът на „медийния интелектуалец” да се асоциира до такава степен с един човек. Националният ефир е монопол на един професор и цяло поколение млади българи имат своя готов карикатурен образ на българския преподавател в лицето на Юлиян Вучков.

По същество професор Юлиян Вучков е типичен комунистически интелектуалец, за когото важи правилото, че верността към партийната линия е с предимство пред качествата му на мислител и творец. Той няма оригинални идеи, но знае как да печели възхищението на по-простодушната част от зрителите.

„Лекциите” на професор Вучков представляват тържество на буквализма – телевизионна седянка, в която изтъркани популярни „истини” се повтарят с неуместен патос. Амплоато му на непримирим изобличител на властта и глас на народа /оттам и неговата „многобройна” аудитория/, му отрежда статута на медийна звезда. Някои от неговите предложения, изречени в ефир, са направо абсурдни. Като например да се върне смъртното наказание, да се премахне данък общ доход и да „се изринат тия от властта”. Забележителното е, че всичко това бива изложено в рамките на 10 минути, което показва колко гъста може да бъде субстанцията на налудничавите приказки.

Именно защото нашенският, български образ на „медийния интелектуалец” е креслив, гротесков и задушаващо вездесъщ, появата на „професорско” предаване, в което се говори спокойно, разумно и най-вече смислено, е едно малко чудо.

В проста обстановка – стая с маса и няколко стола – четирима философи, преподаватели в Софийския Университет, обсъждат вечните философски проблеми. Липсата на „специално” студио, „смели” дизайнерски решения, ярки тонове или хай-тек в интериора, е в услуга на словото – това е царството на думите и идеите. В противовес на помпозната реторика на професор Вучков тук се говори спокойно, без повишаване на тона. Всички се изслушват (видимо внимателно) и нито веднъж не се случва някой да прекъсне говорещия. Нито следа от нажежения фанатизъм, с който сме свикнали да свързваме философските спорове (и професор Вучков). Вероятно това се дължи и на факта, че участниците не защитават свои тези и философски конструкции, не бранят собствено мисловно течение, а по-скоро излагат развитието на идеите във времето. Получава се повече дискусия, отколкото спор, лекция с образователна цел, която да провокира нашето любопитство.

Как да си обясним напрежението между религия и наука – винаги ли го е имало или е възникнало като следпросвещенски, постиндустриален феномен? Има ли допирни точки между тях или представляват два отделни, независими свята? Къде са границите на науката и има ли такива изобщо? Може ли науката да даде отговор на основните въпроси: за съществуването, „за житейския смисъл и за човещината, за духовното спасение”1?

Разрешимо ли е противоречието между тялото и духа, между материалното и трансцендентното? Тялото затвор на духа ли е или негово проявление, негов изразител? Отговорни ли са модата, лайфстайл списанията и универсалните културни модели за унификацията на азовете – има ли „типови” тела, в които индивидуалността, аз-ът на отделното тяло се заличава? Предвид органичното единство на тяло и дух, каквото представлява човекът, може ли унификацията на телата да доведе до унификация на душите? Може ли да се живее само с поривите на плътското или само с високите стремежи на духа?

„Религия и наука” и „Тялото” бяха сред първите теми, изложени в предаването. Цочо Бояджиев, Владимир Градев, Калин Янакиев и Георги Каприев – четиримата философи и преподаватели – разглеждат въпросите от своите гледни точки, като подлагат идеите и аргументите си на критиката на другите.

„Професорско каре” е малък остров на разума в медийния океан, обитаван от евтини клюки, сензационни разкрития, силиконови чудовища и еднотипни риалита. Освен познание можем да извлечем от него „малко повече щастие, малко повече духовност, малко повече мъдрост”2 и да си напомним, че вечните въпроси трябва да се задават във всички времена, независимо от съпътстващите ги социални и икономически проблеми.

Професорско каре
Събота, 21 : 00
по Re: TV

Авторът предупреждава, че привържениците на мисловната леност, антиинтелектуалността и „простия” изказ могат да срещнат трудности с разбирането.

Ще продължим да следим интересните рубрики по Re: TV, която единствена запълва една продължителна липса: на качествена телевизия за всички онези, които вярват в свободата, демокрацията, гражданското съзнание и либералната икономика.

Очаквайте отзиви за предаването на Re: TV:

Държавна сигурност: Дела и документи

1 Андре Конт-Спонвил и Люк Фери, Мъдростта На Модерните, изд. „Прозорец”, 2003

2 Андре Конт-Спонвил и Люк Фери, Мъдростта На Модерните, изд. „Прозорец”, 2003