e-comedia.com

Напоследък ти разказваме истории за свободата и хората, допринесли по някакъв начин за нейното завоюване или утвърждаване. Граф Николай Игнатиев и Мартин Лутър Кинг са два примера за това. Днес ще продължа с още един такъв човек – Марти Ахтисаари.

Не защото е просто известно име или защото напоследък се говори много за него – а заради всичко, което е постигнал през последните… години.

Разбира се, има си и повод – а именно, че усилията му бяха оценени и удостоени с Нобелова награда за мир. И докато това звучи благородно и доста абстрактно, искам да ти покажа как усилията на един човек са в състояние да доведат до резултати, които са от значение за цели континенти. Готов ли си?

Марти Ойва Калеви Ахтисаари е роден на 23 юни 1937 г. и от ранните години на своето детство усеща ужаса на войната и бежанския живот. На двегодишна възраст той и семейството му са принудени да напуснат родния Вийпури, който е оставен в границите на СССР. Както сам споделя, това ранно събитие значително е допринесло за по-късното му решение да се посвети на посредническа дейност.

По-късно Ахтисаари учи в елитния лицей „Куопион”, а след това в „Оулун”. Любопитна подробност е, че във втория лицей са учили още двама президенти на Финландия. Марти Ахтисаари постепенно се ориентира към учителската професия – и получава дистанционно диплома за начален учител през 1959 г. До тук нищо не предвещава с какво ще се занимава в бъдеще.

Едва през 1963 г. той се присъединява към неправителствена организация, която подпомага развиващи се страни, а две години по-късно – и към финландското Министерство на външните работи.

От този момент нататък започва активната му международна дейност. Той прекарва почти 20 години в Африка на мисии в Мозамбик, Танзания, Сомалия и Замбия, а първият му международен мандат като преговарящ го отвежда в Намибия. След смъртта на предишния преговарящ Бернт Карлсон, Ахтисаари получава назначение в навечерието на намибийската независимост през април 1989 г. Макар дейността му да предизвиква дебати и подозрения за връзки с въоръжени групировки, мисията безспорно повишава авторитета на Ахтисаари.

Репутацията на твърд и умел преговарящ спомага за назначението му в работната група за Босна и Херцеговина през 1992 г. Две години по-късно, Ахтисаари прави завой към финландската вътрешна политика. Това е изненада за мнозина, тъй като той практически няма опит във вътрешните дела на страната, а целта му е повече от амбициозна. Дейността си в новото поприще той започва от най-високото стъпало – на първите за страната директни избори Ахтисаари е избран за президент.

По време на президентския си мандат Ахтисаари си спечелва прозвището „пътуващият Мара” (Мара е често използвано умалително за Марти). Причина са многобройните му пътувания както в страната, така и извън нея. Критиците му недоволстват, че те заемат прекалено голяма част от времето му като президент. Благодарение на тях, обаче, той заслужено спечелва симпатиите на финландците и повишава реномето на държавата на международната сцена. Страната става член на Европейския съюз, а впоследствие и на Европейския валутен съюз. Макар да се стреми към добри съседски отношения със съседна Русия, Ахтисаари е твърд привърженик на прозападната ориентация на Финландия. Като цяло, времето му на президентския пост носи положителни промени за държавата му и безспорно я прави по-дейна във външнополитически аспект.

Въпреки ангажимента си във вътрешните дела на Финландия Ахтисаари продължава активно да се занимава и с посредничество. Особено дейно е неговото участие в развързването на Косовския възел – през юни 1999 г. с усилията на Ахтисаари Милошевич е убеден да приеме условията на Запада, които слагат край на операция „Съюзна сила” над Сърбия. През 2005 г. е определен за специален пратеник на ООН по статута на Косово и в ролята си на такъв, той изготвя планове за решаване на окончателния статут на областта. Каузата му спечелва огромна слава, но и безспорно му коства много усилия. Двете страни по конфликта – сръбското правителство и косоварите, са максималистични и непреклонни в исканията си.

Това е повече от проверка за неговите умения на преговарящ, а и за чисто човешките му качества. След продължителния неуспех на опитите за постигане на споразумение за крайния статут на областта и изготвянето на поредния компромисен план, на 10 март 2007 г. той обявява, че ще изготви едно последно споразумение, което ще сложи край на посредничеството му.

Въпреки това, за него да преговаря за мир се оказва призвание и той продължава да работи за постигането на съгласие за окончателния статут. Февруари 2008 г. дава на света една нова държава на политическата карта на Европа – Косово. Макар и дългоочаквано, обявяването на Косовската независимост е още едно предизвикателство към Ахтисаари.

Позицията му е, че актът на независимостта е необратим и той е готов за защитава убеждението си. Целенасочената му и продължаваща дейност би могла да посее мир в този иначе толкова конфликтен район на света. Бъдещето ще покаже.

Сигурно на този етап е, че мирът не е невъзможен. Както в частност, така и по принцип. В речта си по случай връчването на Нобеловата награда Ахтисаари казва, че конфликтите се причиняват от човешки същества, но и разрешаването им е в нащи ръце. За него мирът е въпрос на воля. Всички конфликти могат да бъдат разрешени и няма извинения за превръщането им във вечни.

Както с речта си, така и с цялата си дейност, Марти Ахтисаари със сигурност ни показва няколко неща. На първо място, че разплитането и на най-заплетения възел и постигането на споразумение – макар и частично – е въпрос на умение, но и на търпение. На второ място, че хората, въвлечени в конфликта, трябва да бъдат убедени в ценността на мира – иначе няма шанс той да бъде постигнат. И разбира се, че позитивният и непредубеден подход дава много по-високи резултати в сравнение с преднамерените протоколни действия.

В света на глобална финансова криза и продължаващи конфликти по земното кълбо можем да сме спокойни поне за едно нещо – тази година Нобелът за мир отиде в добри ръце.