e-comedia.com

Защо ли реших да ви занимая с една не особено актуална на пръв поглед тема и какво ме провокира да го направя? В момента в България се издава едно много готино списание, което от време на време чета. Нарича се „100 личности” и всеки брой е посветен на живота и делото на някои от „хората, променили света”. Различните броеве проследяват биографиите на известни изследователи и учени, лидери и държавници, философи и мислители, хора на изкуството. Направи ми силно впечатление как от корицата на новия брой на списанието наднича не кой да е, а легендарният американски мафиот Ал Капоне, стиснал пура в месестите си устни, нахлюпил гангстерска шапка с широка козирка и излъчващ непоклатимо самодоволство.

Известна личност е Ал Капоне, викам си, нали още от дете си спомням как основен противник на любимия спасителен отряд на Чип и Дейл беше неговият прототип – дебелият, зъл и мустакат Ал Котконе с бандата си от главорези (разни там гущери, котки и къртици). Да, ама чак пък една от първостепенните личности, променили хода на историята, надали заслужава да бъде. Може ли да се впише сред най-големите злодеи на света? Организатор на престъпна групировка – да, поръчител на убийства – да, нелегално внасящ алкохол по време на Сухия период в САЩ – да, осъществяващ незаконен хазартен бизнес – да, фалшификатор и манипулатор на местни избори – да, укриващ данъци (най-непростимото му злодеяние), за което всъщност е осъден – да.

Той се разпорежда и за покушението над конкурента си Бъгс Морън, известно като „Клането на Св. Валентин”, при което загиват 7 души, но самият Бъгс се спасява. Наистина звучи като да е бил голяма работа този Капоне и все пак… В сравнение с многото притежаващи власт кръвожадни личности в световната история, повече или по-малко известни, за чието изброяване и цялата стотица няма да стигне, той изглежда като дребен уличен хулиган, като палав ученик, който подръпва плитките на очилатите сипаничави момиченца от предния чин.

Замислих се върху прословутата, печална максима, че в много държави има мафия, но в България мафията си има държава. Само че ако българската мафия е толкова могъща и непоклатима, толкова всеобхватна, че може да контролира лостовете на държавната власт, къде е нашият Ал Капоне, за когото някой ден ще се питаме ще намери ли място сред най-великите злодеи в световната история или поне през XX век. Нима 20-годишният преход, съчетаващ самоизяждането на соц наследството с павирането на пътя към политическа и икономическа власт от страна на бившата партийна върхушка, не роди достатъчно престъпни чудовища, които създадоха силовите групировки и имиджа на мутрата, които се превърнаха в активни предприемачи, приватизатори и „строители” на съвременна България или в нещо подобно на местна феодална аристокрация? И поръчкови убийства си имаме в изобилие. И като се замисли човек не е ли още по-натрапчив фактът, че Ал Капоне е вилнял в суровите, беззаконни времена между двете световни войни, докато в България нещата се случват пред прага на или, ако предпочитате, в рамките на Европейския съюз, в ерата на непостижими до днес информационни възможности. Къде е българският Ал Капоне тогава?

Аз имам едно предположение и ще го споделя с вас. Образът на престъпника е интересен не просто сам по себе си, а като инициатор и основен участник в определена фабула, в конфликт. Всяка интересна история, която си заслужава да бъде разказана и запомнена, е свързана с противопоставяне на гледни точки и интереси, с борба. Трудно ми е да използвам по-подходящо определение за Ал Капоне от английската дума “mastermind”, която доста фриволно би могла да се преведе на български като „зъл гений”, макар че звученето и идеята й са малко по-различни. Но срещу този mastermind са се изправили решителни и дръзки хора, чиито имена, макар и неизвестни на широката публика, са записани в страниците на историята. Сред тях са били младият журналист Робърт Ст. Джон, блестящият прокурор МакСвигин, внедрени в организацията на Капоне агенти, свидетели, които са дали показания с риск за живота си и не на последно място самият президент Хувър, на когото цялата показност и наглост на мафиота в един момент писват. Именно тяхната борба е родила легендата Ал Капоне и неговото, макар и незаслужено, място сред стоте велики личности.

В България липсва конфронтацията, която може да създаде от един мафиотски бос легенда. Тук нямаме нито истински герои, нито истински антигерои. Имаме лъскави пластмасови марионетки и кукловоди, които не познаваме и никога няма да видим. Сякаш още дремем в хватката на сивото и безнадеждно социалистическо безвремие. Затова няма да се „гордеем” с „великия” Ал Капоне, а ще си останем с все по-ленива и недосегаема престъпна олигархия, маскирана като преуспяла бизнес класа, за чиито коктейли и светски мероприятия с трепетно вълнение ще ни разказват хроникьори гейове и полу-интелигентни проститутки с големи усти. И това е защото на никого отдавна не му пука от нищо и просто бяга безцелно нанякъде – към своя малък изолиран розов свят.