Истории от Китайския квартал

От Атанас Събев • Sep 29th, 2009 • Категория: Личност

“Виждате ли, г-н Гиттс, на повечето хора никога не се налага да се сблъскат с факта, че на точното място в точното време са способни на…всичко”

С тези думи на самозабравилия се земевладелец Ноа Крос, който, погълнат от собственото си чувствo за всесилие, изнасилва дъщеря си, а по-късно прикрива съществуването на собствения си син/внук, завършва емблематичният за 70-те филм-ноар “Китайски квартал”(1974). Историята шокира зрителите и носи бърз успех и 11 номинации Оскар на наскоро емигриралия от комунистическа Полша Роман Полански. За дълги години филмът остава най-доброто постижение на поляка и негова запазена марка.

Сниманият по истински случай и вдъхновен от историите на Чандлър филм за опита на малка група влиятелни богаташи да поставят под свой контрол водните ресурси на сухата и пустинна Калифорния, като за целта отклоняват “тайно” цяла река, възкресява в автентичната му форма забравения Ноар-жанр от 30-те и 40-те години („Малтийският сокол”, „Казабланка”, „Третият човек”, „M”), а почти безгрешният в главната роля Джак Никълсън носи на зрителите натрапчивото чувство за deja vu със самоуверено до арогантност поведение в лентата, невиждано от времето на Богарт в „Сокола”. И това с констатацията, че много критици все още определят лентата като най-добрата за 70-те, въпреки първите два “Кръстник”-а, вероятно щеше да е всичко, за което ни подсеща филмът, ако с края на последната сцена не започва също толкова нова история с личното участието на поляка, която не по-малко обърква и отблъсква вече 31 години.

Три години след излизането на филма и още в сянката на неговия успех Полански шокира отново Америка, когато е арестуван за изнасилване на 13-годишно момиче по време на снимки в къщата на Джак Никълсън. Преди това Полански сам “я напива с шампанско и `и дава половин Кваалуд (Quaalude)”(по думите на жертвата Саманта Геймър според The Examiner), като сам не се е нуждаел от “помощни средства”, за да преодолее задръжките си. Въпреки това основният аргумент в защитата на режисъора е, че малолетното момиче е встъпило доброволно в полов контакт с 43-годишния тогава режисъор. “Полански е много арогантен, егоцентричен, плашещ стар човек”, казва днес Саманта пред „Мирър”. Едва след година полякът е вече признат за виновен и напуска САЩ за следващите поне 31 години.

Всъщност това е второ бягство от Страната на неограничените възможности за родения в Париж режисъор, чиято гротескна съдба не отстъпва на собствените му герои. В началото на злощастното десетилетие съпругата на режисъора е брутално убита в семейното им жилище от членове на сектата на Чарлс Менсън, докато е бременна в осмия месец. Месеци по-късно Полански напуска “завинаги” Америка, за да се върне иронично именно за снимките на “Китайски квартал”(”Mислиш, че знаеш с какво си имаш работа, но повярвай - не е така!” Никълсън се хили насреща: “Така ми казваше и районният прокурор в китайския квартал).

Ранното детство на Полански потвърждава максимата. Едва на няколко години преживява ужасите на концентрационните лагери през войната заедно с родителите си-евреи, а впоследствие израства на различни места в Полша в семействата на полски католици.

С насилственото изгнание на режисъора започва и странното съществуване на двете истини за поляка - тази на успешния режисъор, който ту се връща, ту изпада в борбата с модерната киноиндустрия, и тази на беглеца, който досущ като своя герой Ноа Крос (Джон Хюстън) се опитва да убеди света, че при определени условия може да приеме всичко. Д-р Джекил и м-р Хайд[1] съществуват така, необезпокоявани един от друг, следващите 30 години. Режисъорът постига нови успехи с “Тес”, a през 2003 г. изкачва върха с “Пианиста” с Оскар за режисура. Самият Полански не присъства на церемонията, а личният му приятел Харисън Форд трябва да лети лично до Франция, за да му връчи статуетката. Така и всичките му филми post peccatum са заснети във Великобритания и Централна Европа. Междувременно гротескната нишка в съдбата на поляка проваля половината от амбициозните му проекти. Разногласията с основната част от актъорския състав (Джон Траволта и Изабела Аджани) попречват на заснемането на “Двойникът” по Достоевски. Малко по-късно през 80-те падането на Берлинската стена осуетява екранизицията на емблематичния за Източния блок роман на Булгаков “Майстора и Маргарита”. След краха на комунизма проектът губи пазарната си стойност, което проваля заснемането на “най-добрия адаптиран сценарий”, по думите на режисъора.

От своя страна, блудствалият с малолетна се опитва неуспешно на няколко пъти да постигне договор със съда, като в опитите си намира изненадващ съюзник - жертвата Саманта Геймър обявява публично, че е желаела да направи това, което е направила, и прощава на режисъора.

Въпреки успешното си бягство от американските власти накрая Д-р Джекил среща мистър Хайд на швейцарската граница, когато местните власти задържат режисъора, който е на път да приеме наградата за цялостно творчество на кинофестивала в Цюрих. Затова не се изненадвайте, когато швейцарците задържат престъпник, блудствал с малолетно момиче, а светът остава изненадан от новината за задържането на успешния режисъор. И когато френският външен министър Бернар Кушнер настоява “правата на г-н Полански да бъдат напълно спазвани и че случаят ще получи бързo благоприятно разрешение” (favorable resolution – Ню Йорк таймс), а федералните власти настояват за екстрадицията на беглец, обвинен в сексуални актове с малолетни (Лос Анджелис таймс).


[1] Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд е роман на Робърт Луис Стивънсън от 1886 г., разказващ историята на добрия доктор Джекил, чиито добронамерени експерименти със самия него периодично го превръщат в жестокия и садистичен мистър Хайд. Доктор Джекил и мистър Хайд са класически пример на раздвоение на личността. Двамата често се използват и като символ на добрата и лошата страна на една личност. (източник: Wikipedia)

Tagged as: ,