e-comedia.com

Президентът на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгема има сериозен повод за безпокойство. Тенденцията в изборните му резултати напоследък никак не е окуражаваща. Той спечели последните президентски избори “само” с 95% от гласовете, което е значителен спад, в сравнение с предния вот през 2002 г, в който той победи с 97,1% и с изборите през далечната 1996 г., когато той триумфира с умопомрачителните 99%.

Обианг определено е политик, на когото могат да завидят дори всепризнати народни любимци като Силвио Берлускони и Бойко Борисов. Той успя да се задържи на власт цели 30 години, благодарение на изключително демократичната изборна процедура в африканската страна, в която президентски избори се провеждат през краткия интервал от… седем години. Редно е да споменем и достойния за похвала начин, по който се осъществава преходът на властта в тази удивителна държава. Добре де, такъв преход всъщност се е осъществявал само веднъж след 1968 г., когато страната получава независимост от колониалния си гоподар - Испания. През 1979 г. Теодоро Обианг Нгема отнема властта чрез военен преврат от чичо си Франсиско Масиас Нгуема, задържал се на държавното кормило скромните 11 години и обявил се през 1972 г. за пожизнен президент.

Чудех се дали си заслужава, но хайде, от мен да мине - ще отбележа незначителната подробност, че от 1993 г. опозицията редовно вдига пушилка, че резултатите били подправяни. Странно предположение, наистина. На мен не би ми хрумнало.

Едва ли изненадвам някого с гореизложените констатации. Това е може би най-характерната картина за Африка, в която тираничните режими процъфтяват или защото в съответните страни са открити ценни природни ресурси (петрол, диаманти), или защото нямат такива и на никой не му се занимава с тях.

Екваториална Гвинея е от първите. Тя е третият най-голям производител на петрол в Африка, по данни на Би Би Си. Въпреки това населението й е едно от най-бедните в Африка. Но какво значение има това - на хората там не им трябват богатства - те си имат дива природа, огромно звездно небе, в по-добрите дни къшей хляб и, разбира се, президент, когото да боготворят, докато гадните правозащитни организации като “Хюман райтс уоч” бълват змии и гущери срещу изстъпленията на режима. Какво му трябва на човек? Небето, звездите и чашка кафе.

Но ако вие, скъпи читатели, все пак сте от алчната порода, която иска да се ползва от облагите от продажбата на националните богатства, мога да ви препоръчам един добър начин да си осигурите царски живот. Отидете в някоя богата на петрол африканска държава, създайте си вярна лична армия (ако можете), свалете гадния тиранин и заемете мястото му! Побързайте да сключите няколко неизгодни за вашата нова родина договори за продажба на черното злато и приберете огромните комисионни от големите петролни компании! Търсете компании, които поддържат тесни връзки с правителствата на блюстители на демокрацията като САЩ и Великобритания, и няма да си имате проблеми с чуждестранния натиск. Най-голямото предизвикателство пред вас ще бъде да се задържите на власт и да не позволите на завистниците да ви свалят с военен преврат. Гледайте все пак да не изпадате в крайности и не избивайте милиони от собственото си население, ако не се налага. Не, че някой ще ви спре, но може от Запад да ви смъмрят и в крайна сметка да дадат едно рамо (да се разбира автомат) на конкуренцията. Единственото друго неудобство на живота, който ви предлагам, е, че ще трябва да живеете в невиждан разкош, но заобиколени от въпиюща мизерия, а това понякога се отразява зле на храносмилането. Затова, ако имате деликатен стомах, по-добре си стойте вкъщи!