e-comedia.com

Бунтовете в Гърция са симптоматични за дълбокото разочарование на обществото от провалите и непочтеността на политическата класа.

Кат Кристофър

Гардиън

Младежи, хвърлящи камъни, горящи коли и сгради, и полиция, която използва сълзотворен газ, са единствените образи, предавани по света, след като бунтовете в Гърция продължават трети ден с планове за още демонстрации. Но вълненията започнаха далеч преди безсмисленото застрелване на 15-годишния младеж Александрос-Андреас Григоропулос.

Партия Нова Демокрация спечели изборите след горските пожари в Гърция през 2007 г. благодарение на големите обещания за реформи. Но оттогава се редуват скандал след скандал заради разхищение на стотици милиони евро на данъкоплатците, нарастване на тежката престъпност и съдебна система, при която е невъзможно да получиш правосъдие. Заради лошото управление осъдени депутати, терористи, изнасилвачи и убийци остават ненаказани с години и десетилетия; при все това полицията получава нареждане да обискира и затвори Stanleybet UK само за 7 дни заради това, че последната има дързостта да се конкурира с монополист на стойност 7 милиарда евро, в който държавата държи дял от 34.4%. Това е правителство, което не защитава и дори не уважава своя народ. Правителство, което съществува заради самото себе си, а хората отговарят подобаващо, като укриват данъци, отказват да плащат социални осигуровки, замърсяват околната среда, заобикалят закона, плащат подкупи, ламтят за служби в публичния сектор и правят каквото си поискат, без наказание.

Правителството и медиите бързат да нарекат всички, които се осмеляват да протестират на улицата „крайно леви, самозвани анархисти”, макар че тези младежи по-вероятно са гангстери, хулигани и отегчени богаташки деца, които споделят същата психология на тълпата, която наблюдаваме по време на футболни мачове, и които едва ли знаят определението за „анархия”. И когато нещата излязат извън контрол или има невинна жертва, правителството бърза да хвърли вината върху свои подчинени – в случая двама полицаи. Един министър подаде оставка, но никой не предприе истински мерки, нито пое пълната отговорност за недоволството и отчаянието, които породиха тези и други яростни бунтове. Накратко, гръцката държава не е в състояние да контролира бунтовниците със същата корумпирана политика и немарливото й прилагане, които ги предизвикаха.

Вътрешният министър Прокопис Павлопулос призова към спокойствие и заяви, че полицията ще заеме отбранителна позиция, с което почти призна, че възстановяването на реда и законността, основно гражданско право, не може да бъде гарантирано, за да бъдат защитени невинни хора, които се страхуват за безопасността, собствеността и живота си. Той добави още: „Загубата на живот е нещо, което не може да бъде извинено в една демокрация”. Но всяка страна, която толерира актове на продължително насилие, не защитава и не цени свободата. Едно е да демонстрираш; съвсем друго целенасочено да набираш хора по интернет, да взривяваш бомби, да отвличаш и вземаш заложници.

Вестник „Катимерини” нарече размириците „най-лошите, които Гърция е видяла след възстановяването на демокрацията през 1974 г.”, което предизвиква въпроса дали демокрацията наистина съществува в страна, която претендира да бъде родното й място. При демокрацията понякога хората получават правителството, което заслужават.

Оригиналът на статията може да бъде намерен тук.