Десетте най-некоректни в историческо отношение филми

От Теодор Войников • Aug 7th, 2009 • Категория: Култура

Каролин Уайт от в. „Таймс” представя десет филма, чиито автори си позволяват доста свободна интерпретация на историческите факти.

Подводница U-571, 2000 г.

Съвсем цинично, американският сценарист Дейвид Айер заменя британските морски офицери, които трябва да откраднат шифровъчната машина „Енигма”, с американски. Обяснението му е, че по този начин е искал да пригоди филма за американската аудитория. В действителност първата машина „Енигма” е открадната през 1941 г. от офицери от кораба „Булдог” на Британския кралски флот. До включването на САЩ във войната година по-късно Великобритания вече е разшифровала кода. Противоречивите реакции, последвали премиерата на Подводница U-571, накараха Тони Блеър, по това време министър-председател на Великобритания, да признае, че творбата е „оскърбление на паметта” на участвалите в операцията, а тогавашният американски президент Бил Клинтън написа писмо, в което подчерта измисления характер на филма. През 2006 г. Айер заяви пред Би Би Си, че съжалява за подмяната с думите: „И двамата ми дядовци бяха офицери през Втората световна война и аз също бих се почувствал лично обиден, ако някой изопачи техните дела.”

Смело сърце, 1995 г.

През 1305 г., след като бива пленен от англичаните при Фолкърк, шотландският герой Уилям Уолъс е екзекутиран. Седем века по-късно споменът за него е ексхумиран, намазан със синя боя за лице и осакатен от Мел Гибсън. Уолъс не е бедният селянин, който описва филмът, а земевладелец и дребен благородник. Списъкът с измислиците се простира от обекта на неговата любов (по това време кралица Изабела е на две години) до неговия килт (традиционната шотландска пола – б.р.) – дреха, която се появява три века по-късно. Историчката Шарън Кроса сравнява „Смело сърце” с „филм за колониална Америка, в който заселниците носят съвременни бизнес костюми”.

10 000 пр.н.е., 2008 г.

Историята за ловец на мамути, който броди из праисторическия свят, за да спаси своята съпруга, съдържа някои изненадващи разкрития. Били ли са саблезъбите тигри с размерите на бик? Може ли човек да обучи косматите мамути да му помагат в строителството на пирамиди? Изобретена ли е било лодката толкова рано? Уви, отговорът на всички тези въпроси е „не”. В действителност авторите на филма са включили толкова много животински видове, които по това време са били или вече изчезнали, или тепърва е предстояло да еволюират, както и безчет бъдещи технологии и географски абсурди, че списание „Археология” е принудено да излезе със следния ироничен коментар: „Никак не е учудващо, че това племе гладува, но е трудно да изпитаме симпатия към него, тъй като всяка общност, която се опитва да ловува мамути с мрежа, си получава заслуженото.”

Патриотът, 2000 г.

Мел Гибсън отново се заема с историята с превъплъщението си в ролята на честен фермер, който е въвлечен в Американската война за независимост, което според историка Дейвид Фишър е „спрямо историята като Годзила спрямо биологията”. Сред престъпленията, които са погрешно приписани на британските войници, е изгарянето на селяни в местната църква, зверство, в действителност извършено сто и петдесет години по-късно от нацистите във френското село Орадур сюр Глан. Междувременно режисьорът Спайк Лий се оплака, че филмът „заобикаля, отбягва или напълно игнорира темата за робството”. Съществуват също така значителни доказателства, че Франсис Марион, върху когото е изграден персонажът на Гибсън, е бил робовладелец и сериен изнасилвач, който убива индианци от племето чероки само за удоволствие.

Пърл Харбър, 2001 г.

Главните герои във филма, Джордж Уелч и Кенет Тейлър, са основани на двама действителни лейтенанти от военновъздушните сили на САЩ, но лентата представя толкова изопачена версия на техния интимен живот и въздушните им подвизи, че филмовите образи са обявени за фикция. Преди смъртта си през 2006 г., Тейлър споделя със сина си, че според него „филмът е изкривен и търсещ сензацията”. Злодеите в творбата са представени също толкова невярно – японците са сведени до стереотипа на кръвожадни воини, който дори през 1967 предизвиква достатъчно притеснение сред телевизионните шефове, за да го променят.

Апокалипто, 2006 г.

Ако ви се струва странно, че маите във филма претърсват едно от собствените си села, за да намерят хора за жертвоприношения и роби, вашето подозрение е оправдано. Експертът по маите Захари Хруби заяви пред „Нешънъл Джиографик”, че няма доказателства за подобен тип поведение. „Пленниците са били набавяни по време на война”. В действителност жестокостта в живота на маите е преувеличена във филма. Отвлечените селяни са представени като ловци, живеещи в дебрите на джунглата, докато истинските маи вероятно са били земеделци, изкарващи прехраната си от обработването на земя. Показани са сцени на масови жертвоприношения, които са характерни за ацтеките. Режисьор и продуцент на филма е вездесъщият Мел Гибсън.

Амадеус, 1984 г.

Няколко години след смъртта на Моцарт през 1791 г. из Виена плъзва слух, че Антонио Салиери, композитор в двора на император Йозеф II, е планирал смъртта на прочутия австриец – твърдение, върху което е основан сюжетът на филма „Амадеус”. Но ако Салиери е завиждал на Моцарт до смърт, то историческите следи за това са твърде оскъдни. Неговият съвременник Анселм Хютенбренер споменава, че Салиери говори за детето-чудо „с изключително уважение”, а вдовицата на Моцарт, Констанца, има такова доверие на италианеца, че му поверява като ученик собствения си син. Салиери може и да се е притеснявал от превъзходството на младия гений, но версията за силната омраза вероятно е изфабрикувана като част от съперничеството между италианската и немската музикална школа.

Гладиатор, 2000 г.

Изиграният от Хоакин Финикс римски император Комод е страхливец, който страстно желае сестра си Луцила и убива баща си Марк Аврелий. В действителност, с идването на Комод на власт, се слага край на Пакс Романа – период на мир и минимално териториално разширение на империята, продължил два века, а историческите извори описват императора като своенравен и показен човек. Но баща му най-вероятно умира от едра шарка, а към сестра си Комод не само че не изпитва любовни чувства, ами поръчва да я убият, след като се разкрива, че участва в заговор срещу него. Накрая Комод бива удушен във ваната си от бореца Нарцис след управление, продължило дванадесет години, а не както е според филма – от ръката на Максимус – измислен генерал, изграден върху Нарцис – малко след като става император.

Младата Виктория, 2009 г.

Принц Алберт показва своята вярност към бременната кралица Виктория, като успява да я вкара на безопасно място в тяхната карета по време на опит за убийство, но той не поема куршума, предназначен за нея, както е показано във филма. Дали изстрелът на убиеца е неточен, или пистолетът засича, не е ясно, но кралската двойка се измъква невредима. Сценаристът Джулиан Фелоус твърди, че придържането към истината е от основно значение в неговия текст, но настоява, че промяната е била необходима, за да се покаже действието на Алберт като „акт на смелост и себеотрицание, какъвто е в действителност”. Според „Нюз ъф дъ уърлд” сегашната кралица на Обединеното кралство Елизабет II не била във възторг от това решение.

Мария Антоанета, 2006 г.

В своя стилизиран биографичен филм за Мария Антоанета София Копола заобикаля кипящите политически страсти на Френската революция, за да се фокусира изцяло върху костюми и пасти. Последните взимат главата на Мария, но тя би могла да я загуби и доста по-рано, ако разпространяваше твърдението във филма, че й е било нужно едно десетилетие да забременее заради страха на Луи XVI от секса. Почти сигурно забавянето е било по медицински причини. През 2002 г. историкът Симон Бертие, след дълго проучване на кралската кореспонденция, стига до извода, че несполуките в любовния живот на кралската двойка най-вероятно се дължат на несъвместимостта между твърде големия пенис на Луи XVI (“bracquemart assez considérable”) и тясната вагина на Мария Антоанета (“l’étroitesse du chemin”). Явно тази тема е твърде неприлична, за да бъде засегната от Кирстен Дънст, докато си похапва сладки.

Tagged as:

Теодор Войников (23) учи международни отношения в СУ "Свети Климент Охридски". Има многостранни интереси, предимно в областта на историята и архитектурата. Член е на българската секция на The Young European Federalists (JEF) и пише статии за The New Federalist (TNF). През юли 2008 г. участва в състезание по международно право (Balkan Case Challenge) във Виена, където неговият отбор печели. Понастоящем е координатор на BCC за България. Участвал е в екологичен клуб „Матер Еко” и е автор на идеята за този сайт.
Пишете на автора | Всички статии от Теодор Войников