От обикновен инструмент до глобална икона – история на швейцарското джобно ножче

От Теодор Войников • Jul 31st, 2009 • Категория: Светът

Имоджен Фоулкс
Би Би Си

В Швейцария съществува поговорката, че всеки добър гражданин има едно швейцарско ножче в джоба си.

Но „Швейцарският армейски нож” е със скромен произход и в началото дори не е бил червен.

В края на XIX век швейцарската армия оборудва своите войници с пушки, за чието разглобяване и почистване са необходими специални отвертки. По същото време храната от консерви се превръща в обичайна част от войнишката дажба. Затова швейцарските генерали решават да дадат на всеки войник по един стандартен нож.

Това се оказва спасителна сламка за местните производители на ножове, които по това време едва смогват на конкуренцията на по-евтиния внос от Германия.

„Моят прадядо започва малък бизнес през 1884 г., преди 125 години”, разказва директорът на швейцарската компания за ножчета „Викторинокс” Карл Елзенер.

„Той прави ножове за фермерите, за кухнята и т.н., когато един ден дочува, че швейцарската армия иска всеки войник да има нож”.

Карл Елзенер-старши се възползва от възможността и създава продукт, в който армията веднага се влюбва.

„Първият нож е бил съвсем обикновен”, обяснява правнукът му. „Имал е черна дръжка, голямо острие, отварачка за консерви и отвертка”.

По повод 125-годишнината на компанията, същият този нож заема видно място заедно със стотици други модели в изложба, подредена в Националния швейцарски музей в Швиц, съвсем близо до седалището на “Викторинокс”.

Днес фирмата произвежда ножчета за всякакви видове дейности. Има модели за планинари, снабдени с алтиметър, както и за рибари, които имат специална приставка, с която се изважда кукичката на въдицата от устата на рибата.

Не всички модели, обаче, се оказват толкова успешни. Ножчето с острилка за моливи, например. Заради грозната издатина в единия му край, потребителите отказват да го купуват.

Ножчето със специално острие за прецизно рязане на сирене на резенчета с еднаква форма и дебелина също не намира пазарна ниша въпреки швейцарската мания по млечния продукт.

На видно място е изложен и ножът, който никой не би могъл да сложи в джоба си, но за сметка на това е в Книгата на рекордите „Гинес”. Със своите 314 остриета това е най-голямото джобно ножче в света.

Днес швейцарското джобно ножче е известно по цял свят. То е част от екипировката на астронавтите от НАСА. Дори в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк е изложено едно в уголемен размер.

Неговият създател вероятно никога не е и мечтал за подобно внимание.

„Не вярвам прадядо ми да е смятал някога, че Швейцарският армейски нож ще бъде популярен по целия свят и ще се превърне в символ на швейцарското качество”, споделя Карл Елзенер.

„Мисля, че неговата представа е била за малка работилница, в която да изработи нож за швейцарската армия”, добавя той.

Tagged as:

Теодор Войников (23) учи международни отношения в СУ "Свети Климент Охридски". Има многостранни интереси, предимно в областта на историята и архитектурата. Член е на българската секция на The Young European Federalists (JEF) и пише статии за The New Federalist (TNF). През юли 2008 г. участва в състезание по международно право (Balkan Case Challenge) във Виена, където неговият отбор печели. Понастоящем е координатор на BCC за България. Участвал е в екологичен клуб „Матер Еко” и е автор на идеята за този сайт.
Пишете на автора | Всички статии от Теодор Войников