e-comedia.com

Ако се поразтърсите из интернет, изписвайки “Айн Ранд – Изворът” в прозорчето на браузъра, ще се появят няколко рецензии на романа на не чак дотам известната в България Алиса Розенбаум, както е истинското име на писателката. Ще се натъкнете и вероятно на не малко форумни изказвания, повечето от които няма да ви кажат нищо повече от това колко е прекрасна книгата и колко вдъхновени и “освободени” се чувстват хората, след като са я прочели.

Тази информация е не само твърде малко, но и без особена стойност, когато става въпрос за произведение, в което мислител е въплътил философията си. Айн Ранд е автор на етиката на обективизма – философия, която олицетворява изчистено от условности, противопоставено на социалистическата реалност, мислене. “Обективистката етика разглежда човешкия живот като ценностната норма, а собствения живот – като етичната цел на всеки отделен човек.” Всеки би усетил къде е противопоставянето тук - “човешкият живот”, “СОБСТВЕНИЯТ живот”, понятиe особено непопулярнo сред привържениците на устрема към всеобщо благо, на утопията за общото щастие, белязала голяма част от света през 20-и век. За Айн Ранд няма нищо по-важно от собствения разум, чрез който човек създава плодовете на животa си и им се радва.

“Изворът” е роман, написан с ясната цел да прехвърли философските разбирания на Ранд от полето на лекционните теоретични изказвания в жив вихър на човешки съдби, бил той и измислен. Героите на Ранд са изчистени от сложност и едностранни, което ги прави твърде нереалистични за нашето съвремие (с изключение на един – Гейл Уайнънд, който вероятно има най-близка връзка със средностатистическия капиталист, макар че неговият образ се развива с твърде американска драматичност), но затова пък този начин на структуриране на характерите им прекрасно служи за изясняване на обективистката етика по косвен път. По този начин е изградено цялото произведение – това, което главният герой Хауърд Роурк твори, са сгради. Така архитектурата като описателна метафора на обективизма помага на Ранд да покаже чистотата на рационалното независимо мислене, освобождаването от излишния товар на привнесената от чужди умове в личното творение нефункционалност, волността на човешката мисъл и въображение, задвижвани единствено и само от нуждата им от проявление. Айн Ранд остро се противопоставя на идеите за алтруизма и колективисткото мислене, които за нея са толкова смислени, колкото това човек да диша не заради нуждата да поддържа собствения си живот, а за да осигурява въглероден двуокис на растенията около него. Докато четете романа, бихте забелязали, че той самият прилича на сграда, проектирана от Хауърд Роурк – логична, изчистена от излишни подробности и изключително целенасочена.

Поради тази причина любителите на цветна и жизнена художествена литература (каквато съм аз) вероятно няма да са толкова силно впечатлени и да се чувстват “освободени” от произведението на Айн Ранд. Всеки трезвомислещ и неизбежно откровен пред себе си човек, обаче, би открил не една и две ясни като бял ден истини и би преосъзнал някои от основните човешки заблуди, касаещи представите за благотворителността, колективното благо, алтруистичните мотиви, изгнили, сварени със захар и отдавна изпити.

Докато четох, умът ми настръхна от идеята, че може да съществува толкова осъзнат и лишен от слабости и недодялани мисли човек като Хауърд Роурк, но после ми хрумна, че негово подобие (защото оригиналът е твърде едностранен, а на никого не му се иска да доскучава на себе си) може да се намери у човек, който има смелостта да държи на съществуването си във всяко отношение.

Погледната през бездната на изминалите десетилетия и неизбежната промяна на политическите настройки, творбата на Айн Ранд прилича на ластик, опънат през кръста на сибирски каторжник, с който тя се опитва да го изстреля в небето