e-comedia.com

Камила Кавендиш за в. „Таймс”
7 ноември 2008 г.
(със съкращения)

Можем да създадем работни места за „зелени якички”, да намалим разходите за гориво и да подкрепим малкия бизнес, ако отхвърлим научната фантастика и приемем истинската наука.

Кончината на Майкъл Крайтън ни лиши от един изключително увлекателен и елегантен писател, който вбеси хората, които би трябвало да го обичат, като се превърна във виден отрицател на глобалното затопляне. Неговият бестселър от 2004 г. „Състояние на страх” представи промяната на климата като измама. Зли екотерористи взривяваха Антарктида, за да убедят обществеността, че ледниците се топят, след което твърдяха, че глобалното затопляне може да се спре само като се изписват тлъсти чекове – разбира се на тяхно име. Доказателство за силата на неговия сюжет и на подробните му обяснителни бележки, е, че много хора възприемат този роман като научно произведение, а не като научна фантастика.

Книгата придоби лоша слава, когато Джордж Буш покани Крайтън в Белия дом и когато авторът застана пред сенатска комисия и започна да спори, че научните изследвания за глобалното затопляне в най-добрия случай са противоречиви. Той вярваше също, че вторичният цигарен дим не представлява опасност за здравето и че препаратът ДДТ не е трябвало да се забранява. Използваше красноречието си, за да осмее природозащитното движение като религия, избрана от градските атеисти, които се пречистват от „енергийните си грехове”, вземайки причастие под формата на нафора, за която не са използвани пестициди. Той беше либертарианец – позиция, на която винаги съм симпатизирала и която се прие добре от тези, които се опасяваха – не съвсем без основание – че Протоколът от Киото е дело на европейските социалисти, опитващи се да провалят капитализма.

Неговата смърт ме накара да осъзная каква изключителна интелектуална промяна е настъпила от 2004 г. насам. Усещаме, че финансовите пазари са се променили неимоверно бързо. Това, обаче, се отнася и за начина, по който възприемаме климатичните проблеми. Отчасти благодарение на новите научни открития и отчасти поради появата на повече основани на пазарен принцип решения, днес почти никой не отрича този проблем. Все още не правим нищо, но си имаме ново оправдание – рецесията.

И така – ние все още живеем в състояние на страх, макар и от друг вид – и той отново е измислен. Замяната на изкопаемите горива с алтернативни енергийни източници отваря възможности за огромни финансови печалби – също както замяната на коня и каруцата с модерните транспортни средства. Ако Барак Обама успее да постигне целта си, можем да станем свидетели на зелена революция, която да съживи икономиката.

Обама и неговият екип са ревностни поддръжници на системата за търговия с квоти за вредни емисии – подобна на тази, която функционира в Европа – чиято цел е да се ограничи изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. Вариантът на Обама предвижда компаниите, които използват изкопаеми горива, да купуват на търгове квоти за замърсяване. С течение на времето броят на разрешенията ще намалява, с което ще се понижи и общото ниво на замърсяването. Идеята е проста. Появила се е в САЩ през 80-те години като средство за борба с киселинните дъждове. Системата за предотвратяване на киселинни дъждове в крайна сметка доказа, че е възможно да се намали замърсяването, без това да навреди на брутния вътрешен продукт. Елетропроизводителната промишленост се приспособи по-бързо, отколкото всеки бе очаквал, и намали рязко емисиите си на серен диоксид, въпреки че цената на разрешителните за замърсяване остана ниска. Защо? Защото бизнесът е много по-интелигентен и по-приспособяем, отколкото сам твърди. Веднъж щом види надписа на стената, той ще направи нововъведения, за да оцелее.

Икономистите от старата школа се страхуват, че една система за търговия с квоти за замърсяване ще удари икономиката в момент, в който тя и без това е закъсала, повишавайки цената на електричеството и намалявайки печалбите на електропроизводителите. Обама изглежда не споделя тези опасения. Когато преди няколко седмици списание „Тайм” му зададе въпроса дали няма да му се наложи да поизчака с въвеждането на системата за търговия с квоти, той отговори, че част от приходите от разрешителните ще отидат обратно при потребителите, евентуално под формата на намаляване на данъка върху доходите. Джон Подеста, началникът на преходния екип на Обама, предложи приходите от квотите да се използват за изграждането на нови далекопроводи, по които да тече добито по екологичен начин електричество, както и за поставянето на изолации на домовете, което ще даде краткосрочен стимул на икономиката.

Системата за търговия с квоти може да осигури печалба от около 150 милиарда долара на година. Американският съюз на компаниите, занимаващи се с изграждане на тръбопроводи, подкрепя ограничаването на въглеродните емисии, защото то би означавало създаване на нови работни места за изграждането на новата енергийна инфраструктура. Поставянето на изолации на домовете може да се превърне в основополагащ елемент за едно ново зелено споразумение, което ще създаде работни места за „зелени якички” и същевременно ще намали сметките за разход на енергия на потребителите. Това е Франклин Делано Рузвелт, умножен по три – създаване на работни места, намаляване на сметките за енергия и подкрепяне на хиляди малки компании, които вече произвеждат всичко – от части за слънчеви електогенератори до луминисцентни лампи и високотехнологично покритие за ветрогенератори (някои от които, между другото, се правят от стари авточасти). Зеленото регулиране далеч няма да бъде дренажна тръба, която само ще източва средства от икономиката. Напротив – то ще я подпомогне в труден момент.

Тъкмо когато вятърът издува платната на Америка, Европа изглежда изпада в застой. Европейският съюз първи въведе пазара на въглеродни емисии, но тази седмица европейската система за търговия с квоти се разклати, тъй като цената на въглеродните емисии спадна главоломно. В момента замърсяването не струва почти нищо. Това е така, защото цените на „пазара” на емисии са изкуствено занижени. Правителствата на държавите от ЕС раздават твърде щедро разрешителни за замърсяване на своите компании. Броят на разрешителните трябва да намалее незабавно и всички те трябва да бъдат предлагани на търгове. Италия води класацията на най-великодушните към индустрията държави. Уроците, които Европа и Обама трябва да научат, са ясни – това, което изглежда като услуга към промишлеността, всъщност й връзва ръцете и я прави неспособна да прави дългосрочни планове и да инвестира. Другият урок е, че всяка система за търговия на емисии се нуждае както от под, така и от таван, за да може замърсяването да излиза все по-скъпо на индустриалците.

Посланието от вечерта на вторник срещу сряда е, че смелостта печели. Въпреки пълното главозамайване от събитията, това поне е ясно. Смелостта отново ще победи, ако Америка започне зелена революция, която ще подкрепи икономиката и ще отнеме от влиянието на петролните режими. В момента изглежда напълно възможно САЩ да надскочат Европа и да заемат челна позиция в изграждането на новата икономика. Точно оттам ще дойдат новите работни места. И това е факт, а не фантастика.