e-comedia.com

Във време, в което основните родни телевизии и продуцентски къщи демонстрират завидни умения в създаването на високобюджетни риалити проекти, е изненадващ фактът, че така и не се появява дълго чаканият качествен български сериал. Не, че нямаме опит в серийните продукции, напротив. В последните години Нова Телевизия успя да създаде четири такива – „Хотел България”, „Морска сол”, „Кафе пауза” и, разбира се, любимата на всички в нашия екип „Забранена любов”.

За същия период от време Би Ти Ви се отчете само с един сериал – „Тя и той” – но той е може би най-близо до идеала за качество, поне такъв, какъвто аз го възприемам. БНТ е гордият създател на „Клиника на третия етаж” и още няколко телевизионни продукции на значително по-слабо ниво.

Характерно за всички изброени сериали е, че отстъпват на де що има западни боклуци, които вървят по телевизиите паралелно с тях (въобще не искам да се спирам на разликата в класите с добрите чуждестранни телевизионни продукти). Тази констатация е всепризната – общоприето е и мнението какво точно куца в игралните ни телевизионни „творения”. Актьорската игра – култивирана в НАТФИЗ изключително за театралната сцена – изглежда пресилено смешна на екран. Декорите често пъти са бутафорни. Музиката, доколкото я има, въобще не успява да прикрие фоновите шумове, които никой не си е направил труда да премахне. Режисьорските решения…

Всъщност няма да продължавам, защото отплесна ли се в темата „Какво не ми харесва в българските сериали”, ще изям цялото пространство на това, за което искам да говоря – че и малко отгоре. А аз искам да кажа няколко думи за „Къде е батко”.          

***

Нека първо уточним няколко неща. Дори да не си го гледал, сигурно вече си се досетил, че „Къде е батко” е сериал. Или поне би могъл да се превърне в такъв, ако създателите му направят (или, в случай че вече са направили, пуснат на екран) още епизоди от него. Въпросните създатели принадлежат към екипа на Слави Трифонов, а досегашните епизоди са всичко на всичко три.

Това вероятно означава, че за сега сериалът е на ниво експеримент. С други думи нещо, което да провери възприемчивостта на публиката и качествата на създадения продукт. Надявам се да е така, защото тези качества подлежат на сериозна и разнообразна критика.  

„Къде е батко” би трябвало да е ситком, който проследява живота на Станислав Христов Христосков – вече познат ни от „Шоуто на Слави” комедиен образ, изигран от Краси Радков. Станислав, заедно с чичо си Дончо (Николай Урумов) и леля си Цеца (Нона Йотова) стопанисва хотел в дълбоката провинция. Именно около него, служителите му – Бубето и бате Гойко (съответно фолк певицата Емануела и Виктор Калев) – гражданите и гостите на селото се завърта историята. Поне доколкото можем да проследим такава.

В един идеален свят „Къде е батко” би трябвало да се радва на огромен бюджет и значителен професионализъм. Тъй като живеем в България, по всичко личи, че от двете е спестено. От една страна актьорските имена, които изброих по-горе, принадлежат на едни от най-добрите професионалисти в бранша. Сценарият е дело на сценаристите на „Шоуто…”, които са доказали, че притежават талант (макар на мен да ми изглеждат сериозно изчерпани в последните години). Продуцент е Слави Трифонов – и въпреки че повечето хора в тази държава изглежда знаят по нещо лошо за него, всички, които имат представа от (шоу)бизнес, са единодушни, че той е изключителен професионалист.

За пари не мога да говоря. На мен лично, обаче, ми се струва, че в „Къде е батко” не е инвестирано достатъчно. Въпреки всички (привидно) силни страни на сериала, които изброих по-горе, той изненадващо бие на бутафория.

Слабите моменти в него се забелязват още на пръв поглед – декорите са в стил „Клиника на третия етаж” – т.е. вместо сградата на хотела, например, виждаме нейна рисунка. Сюжет… е, може би има, въпреки че никой не ни обяснява каква е причината първият епизод хронологично да следва втория. Хуморът, прекалено сексистки дори за България, е спасен най-вече от приличната актьорска игра.

На няколко пъти заснетият материал демонстрира белите конци, с които е скалъпен: например в сцената, в която се предполага, че навън вали като из ведро, през прозорците на хотела виждаме хора, които са се разположили около маса (вероятно на кафе).    

***

С други думи – да се върна към първоначалната си теза – „Къде е батко” не е качественият роден сериал, който очакваме. Според мен, обаче, той има потенциал – именно това е причната да ти говоря за него. Част от нещата, които не харесвам, са поправими с допълнителни инвестиции и с натрупването на повече опит. Друга част от тях са въпрос на субективно възприятие. Всъщност „Къде е батко” ми допадна именно на едно лично ирационално ниво, на което гледаш нещата в тяхната цялост и разбираш дали ти харесват или не.

Този сериал има възможност да бъде харесван – при това не само от хилядите ентусиазирани 15-годишни фенки на „Шоуто…” – и аз му пожелавам това!