e-comedia.com

Кореспондентът на в. „Таймс” в Пномпен предупреждава, че времето за издаване на справедливи присъди срещу виновниците за геноцида в Камбоджа изтича.

Три десетилетия след падането на Пол Пот първият съдебен процес срещу водачите на режима на червените кхмери е на път да започне пред Извънредните съдебни  състави в съдилищата на Камбоджа (ИСССК) – трибунали, подкрепени от ООН.

Във вторник на подсъдимата скамейка ще застане един възрастен слаб бивш учител, обвинен в престъпления срещу човечеството, извършени преди тридесет години. Канг Кек Ю, известен като другаря Дуч, е бил директор на затвора „Туол Сленг” – място за провеждане на разпити и мъчения в Пномпен, където загиват хиляди невинни хора.

Процесът срещу него ще бъде последван от тези срещу приближените на Пол Пот:  Нуон Чеа или „Брат № 2”, който е отговарял за сигурността, бившият външен министър Йенг Сари и неговата съпруга Йенг Тирит, както и Кхю Самфан, бившият държавен глава на страната.

Партийните лидери, заедно с Пол Пот, бяха начело на ултра-маоистки режим, който за четири години превърна Камбоджа от спокойна и мирна  азиатска нация в поробена държава.

Надеждата, че те могат да бъдат изправени пред съда, се възроди през 1997 г., когато правителството на Камбоджа и ООН започнаха преговори върху създаването на международен наказателен съд.

Но дори и след създаването на ИСССК – трибунали, учредени под патронажа на ООН – през 2007 г., преговорите продължиха да затъват в политически препирни.

Времето е от основно значение. Лидерите и техните жертви са на възраст – Йенг Сари, най-старият, е на 84 години, а най-младият – Дуч – на 66. Много от тях имат здравословни проблеми и не е сигурно, че ще доживеят до издаването на крайна присъда, която може да се забави с години.

Кои са на подсъдимата скамейка?

Нуон Чеа, 82, известен като „Брат № 2”. Най-висшестоящият оцелял член от режима на червените кхмери. Заместник на Пол Пот в продължение на 30 години, той е отговорен за смъртта на стотици хиляди хора в затвора „Туол Сленг” и други центрове за сигурност.

Йенг Сари, 84, „Брат № 3”. Учи заедно с Пол Пот в Париж. След победата на червените кхмери през 1975 г. призовава богати емигранти да се завърнат в родината, където те са екзекутирани или вкарани в затвора.

Йенг  Тирит, 78, съпруга на Йенг Сари и доведена сестра на Пол Пот. Като министър на социалните работи тя ръководи мащабни чистки, включително на персонала на собственото й министерство.

Кхю Самфан, 77, държавен глава на Демократична република Кампучия. Той е верен привърженик на земеделския идеал на Пол Пот, но твърди, че никога не е участвал пряко в зверствата на партията. Заема мястото на Пол Пот като лидер на червените кхмери през 1985 г.

Канг Кек Ю, наричан още Дуч, 66. Управлява „Туол Сленг” с брутална всеотдайност; под негово ръководство всичките 17 000 затворници, с изключение на 14, умират. След виетнамската окупация напуска Пномпен, но през 1999 г. е арестуван.

Империята на Пол Пот.

През 1975 г. армията на червените кхмери,  маоистки бунтовнически сили, превзема Пномпен. Нейният лидер Пол Пот твърди, че иска да създаде Утопия на радикалния егалитаризъм, в която парите и вещите са забранени,  а частната собственост е премахната в полза на земеделските колективи.

Пол Пот отприщва вълна от терор, която превръща една мирна и спокойна страна в концентрационен лагер. 1.7 милиона души – една четвърт от населението на Камбоджа – умират от глад и болести, или са екзекутирани заради „престъпления против революцията”.

Хиляди хора са убити, защото носят очила, което ги определя като интелектуалци. Знаенето на чужд език се превръща в смъртна присъда; бебетата и възрастните са избити, защото не могат да вършат физическа работа.

Масовите гробове, в които са изхвърляни жертвите, още стоят неразкрити; смята се, че най-малко 20 000 „полета на смъртта” са пръснати из цяла Камбоджа.

Никоя друга страна не е губила такава голяма част от своето население за толкова кратък период в преследването на идеал.

Управлението на Пол Пот завършва през 1979 г., когато противниците на режима в Камбоджа се присъединяват към виетнамските войски, за да свалят от власт червените кхмери. Пол Пот и значителни военни части се оттеглят на тайландско-камбоджанската граница, построяват нова щабквартира и продължават гражданската война през следващото десетилетие.

След като Пол Пот заповядва да бъде убит Сон Сен, негова дясна ръка в продължение на години, той бива осъден на доживотен затвор от „народен трибунал”, съставен от собствените му колеги. Малко по-късно умира  в леглото си.