e-comedia.com

Следващите редове са отговор на статията “Размисли за манталитета” от Десислава Кралева.

Аз съм от така наречените „безнадеждни идеалисти”. Постоянно чувам коментари относно начина ми на мислене като „Още малко ще пораснеш  и ще говориш другояче.” Не знам… може и така да е (въпреки че честно казано не ми се вярва). За по-голямата част от хората всичко, което ще прочетат по-надолу, е резултат именно от този мой идеализъм. Но не е точно така. Все пак се опитвам да бъда и реалист понякога, така че, моля ви, помислете и над моите думи преди да се изсмеете.

Десислава Кралева с право е възмутена от примирението, което за съжаление срещаме прекалено често около нас. Не трябва просто да мълчим, защото знаем, че и да говорим празни приказки, това няма да промени нищо. Не трябва, защото просто не е така. Именно ние, хората, които не мълчим, можем да променим нещата. Аз няма да мълча, когато виждам нередностите в обществото, и ще изразявам гражданската си позиция. Не мога да остана безучастна, виждайки толкова много несправедливости около мен.

Но същевременно не съм и от хората, които обвиняват институции и обобщават. Мразя да се обобщава! Учителите не стават, полицаите нехаят за нашата сигурност, лекарите са некадърни и т.н. Безспорен факт е, че има ужасно много проблеми както в образователната система и в здравеопазването, така и в съдебната система, и в тази на МВР. Нека обаче преди да обвиняваме всички хора там, да се замислим дали положението е чак толкова зле и дали проблемите не са именно в системата, а не в служителите ѝ. Знаем, че всяко стадо си има и черни овце. Действително има полицаи, които не се интересуват много от сигурността на хората и не изпълняват надлежно задълженията си. Примери за това може да даде всеки от нас. Но това не са всички полицаи, напротив. Същото е и с учителите, и с лекарите. Мога да дам толкова много примери за хора на държавна служба, които, обратно на общественото мнение (което според мен е доста преувеличено), си вършат работата съвестно. Хора, на които им пука за нас, такива, за които е не просто работа, а и призвание, да помагат на другите. Имаме невероятни лекари, учители, полицаи, които не заслужават да гледаме на тях с пренебрежение заради техни колеги, които рушат авторитета на тези звена от обществения живот.

Това не означава, че не трябва да говорим за нередностите, щом ги забележим. Трябва да се дразним от нехайството на полицаите и от некомпетентността на някои учители. Не трябва да е новина или повод за радост това, че някой си е свършил работата. Но същевременно не трябва и да обобщаваме постоянно. Има корумпирани полицаи, но не всички са такива. Голяма част от хората в системата на МВР, в образованието и в здравеопазването дават всичко от себе си, а в същото време получават смешни заплати за образованието, което имат, и за отговорностите, които поемат. Затова трябва не просто да плюем тези, които не си вършат работата, а и да застанем зад тези, които заслужават повече от една секретарка със средно образование или един промоутър, който работи по най-много 6 часа на ден[1].

Целта ми не е просто да затвърдя мнението на всички, че съм безнадежден идеалист или да пиша празни приказки просто за да съм опозиция, а да ви привлека вниманието и към тези хора, които заслужават достойно заплащане (което едва ли ще стане скоро) или поне уважение и признание за това, което вършат. А такива хора има много!

***