За животните и човещината

От Виктор Владев • Feb 6th, 2011 • Категория: България

Напоследък се нагледах на безумни реакции по темата за жестокостта над животните. Тъй като все по-малко си правя илюзии за интелигентността и ценностната система на българите, очаквам много от вас, скъпи читатели, да ме обругаят заради това, което ще кажа. Думите ми вероятно няма да ви харесат. Мое право обаче е да ги напиша, а ваше – да се обидите. След като уточнихме това, можем да започваме.

Забелязвате ли, че през последните години в публичното пространство (по-специално в медиите и Фейсбук) все повече се говори за насилието над животни и все по-често се появяват съобщения за изключителни зверства? Няма как да не ви е направило впечатление. Поредицата от забавни статуси, линкове и приложения във Фейсбук все по-често бива прекъсвана от нелицеприятни заглавия и снимки. Куче, простреляно в двете очи, защото влязло в двора на съседа и впоследствие захвърлено полумъртво от стопанина си, защото вече „за нищо не става”; котка, залята с разтопена пластмаса и подпалена; питбули със свалена кожа на лицето и захвърлени да умрат, понеже са загубили двубой; и много други покъртителни истории за човешка жестокост.

Съгласен съм, че не е приятно да бъдеш облъчван постоянно с такава информация. Не е и необходимо. Не можем обаче да обърнем гръб на това явление, което далеч не е ново за нашето иначе много морално извисено общество. Законите трябва да се спазват, а когато не защитават (достатъчно) интересите на обществото, следва да се променят. Извергите трябва да се наказват. Не вярвам някой от вас да оспори това.

Какво се случва обаче, когато съобщя за някое издевателство над невинно животно? Или когато отправя любезна покана за благотворителна акция в полза на животни? Получавам лавина от коментари, от които поне половината гласят нещо от рода на: „Аман от тия помияри! Пука ви повече за животните, отколкото за хората!” и „Вместо да давате пари за кучкарници що не направите дарение за хората?”. Сигурен съм, че немалко от вас, скъпи читатели, също са реагирали, или биха реагирали по подобен начин в съответната ситуация. Тъй като не би било практично да коментирам всяка такава реплика поотделно, ето няколко отговора, от които можете да си изберете този, който ви допада най-много:

- Ще ми пука за каквото си искам.
- Ще дарявам пари за каквото си искам. Това е благотворителност, а не данък.
- Защо решихте, че щом дарявам за животни, не дарявам за хора?
- А ВИЕ, какво направихте за хората, за да ми държите сметка, че дарявам за животните?

В случай, че не е станало ясно, целта на горните реплики не е да „оправдаят” някоя моя постъпка, а да подчертаят колко точно е безумно това болезнено българско (очевидно в лошия смисъл) мислене.

Не знам кое е по-лошо. Фактът, че съществуват изверги, които изпитват удоволствие от това да убиват животни по мъчителен начин, или това, че в нашето общество е пълно с хора, на които не им пука и някои от тях дори са готови да оправдаят подобни извращения. Към последните искам да отправя един въпрос. Скъпи сънародници, можете ли да имате доверие на човек, за който знаете, че е разпорил корема на котка за удоволствие? Или че е залял бездомно куче с бензин и му е драснал клечката? Или че гледа питбул, който пребива системно и го кара да тича по десет километра на ден, за да го хвърли в битка на живот и смърт срещу друго злощастно животно? Смятате ли, че нещо може да оправдае подобна жестокост? Бихте ли оставили детето си в една стая с такъв човек? Не, нали?

Така и предположих. Затова, скъпи читатели, не съдете хората, които изобличават тези зверства. Техният труд не е безсмислен. Той хвърля светлина върху едно изключително опасно заболяване в нашето общество – липсата на състрадание. Без значение дали към животно, или към човек. Все някога ще го осъзнаем и дано това не се случи твърде късно. Ако не се лекува навреме, тази болест е смъртоносна.

Tagged as: , , ,

Виктор Владев (25) е завършил Международни отношения в СУ „Свети Климент Охридски” и в момента следва магистърска програма по Връзки с обществеността - пак там. Той е един от основателите на екологичните клубове „Матер Еко” и „ЮНЕКО”. Работи като репортер в БТА. Интересува се от неща, от които или ще ви настръхнат космите, или ще ви се притворят очите, или ще ви поруменеят бузите. :)
Пишете на автора | Всички статии от Виктор Владев