Размисли за манталитета
От Десислава Кралева • Dec 15th, 2008 • Категория: БългарияКазват, че всичко е въпрос на манталитет. Както и че промените тръгват от съзнанието. Постоянно слушаме за прословутия български манталитет – как сме мързеливи, как гледаме да вървим по лесния път, разбира се, с цената на някоя и друга шмекерия или някой и друг познат – така стават нещата в България и всички го знаем.
Интересното е, че при това положение и така ясно установено status quo, все се намира някой идеалист, който да говори за промяна. Обичайното клише е „промяна в системата”, която по принцип е дежурният заподозрян, а повод за такива реформаторски идеи става някое крайно изпълнение, което избожда очите ни със своята фрапантност.
Наскоро имахме такова и ние писахме за него – убийството на Стоян Балтов – 20-годишен младеж, което ни накара да си задаваме много въпроси. Протестно шествие, списък с искания, дори дискусия за бъдещето на Студентски град, но както се казва – всяко „чудо” за три дни.
Тук се намесва и въпросният манталитет, за който споменах в началото. Защото какъв е смисълът от протести, когато те всъщност не променят отношението на хората, които са пряко отговорни за това да ни пазят? Разбира се, става дума за уважаемите господа полицаи. Които са призвани да съблюдават реда и закона и да се намесват при необходимост, за да предотвратят посегателство не само върху живота, но и собствеността ни. Става дума за същите тези господа, които на 11 декември протестираха срещу унизително ниските си заплащания. И за същите, които твърдят, че било гордост да носят униформа.
Може и да е било – някога. Защото днес присъствах на разговор, който силно ме накара да се зачудя за какво всъщност става дума. Не ме разбирай погрешно – не съм от безнадеждните идеалисти, които са склонни да откриват възвишени намерения навсякъде. Но очаквах въпросната случка и всички други, незавършили фатално, наистина да ни навеят на някои мисли. А не въпросните уважаеми господа полицаи да заявяват, че тях изобщо не ги касае сигурността на студентите… или живота им – да се избиват, ако искат. Все пак те са тук за да учат, и ако решат да се колят, това си е техен проблем.
За съжаление последното е почти дословен цитат; за съжаление не е и изолиран случай. Защото в България хората, призвани да ти помагат, всъщност изобщо не се интересуват от това или в най-добрия случай се опитват да те „поставят” на мястото на престъпника. Както например ми „предложиха” да ме затворят за 24 ч. в килия за неопазване на документите, които часове преди това ми бяха откраднати… Шега, разбира се, но на мен лично хуморът ми убягна. Не разбирам защо когато си потърпевш, трябва да те карат да се чувстваш като жертва; не разбирам как хората, отговорни за твоята безопасност, нехайно заявяват, че не се интересуват какво става с теб и живота ти; не разбирам как тези приказки постоянно намират покритие в действията на „системата”; и също така не разбирам как е възможно да променим нещо, след като начинът на мислене на точно тази част от обществото ни е толкова изкривен?
Знам, че навярно не ти казвам нищо ново. И ти, като мен, и повечето хора наоколо, си се сблъсквал отблизо с това, което описвам. Но друго, което не мога да приема, е примирението. Приемането на всичко това за толкова нормално, че не си струва да се коментира. Липсата на гражданска позиция, или наличието на такава на маса и в компания. Защото започвайки от такива основни неща, се стига и до много по-сериозните проблеми на обществото и държавата ни като цяло. Не смяташ ли?

Десислава Кралева (23) се познава с останалите членове на екипа от Университета, където всички водеха безмилостна борба с международните отношения. Извън това има интереси в областта на музиката, литературата, театъра, а отскоро и народните танци. Освен с преподаването на английски, се е занимава със семинари, била е участник на няколко международни конференции и за кратко беше в БТА.
Пишете на автора | Всички статии от Десислава Кралева