e-comedia.com

(Част I можете да прочетете тук.)

Премеждията на Женския пазар не бяха последната капка, която накара чашата на търпението ми да ви залее с водопада от творчески словоблудства, на които имате съмнителната радост да се наслаждавате в момента. По-късно трябваше да отида за малко до офиса си в Бизнес парка на Младост 4. Още ненаправил една стъпка отвъд бариерата, към мен се спусна колата на настървен млад шофьор. Джеки Чан би ме похвалил с потупване по рамото за ловкия финт, с който избегнах въпросния автомобил. Докато се приземявах на земята сред облак прах като Нео от Матрицата, очите ми се впиха в тези на шофьора, в чието изражение се четеше пренебрежителното „Къде се буташ на пътя ми, отрепко!”. За съжаление Бизнес паркът се оказа удобно котило за млади момченца с изискани костюми от Мола на Стамболиийски, чието възпитание и шофьорски умения могат да се сравняват с тези на каруцарите от Филиповци, но не и достатъчно мръсно място, за да намеря камък или парче тухла, което да запокитя към задното стъкло на колата.

„Не, не и не” – казах си, когато се прибрах вкъщи. Ще посърфирам в Интернет. Там всичко е цветно и красиво. Джава-мава, Флаш-маш, картинки, филмчета, красиви голи жени, джиджи-биджи – въобще пълна хармония, истински високотехнологичен рахат. Да, но… За какъв дявол ми трябваше да отварям сайтовете с новините? На какво попаднах? На огромно, стряскащо заглавие: Изследват наши вафли за отровата меламин – Отровата убиец на китайски бебета може да е стигнала до нас. Опасното вещество меламин е засечено в популярна марка наши вафли. В статията пишеше, че отровата била в търговската мрежа на цялата страна, затова незабавно започнали хайки по магазини и лавки за изземване на вафлите. Главният държавен здравен инспектор Тенчо Тенев научил от медиите за скандала. Той потвърдил, че вафлите били задържани, но не можело да бъде установено дали в тях имало някакво съдържание на веществото и какъв процент било то. Причината: единствената лаборатория, която можела да извърши анализ, се намирала във Варна и не работила през почивните дни. Марката на вафлите не беше обявена. Тя не е обявена и до днес.

Разбира се, съвсем закономерно, в коментарите под новината светкавично се натрупаха 240 поста, в които мнения обменяха потребители от сорта на „дедовия”, „заспалата”, „гери”, „Пешо”, „дъб”, „Запознат”, „Разумна”, „НЕИЗВЕСТЕН”, „Възмутена Гражданка” и други знайни и най-вече незнайни радетели за справедливост. Това са те – ярките представители на българското „гражданско общество”. В България всички винаги са много възмутени и гневни пред компютъра, зад благозвучния си стряскащ ник или вкъщи на масата пред телевизора, но когато трябва да се защитават законни права и интереси или официално да се изрази гражданска позиция, мигновено стават уморени, много кротки, потайни и най-вече анонимни.

В случая, разбира се, хората бяха прави. Общо взето те казваха, че явно здравето и живота им могат да се жертват, за да се защити доброто име на вафления производител, така както и при избухването на ядрения реактор в Чернобил през април 1986 г. всичко е било тихо, спокойно и слънчево, за да се защити непоклатимостта и могъществото на Източния блок.

Всъщност това, явно, е било преувеличение. По-късно се появи уточняващата новина: „Концентрацията на меламин, открит в популярна марка наши вафли, не е смъртоносна и не създава опасност за живота на хората“. С дебели черни буквички, подобно на Пътеводителя на галактическия стопаджия, в новината се казваше да не сме се паникьосвали и че нямало как да се умре от някакви си вафли с малко меламинец в тях, освен ако не вземем да изядем към 50, но пък тогава сигурно и без това ще ни хване нещо друго, така че… Няколко дни по-късно прочетох, че всичко това, уж, е било фалшива тревога. Какво се е случило в действителност, няма да разберем, докато някой не се спомине с пяна по брадичката и парче вафла в устичката, стиснал опаковката в пожълтелите си меки пръсти и паднал на паважа пред магазина, от който я е купил. Аз, обаче, си спомних за онези американски филми, в които целокупното население на Ню Йорк редовно е изправено на ръба на унищожението от метеорити, земетресения, наводнения, внезапно настъпили ледникови епохи, извънземни, годзили и дори още по-страшни и лигави неща. Какво ли би станало там, ако стихията ги сполети през уикенда? Ако и при тях лабораторията не работи, как ще направят изследвания, за да предпазят хората? Емел Етем не знам дали ще успее да се справи с някоя черноморска Годзила, но ако ни нападнат вафли убийци - това със сигурност ще е проблем.

За щастие вечерта имах среща с колегите си от офиса. Чудесна възможност да се разтоваря и да забравя за всички досадни малки неприятности. Събрахме се в чест на един бивш наставник от Англия, дошъл на частно посещение, за да ни види и да се поразходи из милата ни татковина. Настанихме се в една пицария в центъра. Близо 25 човека. Сервитьорът се оказа сърдит и много груб дебелак. Непрекъснато крещя и размахва ръце като ханджия от някоя средновековна странноприемница. Споходен от тежки форми на шизофрения и невроза, той непрекъснато мърмореше, че в заведението нямало никаква бира, после, че нямало в бутилки, но имало наливна, после обратното, после нещо друго почти нeразбираемо. По едно време самият той бутна чашата с бира на едно от момичетата от компанията и я разля по цялата маса. Не се извини. Не почисти масата. Не смени чашата. Продължаваше да пухти, да влиза и да излиза, да мърмори и да вика. Един мой колега му намекна как не стига, че не се е извинил, задето е излял бирата върху него, но не е сменил и чашата на момичето. Сервитьорът доби изражението на обезчестен благородник. Пак излезе. Върна се с 2-3 бири и ги стовари с трясък на масата.

- Това е от мен – избоботи той и сбърчи заплашително вежди. – Да не кажеш после нещо! Ако искаш и една пица да ти дам, а? Много внимавай, че ми е омръзнало да ми правят забележки разни такива като теб.

После се разсърди и спря да ни обслужва. Седна на една съседна маса при някакви негови познати и започна да пие с тях. Почти очаквахме да събере хайка и да ни нападне на излизане, но поне това не се случи.

Заместиха го двама други сервитьори. Бяха мили, но пицарията завинаги беше загубила 25 потенциални клиенти.

С това приключвам тази статия. Тя не е посветена на Женския пазар като едно зловонно и неприятно място, а се занимава със синдрома „Женски пазар” като начин на живот, като народопсихолгия и като един пулсиращ и злокачествен обществен тумор, който заплашва да ни погълне. Затова, скъпи читатели, бъдете смели и самоотвержени срещу махленската простотия била тя в панелните гета, в магазина зад ъгъла или на най-високо държавническо ниво. И се смейте повече. Вижте как хубаво грее слънцето навън и колко забавен, предизвикателен и красив може да бъде светът. А аз отивам да изхрускам една вафла.