e-comedia.com

На 19-и януари в Москва, на километър и половина от Кремъл, беше убита 25-годишната журналистка от „Новая Газета” Анастасия Бабурова. Това отвратително престъпление не предизвика кой знае каква реакция у нас, така както извършването на някоя заменка с държавни гори, построяването на  някой незаконен хотел или уличаването на някого в подкуп вече не може да трогне никого. Корупцията в България и политическите репресии в Русия си приличат. И двете са станали рутинна практика, част от ежедневието ни и от нас самите. Сетивата ни, преситени от абсурди, отдавна са престанали да регистрират „по-малките” нередности в живота на нашите две общества, които във всяка друга нормална страна щяха да предизвикат масово възмущение, протести и оставки.

Нарочно правя паралел между България и Русия, защото това, което много хора не разбраха през последните 20 години, е, че икономическите процеси и общественият живот в нашата страна са неразривно свързани със сърцето и мозъка на бившия Съветски лагер, от който ние неофициално бяхме част.  Наследството на комунизма не може да рухне току-така и вехтите знаменца на ЕС, които се веят пред всяко селско кметство и училище, не могат да прикрият тежката ни зависимост – далеч не само газова – от бившата имперска сила.

В много отношения случващото се в България е умален модел на ставащото в Русия. Ако в Русия участието във властта на бившите тайни служби се олицетворява от бившия президент и настоящ министър-председател Владимир Путин и митрополит Кирил, новият патриарх на Русия, и двамата бивши сътрудници на КГБ, при нас същото може да се каже за президента Георги Първанов, лидера на партията мандатоносител на управляващата коалиция Ахмед Доган и патриарха на българската православна църква Негово Светейшество Максим.

Същите аналогии могат да бъдат направени за мафиите, съдебните системи, органите на реда, медиите и гражданските общества в двете страни. Неизменно откриваме общи черти, успокоително различен е само мащабът.

Днешна Русия може да се разглежда и като предупреждение за това как би могла да изглежда бъдеща България.

През 2008 г. Русия заема 141-во място в класацията на „Репортери без граници” за нивото на свободата на пресата в света (тук). По този показател страната се нарежда по-близо до Китай (167) и Северна Корея (172), отколкото до Турция (103), например, чийто прословут член 301 бе променен едва тази година, и е на светлинни години от най-ниско класираната страна-членка на ЕС, а именно България (59-то място). По данни на Международния комитет за защита на журналистите (тук) в периода 1 януари 1992 – 31 декември 2008 г. в Русия са убити 49 журналисти, като този брой е по-голям единствено в Ирак (136) и Алжир (60). Това автоматично прави Русия най-кървавата мирна страна в света по отношение на свободата на словото[1].

През 2008 г. в България бе зверски пребит главният редактор на „Фрогнюз” Огнян Стефанов, ГДБОП си позволи да преследва блогъри, а ДАНС – да подслушва журналисти. Като капак на всичко Народното събрание се опита да приеме тихомълком закон, който задължава телекомуникационните компании да пазят информацията на своите клиенти за период от най-малко 2 години и дава възможност на МВР и ДАНС да следят безконтролно  интернет трафика, телефонните обаждания и SMS-ите ни.

Годината е 2008. Свободата на пресата е потъпквана и ограничавана в две държави – Русия и България. Разликата е само в мащаба.

Сега си представете една по-изолирана България в ЕС, повече мафия и безнаказаност, по-малко воля за граждански протест, медии, контролирани от държавата, и журналисти, убивани посред бял ден в центъра на София. Представете си Путин на мястото на Първанов. Звучи невероятно, но не е[2].

***