e-comedia.com

Последните няколко дни не бяха леки за родния парламент. Слава Богу, те свършиха внезапно и без предупреждение, напълно в стила на българската политическа класа, днес, когато Георги Пирински разпусна Народното събрание и обяви началото на коледната му ваканция. Някак случайно това съвпадна с предвижданите протести на еколози, студенти и селскостопански производители пред сградата, в която заседават депутатите.

Разбира се, много хора ще се усъмнят в моралното право на политическия ни елит да си позволява почивка около три пъти по-дълга от тази на нормалните граждани (следващото парламентарно заседание е насрочено за 14 януари). Служителите, ще кажат те, нямат право да почиват, докато техният работодател се труди. Изпълнителите на народната воля са се самозабравили?

Не, естествено. Първо, те никога не са се имали за служители. Хора с господарски манталитет постъпват като господари. Второ, съмнявам се, че думи като „морал” прилягат на повечето от тях.

Нека ти разкажа:

Вчера председателят на Парламента Георги Пирински призова Съветът за електронни медии и прокуратурата (забележи!) да се самосезират във връзка с т.нар. „медийна атака” срещу Народното събрание. Традиционно на господин Пирински не му стигна кураж да посочи откъде идва тя – а именно от „Шоуто на Слави”. Той, обаче, беше достатъчно смел да призове за запор върху свободата на словото.

По същото време излезе новината, че депутатите са гласували за себе си коледни премии от приблизително 2000 лева на човек или 480 000 лева общо. Направих си проста сметка и излезе, че това се равнява на празничните добавки на около пет хиляди пенсионери. Народните ни представители, разбира се, са свършили много работа, за да заслужат това – те са взели участие в 128 пленарни заседания и 485 сбирки на комисии.

Знаеш ли по колко човека присъстват на едно заседание? И аз не знам, защото такива данни просто не се публикуват. Ако разгледаме резултатите от гласуванията, обаче, установяваме, че в най-добрия случай в тях участват по 180-190 народни представители. Излиза, че по всяко време минимум една четвърт от тях (а всички сме наясно, че това е прекалено оптимистично) не присъстват в пленарната зала. Проста сметка отново – и хей, всеки депутат е бил, в най-добрия случай, на около 8 заседания месечно.

Комисиите са интересни. Поправи ме, ако греша, но в настоящото Народно събрание има 25 постоянни такива и четири подкомисии. През тази година са действали още 18 временни парламентарни органи, попадащи в същата категория. Това прави общо 47. Разделяме броя сбирки на броя комисии и установяваме, че всяка от тях е провела средно приблизително по от десет заседания годишно – по-малко от едно на месец. Дори да приемем, че повечето депутати участват в по две или повече тези комисии, пак се оказва, че под „много работа” народните ни представители разбират между 10 и 12 дни на месец.

Интересно ми е как дефинират „малко” в такъв случай!

Онзи ден депутатът Борислав Великов разкри името на своя колега, отговорен за скандалната реплика с in-vivo-то. От него разбираме, че ставало дума за шега. Добре де: защо, след като е така, въпросното име беше скрито и излезе наяве чак след като медиите подхванаха случая сериозно?

Между другото авторът на горната реплика (според Борислав Великов) се казва Емил Константинов Георгиев. Показвам ти го на снимка – ето жив пример за животно в човешки облик. В нормалните държави този човек вече щеше да бъде извън парламента. За съжаление ние живеем в България.

В началото на месеца депутатът от Атака Ваню Хърков (и него ти го показвам) поиска месечните пенсии на народните представители да бъдат около 1500 лева. Самите народни представители, преуморени от десетдневния работен месец, следвало да се пенсионират на 55 години. Любопитно как това предложение се съчетава с точка 10 от популярната програма на партията на господин Хърков: „Генерален прочит на бюджетната схема и преразпределение на бюджета в полза на българските граждани, а не на управленската върхушка.”

Прав е господин Пирински да смята, че депутат звучи гордо. Смятах да завърша този кратък текст със собствен коментар, но по-добре да видиш какво казва самият председател на парламента: „Разбирам остротата на интереса към въпроси от този характер, но не мога да не споделя безпокойството си от атмосфетата и нагнетяването на обществено мнение, поставящо под незаслужена отрицателна оценка Народното събрание на България.” Наистина ли?