Имената и местата – или как предметите се сдобиват с имена, а хората ги губят

От Десислава Кралева • Nov 16th, 2008 • Категория: България

Днес се разхождах по Графа. Беше чудесен слънчев ден, прекрасен отглас от циганското лято. Последните слънчеви лъчи, макар и загубили жарката си сила, ласкаво галеха кожата ми. Минах покрай Славейков, след това завих по Раковски и се озовах в градинката на Кристал – при паметника на Стамболов. И си мислех – колко сме свикнали да употребяваме имената, за да назоваваме места, предмети и явления. Имената на хора, решили да посветят живота си на определена кауза, или да го отдадат в името на някаква идея – често са просто имена на улици и места. Съществителните-собствени са се превърнали в съществителни-нарицателни. А всъщност зад всяко едно такова название стои една интересна история, живот, изпълнен с перипетии и обрати, за които не подозираме.

Затова ние от екипа на e-comedia решихме да ти разказваме – истории за местата и истории за имената, с които толкова сме свикнали. Да върнем музиката към образа на филма и да вмъкнем субтитри, където е необходимо. Надяваме се, че ще се получи една съвсем не лоша история.

И понеже всичко тръгна от Графа, за начало ще ти разкажем кой всъщност е той. Сигурно знаеш, че пълното му име е граф Николай Павлович Игнатиев, и сигурно си чувал, че е изиграл съществена роля в борбите за нашето освобождение. Освен това е бил доста интересна личност, с харизматично излъчване и огнен характер. Роден е през 1832 г. в Петербург и е син на дипломат с дългогодишна практика в двора на руския цар Александър I. Едва завършил Московското военно училище (с чин полковник), той поема по трънливия път на дипломацията, който го отвежда в Лондон. Трябва да отбележим, че обстановката в Европа по това време е доста сложна, защото основните сили Великобритания, Русия и Франция са в борба за надмощие на политическата сцена. Трудно начало за младия дипломат – но затова пък чудесна възможност за задълбочаване на знанията и добиването на един малко по-практичен поглед върху нещата. Именно тогава той разбира колко скрити игри има зад кулисите на официалната дипломация и си изгражда като цяло доста негативно отношение към Великобритания. Освен това се утвърждава като краен патриот и славянофил, което е от голямо значене за по-нататъшната му дейност.

След Лондон нашият герой се отправя към Персия. В района на днешен Афганистан, Хива и Бухара, Русия има проблеми от векове и цел на Игнатиев е да подобри отношенията. Макар и едва 25 годишен, под благовидния предлог, че води търговски преговори, той постига завидни успехи. Подписаните договори дават възможност на Русия да утвърди влиянието си в региона. Междувременно Игнатиев попада в плен в пустинята, от който се спасява благодарение на своята ловкост и съобразителност. При завръщането си в Петербург, на скромната възраст от 26 години, той е повишен в генерал.

Скоро след това дипломатът потегля към Китай. Този път целта е да се уредят някой спорни териториални въпроси, а покрай тях Игнатиев успява да постигне нечувани търговски отстъпки, да прибави 300 000 км2 към границите на Русия и между другото да изиграе решаваща роля за подписването на трудния мир между Англия и Китай. След двегодишни военни действия двете страни се споразумяват, а той става известен като „Миротворецът на Европа”. В знак на благодарност е удостоен с френския орден Лежион д’Оньор. Разбира се, отношението на Англия се променя, след като стават ясни клаузите на руско-китайския договор – а за важността му можем да съдим и от това, че денят на подписването му е една от двете дати, гравирани на надгробния камък на Игнатиев.

А можеш ли да се досетиш коя е другата? Да, това е 19. II. 1878 г. – датата на Санстефанския мирен договор. Всъщност това е едно от най-значимите постижения на Игнатиев за цялата му дипломатическа кариера. През 1864 г. започва 14-годишната му посланическа дейност в Цариград. По това време той изготвя план за действие на Русия в тази част на Европа, като, разбира се, основната му цел е защитата на руския интерес. Съвсем разбираемо, но покрай това, Игнатиев храни силни симпатии и към нашия народ. Затова – и като част от стратегията за утвърждаване на руското влияние на Балканите, и за да помогне на потиснатите славяни, Игнатиев изключително активно действа за освобождаването ни от османско владичество. Включва се в борбата ни за самостоятелна църква, която завършва с успех. За съжаление личните врагове, които дипломатът е успял да си създаде, възпрепятстват неговата дейност. Укриването на информация, тайните разговори и споразумения са голям проблем за него, а апатичното поведение на руския външен министър буди безкрайното му недоумение. Въпреки това Игнатиев активно подготвя Цариградската посланическа конференция, като за целта посланиците на европейските страни се срещат в дома му цели девет пъти. За съжаление конференцията претърпява пълен неуспех, защото младотурците приемат бутафорна конституция и по този начин реално обезсмислят провеждането на конференция.

Този провал обаче показва на Русия огромната нужда от смяна на подхода на изчакване, а Игнатиев се разглежда като единствения човек, който може да го осъществи. Той всячески се опитва да избегне войната между Русия и Турция, но с напредването на времето това изглежда все по-невъзможно. Дипломатът разбира за тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария за подялба на териториите на Балканите, а обиколката на европейските столици, която предприема, показва колко невъзможно е избягването на сблъсъка. И така, на 12. IV. 1877 г. избухва Руско-турската война. Уморен от безплодността на своите усилия, Игнатиев се оттегля за почивка, като междувременно, на 12. XII., баща му е удостоен с наследствено графско звание и така Николай Павлович става граф Игнатиев.

Русия отново прибягва до дипломата след капитулацията на Турция. Графът е упълномощен да води преговорите и така се завръща към активна дейност. Той изготвя проект за мир и незабавно потегля на юг към Балканите. Зимата е сурова, пътуването е тежко, Игнатиев едва не загива прекосявайки Стара планина, след като файтонът му се преобръща в една пропаст, но въпреки всичко пристига благополучно в Одрин – само за да разбере, че примирието е вече подписано, пет дни преди пристигането му. С големи усилия той възобновява преговорите с капитулиралите османци и така се стига до подписването на мирен договор между двете страни – Санстефанският мирен договор от 3. III. 1878 г. (19. II. – стар стил). Макар и своеобразен венец на дипломатическата му дейност, договорът има само предварителен характер – политическите игри и личните врагове на Игнатиев стават причина на последвалия Берлински конгрес Санстефанският договор почти да не бъде взет под внимание. За да е пълно разочарованието, интриги попречват на Игнатиев да заеме заслужения пост на външен министър на Русия – нещо, което той силно желае. Огорчен, графът се оттегля от дипломацията и шума на светския живот в своето имение в Киевска губерня. Там тихо, през 1908 г., Николай Игнатиев завършва земния си път. Тази толкова жива и активна личност умира, забравена почти от всички.

Както виждаш, историята на нашия граф съвсем не е безинтересна. Освен с дипломатически успехи животът му е бил изпълнен с приключения и опасности – истински романтически герой през XIX век. Съвсем различно от просто име на улица, нали?

Tagged as: ,

Десислава Кралева (23) се познава с останалите членове на екипа от Университета, където всички водеха безмилостна борба с международните отношения. Извън това има интереси в областта на музиката, литературата, театъра, а отскоро и народните танци. Освен с преподаването на английски, се е занимава със семинари, била е участник на няколко международни конференции и за кратко беше в БТА.
Пишете на автора | Всички статии от Десислава Кралева