e-comedia.com

Признавам, че това, което ще прочетеш по-долу, е мнението на лаик. Всички критики, че не познавам в дълбочина проблемите, за които говоря, биха били напълно коректни. От друга страна, обаче, не е необходимо да си добър баскетболист, за да разбереш, че един играч е страхотен, а друг трагичен, нали?

Бях наведен на следващите мисли, докато се борех със задръстванията и отвратителния градски транспорт в София преди няколко дни. Целта на този кратък текст е да посочи част от проблемите на столицата и евентуални действия, които един обикновен човек може да предприеме за тяхното разрешаване. Не предлагам готови модели – по-скоро поле за размисъл.

С други думи: добре дошъл в Топ 10 на най-големите проблеми на София според един от редакторите на e-comedia!

1. Задръстванията – тях вече ги споменах във въведението си и това е съвсем логично. От няколко години насам всеки от нас страда все повече и повече от тях. Имаше време (и аз го помня), когато човек можеше да стигне от Плиска до Орлов мост за 10-15 минути във всеки период от деня. Днес това е невъзможно – посоченият интервал се е увеличил няколко пъти и ще продължи да нараства, докато градът не се парализира напълно.

Решението, копеле, е очевидно. Винаги съм бил адски учуден от факта, че огромното мнозинство български граждани се оплакват, че живеят на прага на бедността и едва ли не нямат какво да ядат, но в същото време си позволяват да си купуват по два-три автомобила. Така че:

- не купувай коли на цялата рода – ще установиш, че с парите, които ще спестиш от тях, вече няма да се чувстваш чак толкова беден;

- за Бога, не си купувай автомобил, без да си се уверил, че има къде да го паркираш;

- на къси разстояния ходи пеша; полезно е за здравето;

- по възможност не пътувай в пикови часове и използвай градския транспорт в случай че с него е по-бързо;

- джип в града: защо?

2. Дупките по пътищата – в комбинация със задръстванията те правят живота на всеки шофьор черен. Разбира се, всички си спомняме, че в началото на мандата си кметът обеща да се пребори с тях. Но малко преди края му, подобрението, ако изобщо го има, е минимално.

Решението: обещанията трябвало да се спазват, казват. Настоявай за това! Пращай писма до общината, правителството, Брюксел и който още се сетиш! Вярно, сега е зима, но, ако започнеш отрано, до пролетта онези, които би трябвало да харчат данъците ти за твое добро, ще са толкова затрупани с протести, че ще им писне и може да решат да свършат малко работа.

3. Боклукът – всеки, който е имал щастието да се придвижи няколкостотин километра на запад, е наясно, че едно от първите усещания, когато се върне обратно, е, че живеем в бунище. Затова спомага рядката комбинация от национален манталитет и съмнителни бизнес практики в последните години.

Решението: бъди отговорен и не си хвърляй торбичките през прозореца! Ако видиш съседите ти да го правят, направи им забележка. Освен това, кошчетата съществуват, за да изхвърляш опаковките си в тях, а не по улиците. Програмата за разделно събиране, от своя страна, не е чак толкова сложна, колкото ще ти се стори на пръв поглед. Три цвята за три типа боклук – все пак не говорим за атомна физика.

4. Маршрутните таксита – Господи, как ги мразя! Те сигурно не са най-голямото зло по столичните пътища, но определено са най-нахалното. Шофьорите им карат сякаш им е за последно, не се съобразяват с такива второстепенни неща, като правилата за движение, и влизат в спорове с всеки. Веднъж даже бях свидетел на атрактивно сбиване между двама от тях.

Решението (ако си обикновен гражданин): бъди по-взискателен. В крайна сметка ти си плащаш, за да стигнеш жив и в добро душевно състояние от точка А до точка Б. Шофьорът на маршрутката трябва да ти осигури това.

Решението (за водач на маршрутно такси): ходи да се застреляш! Ако смяташ, че това е прекалено радикално, можеш да опиташ с опити за подобряване на отношението към пътниците и към останалите водачи на пътя. Ще се изненадаш до какви резултати може да доведе това.

5. Метрото – или по-скоро липсата му. Отсечката между Центъра и Младост трябваше да бъде завършена преди края на месец декември 2007 г. Когато този край наближи, я отложиха за 2008. Съмнявам се днес някой да може да каже с точност кога ще приключим със строежа й.

Решението: докога фактът, че живеем в България, ще ни служи за оправдание да не спазим нито един краен срок? Задавай този въпрос в кметството, министерския съвет, парламента и президентството! С писма или лично, с петиции, протестни демонстрации и шествия. Ако случайно няма ефект, опитай да пишеш до Брюксел!

6. Градският транспорт – при него се наблюдава странната тенденция цените да растат, а качеството на услугата да се влошава. И за да бъде по-интересно, за контрольори се назначават всички, които могат да докажат, че не стават както за никаква работа, така и за живот в цивилизована среда.

Решението: не бих те посъветвал да бойкотираш градския транспорт. По-скоро започни да се интересуваш за какво точно отиват парите ти. С писма… сещаш се. Освен това не е лошо най-сетне да си научиш правата. Контрольорите нямат право да искат личните ти документи. За сметка на това те са задължени да се легитимират.

7. Просяците – и особено малките дечица от малцинствен произход, които родителите им пращат на улицата, вместо да запишат на училище.

Решението: не им давай пари, колкото и сладки да изглеждат! Защото зад тях винаги стои някой, който прибира парите, но не е достатъчно сладък, за да ти ги поиска сам.

8. Студентски град – аз, слава Богу, вече не живея там. В последните години Студентски град се превърна в амалгама от пълен разкош и тотална мизерия. Докато бъдещият интелектуален елит на България живее в условия, от които повечето гета биха се погнусили (и няма кой да инвестира малки суми за ремонт), строителството на луксозни сгради/луксозни заведения продължава с пълна сила.

Решението: няма такова. За Студентски град няма надежда!

9. Кремиковци – комбинатът осигурява работни места на хиляди българи, казват неговите защитници. Той намалява живота и трови здравето на милиони, казваме ние.

Решението (ако работиш там): първо, време е да научиш, че служителите в една частна компания нямат никакво морално право да протестират пред държавни учреждения и да тровят живота на останалите софиянци. Второ, намери си друга работа!

Решението (ако имаш щастието да не си работник в Кремиковци): писма, жалби, съдебни дела, петиции до Брюксел… трябва ли да изброявам?

10. Намаляването на зелените площи – него го оставих за финал, въпреки че е един от най-големите проблеми в София. Допреди няколко години столицата ни се славеше с най-големите паркове в Европа. Днес вече не е така – при това положението се влошава от ден на ден. Най-фрапантен, разбира се, е примерът със Студентски град, където тревните площи бяха поголовно унищожени и то въпреки неколкократните обещания на кметството, че няма да допусне това.

Решението: в България вече има доста екологични организации. Що не се присъединиш към някоя от тях?

Преди да приключа искам предварително да отговоря на критиката, която този текст най-вероятно ще предизвика. Да, в него никъде не се говори за подобряване на инфраструктурата като отговорност на държавата. Вярно е, че отделният човек може да направи малко за справянето с проблемите, а българското правителство много. Всяко хубаво нещо, обаче, започва от хората. И ако желаем моралното право да изискваме от управляващите да подобрят нашия живот, първо трябва да сме се уверили, че ние самите сме направили всичко, което е по силите ни, в тази посока.

С други думи промяната в манталитета предхожда промяната в средата. Тъпо е, но в България се надяваме на точно обратното.