e-comedia.com

В статия, озаглавена „България: имигрантите не получават дори лекарства”, Клаудия Чиобану разказва за съмнителната смърт на сириеца Хасун Албаадж и лошите условия в Специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци.

Ай Пи Ес
Със съкращения

Около 200 души се намират в момента в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), кв.Бусманци, край София. След смъртта на сириеца Хасун Албаадж, настъпила на 6 октомври т.г., имигрантите в Бусманци започнаха протест срещу незаконното продължаване на срока на задържане и нарушаването на основните човешки права.

Според правозащитната организация Гражданска инициатива “Справедливост 21”, Албаадж „никога не е бил заведен в специализирана болница, независимо от множеството му оплаквания и хронични заболявания, които са били известни на администрацията на центъра, а е бил лекуван само с болкоуспокояващи”.

„Освен продължителния период на задържане, недохранването и липсата на психиатър, един от най-повтарящите се проблеми според задържаните е изключително ниското ниво на медицински грижи, липса на медикаменти и лечение”, казва Илияна Савова, директор на програмата за бежанците и имигрантите на организацията „Български хелзинкски комитет”. По думите `и в Бусманци няма постоянен медицински персонал. Всеки месец докторите и сестрите се сменят на ротационен принцип, което затруднява наблюдението на здравословното състояние на задържаните и тяхното лечение.

Гражданска инициатива „Справедливост 21”, Фондация „Център за правна помощ – Глас в България”, Правната клиника за бежанци и имигранти към СУ „Св.Климент Охридски” и Центърът за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ отправиха официално запитване към МВР и Дирекция „Миграция” относно разследването на смъртта на сирийския гражданин. В документа се настоява за подробна информация за обстоятелствата, довели до смъртта на Албаадж.

В „Бусманци” рядко допускат камери. В репортаж на частната българска телевизия Би Ти Ви репортерът изслушва оплакванията на група имигранти, задържани в центъра: „Без храна и без дрехи за бебето ми, шест месеца сме вече тук. Защо?”, жалва се млада жена, която държи в ръцете си малко дете.

Млад палестинец на име Аздин се обръща към репортера: „Искам да питам – защо съм тук? Искахме да получим статут на бежанци. Повечето от нас са повече от три месеца тук. За нищо. Да, ние сме нелегални, знаем. И това искаме да кажем, но ни държат тук, да не говорим изобщо за условията. Това ли е демокрация? Тук е като Гуантанамо, наистина като Гуантанамо.

Имигрантите могат да бъдат задържани в специализиран център като този в Бусманци, в случай че техните молби за убежище са отхвърлени, представляват заплаха за обществения ред и националната сигурност, или ако са подали молба за убежище по време на престоя си в Бусманци и очакват да бъдат преместени в специализиран център за настаняване.

Във всеки от тези случаи е възможно да се стигне до продължително забавяне, поради което хората биват задържани с месеци и години. По закон молбата за предоставяне на статут на бежанец трябва да бъде разгледана в срок от две до четири седмици, но в действителност този период често се удължава.

През май 2009 г. България приема Директива 2008/115/ЕО, съгласно която масималният срок за принудително задържане на нередовни имигранти е 6 месеца. Този срок може да бъде удължен до 18 месеца, но само при наличие на „специални” обстоятелства, като актовете по преразглеждане подлежат на съдебен контрол. До май 2009 г. в България не съществува ограничение върху максималния срок за принудително задържане на имигранти.

Дори и след приемането на директивата, имигрантите, идващи в България може да бъдат задържани в продължение на повече от година и половина. Българските власти все още не са определили дали директивата има ретроактивно приложение.

Административният съд в София поиска от Съда на Европейските общности да издаде предварително постановление относно това дали масималният срок за принудително задържане на незаконни имигранти трябва да се прилага спрямо хора, които са били задържани преди приемането на директивата. Въпросът ще бъде разгледан на 27 октомври.

Друга причина, поради която имигрантите могат да прекарат години в български специализиран център за задържане, са произволните решения на българските власти. Кристина Гологанова от Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ твърди, че „след приемането на директивата някои от хората, задържани за повече от 18 месеца, бяха пуснати, докато други – не.”

„Например някои имигранти, които са били задържани заради опасения, че представляват заплаха за националната сигурност бяха пуснати, докато други, спрямо които не съществуват такива подозрения, все още са там. Това ни навежда на мисълта, че действията на българските власти са произволни, а не последователни”, заяви Гологанова пред Ай Пи Ес.

На задържаните в Бусманци се казва, че процедурите за тяхното освобождаване ще бъдат завършени, но е нужно време. “Време - какво е временно, дайте да тълкуваме. Времето, докато умреш?”, пита в заключение Завен Гранкян от Армения.

Още по темата:

Репортаж на телевизия PRO.BG

Репортаж на Антон Хекимян в предаването “Тази сутрин” на Би Ти Ви

Статии “Моят дом - моята крепост”, “Свободен си! Шегичка …”и “Джавед решава да умре” във вестник КАПИТАЛ от 16 юни 2007 год.