e-comedia.com

Навън небето е мрачно и преливащо в цветовете на воднисто сиво и тъмно, наситено и зловещо синьо. Някъде в облачната мътилка над Витоша проблесна светкавица, като само няколко мига по-късно отекна гръмотевица. Настроението ми подхожда на вечерта. Имам горчив вкус в устата и пия много сок. Не, не ме боли зъб. Имаше избори. Цяла нощ самодоволни и лъскави от светлините на прожекторите лица ми обясняваха как нямало алтернатива на тяхното управление, как щели да направят още повече за мен и за нас. Говореха ерудирано и гладко, с твърдото спокойствие на изпечени мошеници. Не, уважаеми дами и господа, моля ви, не правете нищо повече за мен, освен едно – отидете си бързо и завинаги. Скрийте се надълбоко и натясно и не смейте повече да си показвате циничните, безсрамни физиономии на екрана на телевизора и по страниците на вестниците.

Цяла нощ бавно и болезнено осъзнавах, че ако евровотът се преобразува в парламентарен, в началото на юли всички ние ще сме заплашени от още 4 години на беззаконие, корупция и разруха, от още 4 години срам и страх за бъдещето си.

В момента четете призив. Той е до болка изтъркан, повтарян и преповтарян, но със съдбовно значение: ХОРА, МОЛЯ ВИ, ГЛАСУВАЙТЕ!

Разберете, никого не наказвате, ако не отидете до урните от инат или ако отидете, но пуснете празен плик или запълните всички квадратчета. Ниската избирателна активност трудно ще уплаши когото и да било, защото колкото и да е ниска, тя винаги е достатъчна за излъчване на парламент. Само анализаторите, социолозите и няколко разочаровани политици ще мрънкат, че управляващите партии няма да разчитат на висока обществена подкрепа, въпреки големия си успех в проценти, но хората с лицемерните физиономии, за които споменах, няма да се разтревожат. Върху тяхното непоклатимо самодоволство никога не пада сянка на съмнение, защото над тях грее щастливата звезда на нашата апатия.

Отказът да се упражни правото на вот е израз на неодобрение, който ще остане без тежест – незабелязан, нечут и неразбран. Наистина много от гражданите в „белите” страни не гласуват, защото са доволни от живота си и не ангажират съзнанието си с политиката за сметка на електронните игри, екскурзиите и колекционирането на комикси. Съмнявам се, обаче, сред нас да има някой интелигентен и трезвомислещ човек, който да си позволи лукса да пренебрегне изборите, защото е толкова доволен от управлението на България, че за него тя е страната на розовите мечти и захарния памук, който не лепне. Когато се отказвате от правото си на глас, давате преднина на партиите с твърд и/или етнически електорат – ДПС (над 14% без дори да са организирали активен автобусен туризъм от Турция), Атака и „любимците” ми – БСП.

Често чувам, че няма смисъл да се гласува, защото никой не е достоен за вашия глас. Това е т.нар. синдром „всички са маскари”. Политиката наистина е мръсна работа. Мислите ли все пак, че в близките години, или изобщо някога, ще се появи съвсем нова, необременена от тежестта на минали грешки и съставена единствено и само от високо морални, трудолюбиви и способни хора политическа сила, която да не е изпратена на земята от същества със свръхразум, обитаващи друга галактика. Разберете – живеем в държава, полуразложена от престъпност и корупция, от тотална некомпетентност и безхаберие във всички възможни етажи на властта и държавно-административния апарат. Една държава с изкуствено създадена от бившите партийни функционери „пазарна” икономика по време на внимателно планиран и дирижиран, безкръвен преход, който просто трансформира властта на червената върхушка от политическа и силова в икономическа, политическа и силова.

Няма идеалисти и честни хора с толкова много средства, възможности и опит, които да наченат промяна. Такива хора в България има единици и те или бягат от властта и политиката като дявол от тамян, или се оказват заплетени в мрежите на безскрупулни партньори и алчни функционери, жадни за привилегии и благосъстояние. Системата и обкръжението, манталитетът на простотията и апатията смазват всяко добро и морално начинание още в зародиш.

И все пак докато сте част от тази държава като личности, които живеят, мечтаят, плащат данъци, мислят за семейство, развитие, бъдеще, не можете да си позволите удоволствието на апатията и сладкото невежество. Възгласът „все ми е едно”/ „всички са еднакви” е най-лесното оправдание. Със сигурност не всички са еднакви, макар и със сигурност не всички да са перфектни. Няма абсолютно подходящ вариант, защото не живеем в света на приказките. Но има начин да изберете по-заслужилите, по-мислещите, по-способните и по-непровалилите се. Истинската промяна ще дойде много бавно. Може дори да не я дочакаме. Никой обаче не иска да хващате револвера и да се жертвате за неизвестна кауза. Всеки може да си позволи да направи избор и да отиде до урните. Това е право, но и отговорност, защото е срамно, грозно, противоестествено и обидно да оставите 10 лв. и 5 кебапчета да избират вместо вас. Когато вие като един млади, образовани хора, кажете „няма да гласувам, защото ме мързи/ не ми се занимава/ не ми заслужават гласа”, оставяте някой изборен турист от Анадола, някой продал гласа си ром и някой сприхав 80-годишен старец, който мечтае за „спокойното” Татово време, да реши вместо вас. Това са най-активните избиратели. Те ВИНАГИ гласуват. И те избират на ваше място.

Казват ми, че т.нар. отрицателен вот бил опасен и първосигнален, че не бил по-различен от този на фанатизираните червени бабички. Дали се гласува „за”, тъй като конкретна партия напълно припокрива вашето разбиране за развитие на държавата, или се гласува „против”, защото се преценява, че определени политически сили и формации са по-добър вариант от други, няма голямо значение. Никога т.нар. „негативен” вот не може да бъде по-несъстоятелен от негласуването въобще, защото той изразява преференция и отношение. Той е застъпване на гражданска позиция и поемане на отговорност. И той в най-голяма степен ви дава правото по-късно с чисто сърце и душа да ругаете колкото ви глас държи правителството.

Защо винаги избирам промяната, въпреки че преялите с облаги лакеи на властта се опитват да я представят като опасна, несигурна и нестабилна? Не мога да си представя по-прагматично гласуване от това да предпочета контрапункта на очевидно провалили се политици. Тук няма сантимент, няма фанатизъм. Приемам изборите като конкурсен изпит. Когато резултатът от изпита е двойка, преминавам към възможната алтернатива. Винаги има по-добри и по-лоши варианти. Винаги има избор.

Някой ми подсказа още една причина защо хората се примиряват. „Ми, елементарно – човекът има добре платена работа, управляващите не са го прецакали директно с някакво малоумно решение, тогава от какъв зор ще тръгва да ги сменя?” Аз не съм съгласен. Чувствам се системно „прецакван” от две десетилетия. Същата непрекъснато самовъзпроизвеждаща се и мутираща като ларвите на гнусно извънземно политическа клика „прецаква” България вече 65 години. Държавата ме „прецаква”, защото не ми дава сигурност, защото нямам доверие в нея, защото без да е имало война се саморазруши и потъна в руини (оглеждате ли се, когато пътувате с влак, например?) и защото прогони много от близките ми – изпъди ги и ги превърна в емигранти. Някои геноциди са били с по-леки последствия спрямо намаляването на населението, отколкото така мечтаната българска демокрация.

Не приемам горната позиция, защото е егоистична. И аз печеля по-добри пари от повечето хора, особено извън София, и се справям прилично. Постигнал съм го с много труд и лишения, но перспективите не са розови. Имам родители, имам роднини, информиран съм за ставащото около мен и не мога да мисля само за себе си.

Трябва ли да катастрофира мой приятел или лично аз, за да обърна внимание на факта, че в България човек, който никога не е управлявал автомобил, може спокойно да си купи шофьорска книжка за 300 лв., докато прокуратурата отказва да повдигне обвинение, защото според нея подкупът е малък[1]? И как може, когато след 2 месеца автобус затрие 16 души в Ямболско, да се преструваме на изумени, докато междувременно висшите политици и магистрати демонстрират загриженост и после прекарват траурния ден в купони из резиденциите и най-реномираните столични ресторанти?

Трябва ли несебърска мутра охранител да скача върху моята глава или главата на мой близък приятел вместо върху тази на шведски турист и да го убие в присъствието на полицай, за да се възмутя, че тази мутра е осъдена на 3 години условно, въпреки че цялата държава е видяла убийството, записано с камера и излъчено по централната емисия новини[2] [3]?

Трябва ли да затворят и изнасилват 20 дни моя близка приятелка вместо непознато бедно момиче от село Красен дол, което по чудо оцелява след опит за самоубийство, като скача от четвъртия етаж, за да негодувам, че поради неизвестен натиск, тя се отрича от жалбите си и институциите не знаят как да реагират[4] [5]?

Това не са единични случаи. Това е реалността в нейните най-грозни и уродливи форми. Не голямата, организирана, достигаща до най-високите етажи престъпност, за която сте незначителни донори в държавните каси, не дори местната феодална престъпност на малкото градче, от което сте избягали и което се е върнало в Средновековието под гнета на местната недосегаема шайка мародери. Това е битовата, живата реалност на всекидневието, която касае мен, вас, всички нас.

Ако сте достатъчно будни да потърсите малко информация и да жертвате спокойния сън и нервите си, ще го осъзнаете. Това са тъжните развръзки на историите, които превземаха със смразяващи заглавия новинарските емисии преди няколко месеца, а сега тънат в забрава, след като медийната светлина е угаснала.

Не мога да се затворя в черупката си и да си мисля, че всичко е наред! Няма да чакам да ме сполети същото, за да се боря срещу него! Ще гласувам негативно, ще бъда негативен, ще драпам, ще скърцам със зъби, ще лая и ще плюя срещу изродите, които имат наглостта да се преструват на загрижени и компетентни, докато малката обрулена и движеща се на автопилот държавица около тях се разпада и докато хората, живеещи в нея, я смятат за корумпирана като Конго и Сенегал[6], а Европейският Съюз спира всички присъединителни фондове за измами. И когато, вместо засрамено да подадат оставките си, тези бездарници се втурват да купуват гласове, да бетонират властта си с политически назначения и да говорят високопарно за космополитните си постижения, на мен ми иде да изкрещя: „Да, корумпирани сте, да, некадърни сте, да, и като коалиция, и поотделно, и заедно! Вие не заслужавате да сте във властта и по телевизията, а в затвора или прокудени като стотиците хиляди, които изгонихте от родината им!”

Сред всичко това има частица позитивизъм. Тя е във възможността ясно и категорично да се възползвате от едно от най-важните си права като граждани и хора на 5 юли. И не само… Докато сте тук, искате или не, вие сте част от народа, а управляващите са толкова добри и способни колкото народът, който ги е излъчил. Може би Станишев не ви е роднина, но мързеливата лелка в администрацията, катаджията, който проси десетачка, скрит до кръстовището, или инструкторът, който урежда правоспособността на убийци зад волана, са ваши леля, братовчед и чичо. Огледайте се! Мислете! Действайте! Винаги и навсякъде!

***

Тази статия съдържа елементи, с които членове на екипа не са съгласни. Тя отразява личното мнение на своя автор и по никакъв начин не ангажира екипа на e-comedia – бел. ред.