e-comedia.com

Стела е на 23 години – току-що завършила Художествената Академия талантлива млада художничка, която наскоро направи своята първа самостоятелна изложба. Стела изглежда изключително привлекателна и женствена, уверена и лъчезарна – толкова, че никога не бих предположила, че е била ходещ скелет, тежащ 29 кг.

Поне докато не ми разказва историята си. И докато не я виждам на снимки – от онези, на които учените гледат с особен интерес, чудейки се дали заснетото е извънземно или човек. На тях не виждам хубавата Стела с разкошната руса коса, а само 2 огромни очи, крещящи и молещи за помощ – някъде на минути от смъртта.

Дария е магистър по молекулярна микробиология в Швейцария – това беше нейната огромна мечта откакто я познавам – т.е. от когато беше на 16 и заедно ходехме на аеробика. Тя е много деликатен и чувствителен човек, с който беше приятно да се общува, макар и малко трудно, заради твърдата невидима стена, която беше изградила около себе си. Наскоро родителите й бяха преживели тежка криза и още по-тежък развод – болка, за която Дария никога не говореше. Мълчанието й, обаче, беше по-ясно от казани думи и в един момент започна да я топи – буквално и преносно. Дария престана да говори изцяло, спря да споделя и неизказаната болка изяждаше килограмите й главоломно бързо. Толкова бързо, че много скоро спрях да я виждам в училище и да я чувам по телефона.

Михаела, Ана, Петя, Габи, Яна, Надя!

Анорексията единодушно беше определена като “чумата на XXI век”. Anorexia nervosa, както е медицинското й название, се появи неусетно и също така неусетно започна да пълзи като чудовищна зараза по все повече млади хора, най-вече от женски пол. Според Световната здравна организация в България над 100 000 момичета страдат от анорексия с тенденция в следващите няколко години техния брой да достигне 150 000. При 20 % от тях заболяването завършва със смърт.

Всъщност анорексията не е заразна болест – тя не се предава по въздуха, по кръвен или по какъвто и да било друг път – макар да избухна и да гори като зараза. Тя е като демон, който се вселява в теб и започва да направлява цялото ти съзнание – мисли, чувства и най-вече поведение. Затова преди да е физическо заболяване, анорексията е болест на психиката.

Митове и легенди

Широко разпространено е схващането, че анорексията е крайният резултат от безброй строги диети и физически упражнения, водещи до рязка загуба на тегло. Като мотив се изтъква чистата суета на младите девойки, която ги кара да копират лъскавите модели и манекенки с нереално слаби тела – идолите в мъжкото съзнание. Медиите са жестоко критикувани, че “продават” и промиват мозъците на младото поколение с фалшиви образи, които подканват момичетата към разрушителен глад.

Това обаче е съвсем погрешно схващане. Анорексията е психическо заболяване, което симптоматично се отразява върху килограмите. Причините тя да се развие не са свързани с килограмите. Обикновено момичетата, които заболяват от нея, преди това съвсем не са дебели и не целят съзнателно постигането на перфектната фигура.

Много преди XX век

“Никой не ме обича, за никого не означавам нищо” – това са мислите, които най-често се срещат в душите на гладните скелети. Анорексиците са своеобразни бунтари. Под техния бунт се крие поредният образец на самоунищожение и липса на уважение към себе си, към тялото и живота си изобщо. Често хората с хранителни разстройства разсъждават, може би несъзнателно, така: „Не е важно какво ям, защото моето тяло не е важно, защото аз не съм важна. Може би е най-добре да отида там, откъдето съм дошла, защото за какво изобщо съм тук”; или „Искам да бъда, колкото е възможно по-малка, възможно най-малка, за да ме няма и с това да си причиня болка, да се отнеса зле към себе си, да се убия чрез повръщане/ неядене/ и пр.”

Откъде идват тези самоунищожителни мисли, тази липса на желание за живот. Началото може да бъде още в ембрионалния период. Детето в корема на майката чувства нейните емоции, нейните мисли и отношение към него. Ако тя се колебае дали да не направи аборт, то по-скоро няма да получи информация като: „искам те” или „обичам те”. Детето чувства страх от унищожение и у него се пораждат мисли от типа на „не те искам”, „бих искала да те няма” и „тежест си за мен”. Дете, което е избягнало аборта, се ражда като нежелано и чувства това – то добре знае, че е неискано. Това дете няма воля за живот. То не крещи: „Аз искам да живея, вече ме има, обикни ме!”, а през целия си живот иска да умре.

“Болестта на мълчанието”

Болните от анорексия се изолират от околния свят и се затварят в своя собствена реалност. Те са отшелници. Живеят във време, което за тях е спряло, въпреки че за околните животоспасяващите минути текат трескаво. Когато Стела попада в клопката на анорексията, започва да рисува непрекъснато. Платното и цветовете остават единственият й довереник и единственият глас, с който тя показва, че все още е жива . “Съзнанието ми беше обсебено от мисълта за отслабване и не можех да се преборя” – разказва Стела. “Това е като черна дупка, която те изяжда отвътре. Най-тежкият момент беше, когато вече не можех да се понасям толкова слаба, но не можех и да започна да ям нормално.”

Мамо, майчице…

Борбата с анорексията е изключително тежка и комплексна и, за съжаление, обикновено започва на късен етап, тъй като болните доста добре се прикриват. Страдащите от болестта на мълчанието и отшелничеството обикновено прекъсват почти всичките си контакти и се затварят в своя свят. Единствено връзката с майката е в състояние да се запази. Тя е свещена и единствена има силата, щом веднъж е дала живот на детето си, да слезе в неговия Ад и да го изведе на белия свят. Това е труден, но не непосилен път. Път, по който да се преоткриеш наново, да се заобичаш отначало, да се приемеш такъв, какъвто си, защото няма нищо по-хубаво от това, че си тук.

Следващата стъпка е да приемеш външния свят и външните хора такива, каквито са, и да намериш равновесието между вътрешния и външния свят.

Към всички малки момичета с големи таланти – достатъчно! Искам само да попитам – някой даде ли ви златен медал затова, че свалихте 30 кг за 2 месеца? Може би е време да извадите тази разяждаща енергия навън и да я превърнете в нещо градивно и красиво! Пишете своята история, не я изтривайте! Нужни сте тук, сега и на всички, които ви познават и обичат! Рисувайте, снимайте, сприятелявайте се, влюбвайте се, живейте.

Ако имахме доказано по 9 живота, нека пропилеем този в съсипващ глад. Ние обаче имаме само един и той е сега!

Към всички момчета, които се чудят защо приятелките или сестрите им ядат само по 1 ябълка на ден – обичайте тези момичета! Казвайте им, че ги обичате и не спирайте да говорите с тях. Към всички непознати, които се присмиват на болно слабите хора, които срещат всеки ден, или на този материал – недейте! Утре може да се случи на вашите деца!

Към всички майки и бащи, които са чакали по болниците да чуят, че детето им е с показатели на жив човек – ПРОСТЕТЕ за огромната болка !

Та така – сега всички – шапката, палтенцето – и към най-близкия ресторант, където да почувстваме живота със сандвич, картофки… и пай за мен. Ягодов!