e-comedia.com

Навечерието на парламентарните избори често е благословено време за онзи наблюдател, който има афинитет към забавлението. В контекста на настоящата предизборна борба това важи с особена сила за раздробеното т.нар. дясно пространство, продължаващо да ни изненадва по нови оригинални начини.

Да си припомним – само основните играчи там са повече от пръстите на двете ръце – като започнем от ГЕРБ, преминем през ДСБ, СДС, РЗС, БНД, БЗНС, НДСВ, ВМРО, Движение „Лидер” и „Новото време”, и завършим с позьорите от Атака. Разбира се, такова беше състоянието в дясното допреди няколко дни, когато поредната велика схизма в редиците на Съюза на демократичните сили постигна невъзможното – атомизира го дори в още по-голяма степен.

На всички мислещи хора е ясно, че в разделението имат пръст външни фактори – дори само заради нелепия самоотвод, който си направиха двама от четиримата съдии, имащи право да преразгледат делото за регистрация на новото ръководство на „Сините” (при положение, че третият от тях – Димана Йосифова – отказа да признае законно проведените вътрешни избори в партията).

При все това основният проблем изглежда отново е борбата за власт. Смешно и жалко е, когато загубилият дадени избори (в случая Пламен Юруков; в миналото, обаче, Иван Костов) откаже да сдаде управлението на поверената му структура и започне да предизвиква кризи. Особено тъжно е, когато става дума за човек, който твърди, че е с дясно мислене, определя се като демократ и членува в партия, смятаща се за стожер на плурализма.

Слава Богу, Пламен Юруков не беше, например, министър-председател. В подобен контекст поведението му щеше да се нарича държавен преврат.

Случващото се освен забавно е и тъжно! Защото от споровете в умереното дясно могат да спечелят само популисти и идиоти като Яне Янев и Волен Сидеров.