София – старият-нов град

От Десислава Кралева • Apr 6th, 2009 • Категория: България

В петък се навършиха 130 години от обявяването на София за столица на България. Годишнината беше отбелязана с мащабен концерт в Зала 1 на НДК. В него участваха известни имена от културното ни настояще или близко минало като Михаил Белчев, Милена Славова, Стунджи и Елица, Веселин Маринов, Мистерията на българските гласове, фолклорните ансамбли Чинари и Средец, и други.

Концертът сам по себе си беше хубав – гладка организация, разнообразни изпълнители и раздвижен сценарий – всичко беше измислено така, че зрителите наистина да се почувстват като на празник. Вярно е, че столичният кмет произведе няколко логически несвързани прости изречения в началото, но и никой не очакваше повече и „приветствието” му само развесели публиката.

За сметка на това участниците в концерта се погрижиха за нашата визуална и музикална наслада, като ни припомниха любими мелодии и ни представиха оригинални танци. Особено нагорещиха обстановката балет Веда, Вакали и ансамбъл Средец, които ни пренесоха в магическия свят на народния танц. „Врабчетата”, от своя страна, показаха на присъстващите колко шарен е детският свят, докато техните по-големи батковци и каки умело жонглираха със запалени огньове. Мистерията на българските гласове остана отново неразкрита и все така пленително красива, а Михаил Белчев демонстрира, че за него времето като че ли е спряло.

За съжаление, въпреки празничния вкус на събитието, нямаше как да не забележим и няколко не толкова празнични неща. На първо място, колко безпощадно тече времето за хората… Тъжно е да видиш как един от любимите ти актьори с мъка носи тежестта на годините, които карат ръцете му да треперят, а очите да гледат като през пелена. Въпреки това, Васил Михайлов (който днес празнува 71-вия си рожден ден) накара много хора да си спомнят за славния капитан Петко Войвода. Той придаде драматично звучене на историята на столицата ни, която разказаха актьорите. И която някак неуместно завърши с романтичния поглед към настоящето на града.

Разбира се, че не това беше моментът да се коментира проблемът със софийския боклук (както направи кметът на столицата още в началото), но погледът през розови очила беше също толкова неподходящ. Защото – въпреки че бе празник – закъснях за концерта, заради обичайните вече целодневни задръствания, а пътят се „украсяваше” от препълнените боклукчийски кофи. Хубаво е, че отбелязваме празничните събития, но още по-хубаво ще е да имаме поводи за гордост ежедневно, които вместо от миналото идват от настоящето.

Tagged as:

Десислава Кралева (23) се познава с останалите членове на екипа от Университета, където всички водеха безмилостна борба с международните отношения. Извън това има интереси в областта на музиката, литературата, театъра, а отскоро и народните танци. Освен с преподаването на английски, се е занимава със семинари, била е участник на няколко международни конференции и за кратко беше в БТА.
Пишете на автора | Всички статии от Десислава Кралева