e-comedia.com

Моля ви, не се бутайте, не се бутайте – ще има за всички!

Точно, както сте си помислили, този текст предлага абсолютно безплатно и само сега уникално решение на основната дилема, пред която е изправен всеки амбициозен и безскрупулен българин – как да се набута в голямата политическа игра. То е разработено от нашия екип висококвалицифирани специалисти в изключителни лабораторни условия и разполага със сертификат за качество от реномираната комисия на „P & G” (не, това не е „Проктър & Гембъл” – това е „Политика и Глупост”).

Както се казва, сигурна работа!

За улеснение на четящите, предвид всеизвестния интелектуален потенциал на т.нар. роден елит, в настоящия материал се използва схематична структура и опростен език. Неговата цел, отново ще повторя, е да ви отведе в рая на евтините кюфтета, луксозните лимузини и целогодишната почивка – по-известен като Българско народно събрание. Само в три стъпки!

Стъпка 1: Основете партия!

Едва ли някой вече си прави илюзията, че може да стане депутат от позицията на независим кандидат по време на изборите. Затова партията е жизненонеобходима. Законът се занимава с всички онези незначителни подробности от типа на брой на членовете, регистрация и прочие – ние ще ги пренебрегнем и тук ще обърнем внимание на най-фундаменталната предпоставка за електорален успех – името. Трябва да знаете, че то следва да е преди всичко: а./ кратко; б./ тъпо; и в./ подобно на това на вече съществуваща и радваща се на висока популярност политическа сила.

Погрешно е да кръстите партията си „Демократично бъдеще за България”, „Чрез диалог към по-добър живот”, „Вяра в българското трудолюбие” или с други наименования, които подтикват избирателите ви към размисли за демокрацията или обществения диалог, или, не дай си Боже, към това да поработят.

Правилни са: ЩУРМ („Ще Умрем за Родината, Майна”?), „Засада” и всякви имена, които използват термини взети директно от „Военна тактика за начинаещи” или „Наръчник на футболния съдия”; БРЕГ („Бира с Ряпа си Е Гавра”?), ССПС („Сите Сме Приятели на Станишев”?) и ЗСР („Земи Сипи Ракия”?).

Разбира се, не е необходимо електоратът ви да знае какво точно означава името на партията – любопитството пречи на правилното храносмилане на кебапчетата.

Стъпка 2: Намерете Правилния лидер™!

„Аз съм лидерът”, сигурно ще си кажете. Да, но нека не се лъжем – кой ще гласува точно за вас. В името на избирателната победа ще се наложи да се разделите с формалното ръководство на партията, да се задоволите с властта в сянка, и да изберете някой от предложените четири модела.

Модел 1: Биячът. Той е генерал, бивш охранител и човек с опит в гасенето на политическите пожари. Възможно е в момента да трупа трудов стаж на по-малко престижен пост, но това определено не му стига. Говори малко, но върши много – когато наблизо има журналисти, естествено. Единственият проблем при него е, че трудно се поддава на контрол.

Модел 2: Рокерът-интелектуалец. Най-уникалното предложение в нашия каталог. При все, че обича да прекарва времето си на мотора и да се появява на официални събития по дънки, винаги изглежда интелигентен и знаещ – вероятно заради очилата. Възможно е да обмисля писателска кариера. Общо-взето лесен за управляване.

Модел 3: Лудият журналист. Бяла коса, характер твърд като стомана и откачен блясък в очите – перфектната предизборна комбинация. Бивш журналист и писател, обсебен от идеята, че Малдивите и Гвинея обмислят заговор за геноцид над българската нация, той всъщност е изключително пресметлив. Недостатък: склонност да попада в пътни инциденти.

Модел 4: Манипулаторът. Той е представител на някое от големите малцинства. Има няколко жени, още повече деца и широк кръг (направо обръч) от приятели. Рядко се появява в общественото пространство, защото обича да стои в сянка. Трудно ще се справите с него, но, ако успеете, гарантирате мястото в парламента на вас, вашите деца и техните деца – поне до трето коляно.

Стъпка 3: Не забравяйте за идеологията!

Идеологията, естествено, не е толкова важна, колкото името и лидера на партията, но все пак не е лошо да я има. Още в самото начало ще повторя предупреждението си от преди малко: всяка идеология, която насърчава хората към демократично развитие, граждански диалог и (опазил ни Господ!) труд, силно и ясно крещи „ПРОВАЛ”. Правилната партийна платформа е смесица от следните компоненти:

- Омраза – очевидно за всички е, че някоя не особено приятна малцинствена група е виновна за големите проблеми на държавата. Тъй като турците, циганите, евреите и гейовете са заети, ви предлагам списък с оригинални предложения: любителите на малки, но злобни кучета; феновете на „Дързост и красота”; хората, които се обличат в сини костюми с вратовръзки на червено-черни карета; или централноафриканските пигмеи (техният брой в страната е малък, вярно, но тепърва ще нараства).

- Деструктивизъм – не забравяйте, че всичко, което правят настоящите управляващи, е абсолютно и изначално погрешно. Ако увеличат заплатите с 10%, веднага организирайте митинг с искане за 20; намалят ли данъците, ги обвинете, че съсипват бюджета на държавата. В случай че толкова няма за какво да се хванете, си спомнете: гейове, пигмеи и фенове на „Дързост и красота”!

- Мъглявост – разбира се, избирателите ви ще очакват някаква платформа за бъдещото управление. Тя задължително трябва да е толкова неясна, че да обхваща всичко, което може да се случи. Така например, абсолютно погрешна формула е: „през 3 месеца реалните доходи ще нарастват с по 5 процента”. Правилният вариант: „към края на управлението хората ще живеят в пъти по-добре”. Не забравяйте – не сте уточнили кое управление, така че това не ви задължава с нищо.

Надявам се изпробваните модели в този материал да ви позволят да поставите началото на по-доброто народно представителство™. Когато това стане, винаги може да се сетите за човека, който ви е помогнал!

Disclaimer: e-comedia has a strict no refund policy. Good luck!