e-comedia.com

Днес е особен ден за българската политическа класа и по-конкретно за онези нейни представители, които се определят като „десни”. Първо Националното ръководство на ДСБ даде на партийния лидер Иван Костов мандат за подписване на предизборно споразумение със СДС. Самият Костов призна, че това решение е взето „единодушно”, т.е. напълно в традициите на Демократи за силна България.

Малко по-късно Националният съвет на Съюза на демократичните сили реши, че синята партия ще направи опит да се коалира с Командира. Тази позиция, оповестена от новия председател Мартин Димитров, беше подкрепена от 64 гласа „за” срещу 41 „против” (въздържаха се двама, включително бившият лидер Пламен Юруков).

И двете формации оставиха отворена възможността за коалиция с други десни политически сили – цитирани бяха имената на РЗС, БНД, „Новото време” и ССД. От „Ред, законност и справедливост” потвърдиха принципното си становище, че са готови за преговори. Обаче, верен на характерния си стил, лидерът им Яне Янев затръшна вратата пред всички останали формирования в дясното пространство и обяви, че предизборната коалиция може да се състои само и единствено от неговата партия, СДС и ДСБ.

На пръв поглед тези инициативи са похвални. Разбира се, ако исках да бъда дребнав, щях да посоча, че те са единственият шанс на горните партии да се доберат до парламента (също днес социологът Живко Георгиев от „Галъп” съобщи, че има само четири формации, които със сигурност ще влязат в следващото Народно събрание – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”). Аз обаче няма да го направя.

Също така няма да ти припомня, че преди няколко дни от СДС-София призоваха политиците, разцепили дясното, да се оттеглят от предизборните листи, визирайки конкретно Иван Костов, Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев. Днес от ДСБ се презастраховаха срещу този вариант, като заявиха, че гледат на споразумението като на коалиране на независими субекти, които сами избират своите кандидати.

Няма да изразя на глас учудването си, че в България има десетки политически формации с дясна насоченост, за половината от които дори не бях чувал, преди да се заговори за поредните предизборни договорености.

Просто ще споделя, че едновременното избухване на предизборната треска не ме радва. В нормалните държави политическите споразумения са резултат на упорити и принципни преговори – у нас основният принципен въпрос е да оставим ли Иван Костов в Народното събрание. Пак в същите нормални държави умерените партии рядко поставят въпроса за споразумения с популисти – тук Яне Янев налага (на разваления си български, разбира се) кои десни формации ще участват в бъдещата коалиция. По света коалиции се създават, за да спечелят властта – в България, за да запазят депутатските привилегии на партийните лидери. 

Естествено още има време. Принципите могат да бъдат договорени, договорите изработени, а Яне Янев – изгонен. Иначе Бог да ни пази от тази коалиция!   

***

Tози текст съдържа елементи, с които не всички членове на екипа са съгласни. Той отразява личното мнение на своя автор и не задължава e-comedia с нищо.