e-comedia.com

Много може да се каже за Симион Патеев – авторът на блога www.nabludatel.info. Той е журналист, предприемач и еколог. Във време, в което броят на необразованите и апатични граждани на иначе хубавата ни родина расте, интелигентният и зрял (и, между другото, грамотен) начин, по който Симион пише, заслужава уважение.

Поради това той е желан събеседник за екипа на e-comedia. За блоговете, журналистиката, политиката и обществото – ето мнението на един наблюдател.   

Здрасти. „Наблюдател” е един от най-популярните блогове с политическа насоченост в България. В едно недостатъчно зряло общество всяка известност се свързва с определена доза популизъм. Ти, обаче, не създаваш впечатлението да говориш това, което хората искат да чуят. Защо, според теб, те слушат тогава?

В България има дефицит на сериозното обществено-политическо говорене. В повечето случаи политическият дебат или коментар се свежда до всекидневна хумореска в Шоуто на Слави, например. При това положение обществено активните хора не могат да се задоволят с политическо говорене от типа весели скечове. Това е и причината обществено-политическите блогове да се превърнат в толкова популярен източник на информация в България. А и не само в България, по принцип в световен мащаб сериозните блогове, особено зад които стоят автори с авторитет, играят ролята на коректив на обществото и се превръщат в място, където да се обсъждат сериозни теми.

А дали хората те слушат или не – обикновено зависи от съдържанието, което им предлагаш. Но при блоговете го има и другия момент – авторите не се конформират с обществените нагласи и правят това, което самите те смятат за правилно. За разлика от медиите, които имат целеви аудитории и се стремят по всякакъв начин да не ги разочароват. При писането на блог, дали ще разочароваш някого или не, не е от толкова ключово значение. Освен, ако блогът не ти носи прехраната. Но за момента малко хора блогват професионално, затова и свободата на словото и изказа е толкова голяма.

Ти си журналист. Битува мнението, че интернет революционизира медийното пространство. Блоговете ли са вълната на бъдещето? Къде е мястото на традиционните медии в свят, в който всеки може да изрази себе си и да достигне до стотици хора за броени секунди?

Интернет е просто един нов канал за разпространение и консумиране на информация. Този нов канал е по-удобен от останалите, затова хората го предпочитат. Телевизията и вестниците няма да изчезнат, просто ще се преместят онлайн и ще се нагодят към навиците на потребителя, както това вече се случва. Това е мястото на традиционните медии.

Относно блоговете – не бих казал, че са точно вълната на бъдещето, просто човек е така устроен, че винаги е воден от стремежа си да твори и да създава. В миналото хората са рисували по стените на пещерите, а днес „рисуват” чрез интернет и блоговете, ако мога така да се изразя. Реално разлика между Facebook профил и даден блог почти няма. Нито пък има разлика между HTML сайт и даден блог. Просто блоговете се превърнаха в нарицателно за начина, по който човек може свободно да изрази себе си и заобикалящия го свят.

Свободата на словото е в основата на всяко демократично общество. Трябва ли да бъде ограничавана в каквито и да е граници и къде трябва да ги поставим?  

Тук мога кратко и ясно да кажа моето мнение, че свободата на словото трябва да се простира дотам, докъдето не влиза в конфликт с други човешки права, особено правото на личната неприкосновеност. Освен, ако няма засегнат огромен обществен интерес.

За да бъда по-ясен, огледай се по-внимателно и ще забележиш колко човешки животи се съсипват от медии, които те набеждават за виновен, без да спазват презумпцията за невинност. Например дадена институция или човек съобщават информация за друг човек, след което медиите подемат и разнасят бясно тази информация, впоследствие се оказва, че човекът или организацията, за които се отнася разпространената информация, са невинни. Обаче вече е късно. Разбираш ме, предполагам. Просто свободата на словото не трябва да нарушава правото на човек или организация да водят нормален живот.

Няма спор, че проблемите, пред които сме изправени като държава, са много на брой. От друга страна, управляващите непрекъснато посочват, че стандартът на живот в последните години се е подобрил значително. „Хората днес са по-добре осигурени материално и социално, и по-свободни, отколкото преди 5/10/15 години” – до такъв извод можеш да стигнеш, ако слушаш изказванията на членовете на кабинета или на партиите на власт. Приемаш ли това? В какво отношение, ако има такова, смяташ, че животът ни се е подобрил? Къде няма развитие и къде проблемите са повече от преди?

Смятам, че животът на хората постепенно става по-добър. Няма спор, че благоденствието на хората е нараснало в пъти в сравнение с преди 5-10 или повече години. Но това не се дължи толкова на дадена политическа сила, правителство или парламент. Дължи се по-скоро на нормалния развой на нещата и на технологичния напредък на света като цяло. А този технологичен напредък и това развитие няма как да не застигат всяка точка на земното кълбо, докато съществува икономически интерес за определени субекти от прилагането им.

Относно държавните институции, като цяло, смятам че ролята им трябва да бъде, от една страна, да се грижат за тези хора, които не могат да се грижат за себе си, а от друга страна, да създадат нормални условия за развитие на тези, които могат сами да се грижат за себе си.

Конкретно за България – смятам, че нямаме напредък, а имаме застой в сферите на образованието, здравеопазването и социалната политика. А ако се върнем към предното ми изречение – това е за мен държавата, тя трябва да осигурява тези три ключови параметъра за нормален живот на гражданите.  

Въпреки факта, че много и различни социални групи излязоха да протестират заедно през януари, участниците в протестите бяха сравнително малко. Умориха ли се хората или с времето стават все по-пасивни?

Човек протестира за нещо, когато е пряко засегнат. Ако се върнем към протестите от 1989 г. или 1997 г. – тогава хората бяха масово пряко засегнати. Те нямаха какво да ядат, нямаха какво да работят и не виждаха перспектива пред себе си и семействата си.

Днес нещата са по-различни – хората в масовата си част имат какво да ядат, имат работа и препитание, виждат перспективи пред себе си и семействата си, защото станахме част от една по-голяма цивилизация, която обнадежди хората. Докато тези три неща са на лице, не можем да очакваме масово недоволство. Както се забелязва, недоволството е най-силно сред групите в обществото, които са идеалисти и не са се устроили все още в живота. Визирам студентите и младите хора. Те нямат какво да губят и за тях излизането на улицата е правилното решение. Но, нали ще ме разбереш, че семейният човек, този, който си е стъпил на краката и е намерил някакъв път в живота, трудно ще го изкараш на улицата с риск да разклати и малкото, което е постигнал. Трябва да настъпи някой от първите катаклизми, за да се почувства той пряко засегнат.

В този ред на мисли, системата никога няма да ни харесва защото тя никога няма да е идеална. Затова смятам, че януарско-февруарските събития от 2009 г. са полезни и дори здравословни за българското общество. Не на последно място те накараха всеки гражданин да се замисли за това какво бъдеще градим за децата си. Аз също смятам, че има накъде да поработим, за да го подобрим.

Политическа поръчка ли беше насилието пред Парламента? Кой има интерес от лумпени, хвърлящи павета и огради по полицията, и от полиция, която в отговора си не прави разлика между тях и обикновените граждани?

Не мога да се наема с точен отговор. Не изключвам възможността младежите, които предизвикаха безредици пред парламента, да са излезли по свое собствено убеждение на улицата, дори това мнение надделява у мен, за разликата от втората възможност – да им е било платено.

Може да ти звучи странно, но смятам, че безредиците също са здравословни за общество като нашето, с толкова разклатена ценностна система. През есента на 2007 г. мирните учителски протести не доведоха до нищо.

Но, разбира се, не беше правилно полицията да атакува всички наред.

Януарските протести върнаха към живот един отдавна тлеещ спор – този между привържениците на промяната в системата и опонентите им, които смятат, че трябва да се сменят лицата. Ти чия страна би заел – системата ли ни куца? Или тя си е наред, а проблемът е в личностите, които ни управляват?

България е страна с 20-годишна демократична история. САЩ са страна с 200-годишна демократична история. За толкова кратък период сам разбираш, че не може да се изгради държавна система за чудо и приказ, от която всички да са доволни. Страната ни има да извърви много път преди системата да добие едни нормални характеристики. Ако позволиш да използвам образен език – пеперудата още не се е родила и развила, а ние искаме тя да е най-красива и съвършена.

Няма откъде за 20 години да се появи от нищото сериозна политическа система, нито има откъде да се появят сериозни личности, които да тласкат България напред. Няма как, защото нямаме изградена такава култура, все още сваляме кожата на тоталитаризма. Като я свалим окончателно някой ден, след няколко поколения, тогава може би системата ще е по-различна. Но дотогава ще изживеем още не една и две кризи и обществено-политически катаклизми.

Друг популярен спор е този между поддръжниците на мнението, че политическата класа е отражение на българския народ – и докато преобладаващата част от хората са незрели, пасивни и мързеливи, не можем да очакваме чудеса от политиците – и привържениците на идеята, че народът, напротив, по нищо не се различава от гражданите на западните демокрации, но политиката е приютила част от най-лошите му синове. Заслужаваме ли управляващите си? Ако не, каква е причината да дадем властта в ръцете им?

Горният ми отговор отчасти отговаря и на този въпрос – силно общество се изгражда с времето. За 20 години демокрация и свободна икономика не може да се изгради културна, политическа и обществена система, каквато си я представяме по западен образец. Разбира се, че българското общество се различава в пъти от западните демокрации. Докато там хората са ковали сами съдбата си, тук все още са козирували на членовете на политбюро. Но не искам да навлизам в такива подробности. Просто и дума не може да става за сравнение между българския обществено-политически модел и този в САЩ или Западна Европа. Както казах, с времето нещата ще си дойдат на мястото. Това не значи, че трябва да стоим и да чакаме. Напротив - продължаваме да живеем и да действаме в същия предприемчив и новаторски дух, за да ускорим този процес.  

Еволюция или революция? Ако зависеше от теб, какви промени би направил в обществото, политическия модел или където и да е другаде, които вярваш, че ще направят живота ни по-добър?

Ако зависеше от мен, бих пренасочил повече усилия и време в образователната система. На първо място бих променил концепцията за образованието. Основната му роля, според мен, е да научи индивидите да оцеляват и да се препитават като част от едно общество и да допринасят за развитието на това общество. В момента образованието е сбъркано, децата излизат разфокусирани от училищата и не могат да се грижат за себе си. Камо ли да очакваме от такова дете да се грижи за обществото.

Затова, ако зависеше от мен, бих насочил всички средства и бих налял милиарди в сектора на образованието. От там, според мен, тръгват всички проблеми. Но, разбира се, на общество, което в момента задоволява първичните си нужди, е малко по-трудно да прокараш подобни непопулярни идеи. Какво имам предивд – когато хората задоволят първичните си нужди от дом, семейство, препитание, перспектива, едва тогава те ще отворят съзнанието си за втория етап – ангажиране с обществено-политически и отговорен живот. В момента сме на първия етап, всеки спасява себе си. Когато човек усети, че е спасил себе си и близките си, тогава ще обърне внимание на други въпроси извън този кръгозор.

Като изключим журналистиката, с какво друго се занимаваш? Какво си пожелаваш за настоящата година в личен и професионален план?

Благодаря за въпроса! В интерес на истината се оттеглям лека-полека от активната журналистическа работа. Фокусирал съм се върху интернет бизнеса в последно време. С няколко предприемчиви приятели създадохме компанията User Media Ltd. http://www.usermedia.net/. Смятаме, че животът на хората ще става все по-тясно обвързан с интернет, затова и решихме да развиваме себе си и проектите ни в тази посока. Започнахме с проекти за интернет маркетинг и реклама, постепенно ще разширяваме кръга от дейностите си и ще разработваме и други иновативни проекти в сферата на интернет услугите.

Благодаря ти. За финал би ли пожелал нещо на e-comedia? Съветите и критиките също са добре дошли.  

Както казах, интернет навлиза все повече в живота на хората. Вашето онлайн списание също е свидетелство за това. Виждам, че сте изключително амбицирани, затова ще ви пожелая да намерите успешния модел за развитие и да продължавате да работите упорито за вашата кауза! Умишлено казвам „да работите упорито за вашата кауза”, а не „да работите упорито за постигане на вашата кауза”, защото вярвам, че пътят е по-важен от постигането на целта и мисля, че вие следвате същите принципи!