Героите на България
От Юри Иванов • Feb 19th, 2009 • Категория: БългарияВ тази статия няма снимки, само знаме!
Днес отбелязваме годишнина от обесването на Васил Левски (което всъщност се е случило на 18 февруари, така че защо правим така за мен остава мистерия). Най-клишираното от всички клишета по този повод е, че „Левски ни кара да се замислим за съвремието” – с разновидности от типа: „Апостолът би се обърнал в гроба, ако види докъде сме докарали чистатата му и свята република” (крайно антиправителствена позиция, която е вероятно да откриеш по страниците на „Атака”) или „той е предвестник на демократичния и евроатлантически избор на България” (проправителствено или дясноопозиционно твърдение).
Всъщност мен Левски не ме кара да се замислям за днешния ден. Днешният ден сам прави това. Не вярвам, че човек, който е живял в коренно различна историческа обстановка, при това живот, много по-труден от нашия, би погледнал негативно на съвременна България – модерна държава с модерни институции и гарантирани права и свободи, (относително бедна) част от първия свят.
(Що се отнася до твърдението, че Апостолът бил предвестник на евроатлантическия ни избор, то ми звучи малко като популярната теза, че миналото на европейската идея може да се проследи до Платон.)
Това, за което наистина се замислих, е героизмът. Какво значи да си герой в една поробена държава на прага на модернизма и какво значи да си такъв днес. „Няма разлика”, ведно крещят поддръжниците на крайно лявата идея и радикалните им колеги националисти. „Героят е готов да пожертва себе си в името на своя народ (евентуално „класа”, макар че тази дума не е особено популярна напоследък). Той е човек, който поставя нацията на пиедестал…” и така нататък и така нататък.
Има разлика, мисля си аз. Невъзможно е да бъдат сравнявани два исторически момента, два различни века или две нива на реалността. По времето на Левски българският народ живее под властта на чуждестранни владетели – с различен език и религия, и със средновековни разбирания за управлението. Национализмът е новата звезда в небето; до нея все по-ярко грее звездата на социализма. В подобна ситуация е нормално героите да бъдат бунтовници, радикали, готови да пожертват живота си (и този на хората около тях) в името на общността.
Днес светът е различен. В момента, в който общността получава правото сама да определя собствените си правила, идва времето да се погрижим за всеки от нейните членове. Индивидът е важен, всяко човешко същество трябва да получи гаранция, че обществото като цяло никога повече няма да го пожертва в името на какъвто и да е абстрактен идеал.
Героите вече са различни, колкото и да не им се вярва това на радикалите, които смятат, че като хвърлят камъни по полицията, променят света за по-добро.
Жертвите, които се изискват от съвременните последователи на Левски, са други – на първо място да скъсат с конформизма на идеите и да приемат правото на всеки да бъде различен. На второ място да се откажат от омразата и негативизма – толкова полезни, когато се борим с чужд окупатор – и да се отдадат на конструктивен труд.
Времето за разруха отмина. Отрицателните лозунги все повече се обезценяват и дори авторите им го усещат. Новите герои, отърсили се от жертвения ореол на предшествениците си, не са хората, които воюват, а онези, които изграждат. Мениджъри, дребни и едри производители и търговци, програмисти, журналисти, еколози и членове на други видове организации с идеална цел, служители на реда, преводачи, писатели и туроператори – всички тези хора, които с ежедневния си труд правят така, че животът малко по малко да се подобрява и с това заслужават нашето уважение.
През по-миналия век героите са се броили на пръстите на едната ръка и са се познавали поименно – толкова ярко са изпъквали сред инертната маса. Днешните герои също блестят. Те, обаче, са хиляди и хиляди хора и почти никой от тях не попада в светлината на прожекторите.
Затова в тази статия няма снимки, само знаме!
Юри Иванов (24) учи международни отношения в Университета и също както останалите членове на екипа е на път скоро да ги завърши. Интересува се от музика, социални проблеми, литература и какво ли още не. Основател и един от ръководителите на клуб „Матер Еко”. Освен това е бил журналист в БТА, редактор в телевизионното шоу „Господари на ефира” и сътрудник на една от най-амбициозните организации, занимаващи се с деинституционализация в България – Фондация „Сийдър”.
Пишете на автора | Всички статии от Юри Иванов