e-comedia.com

Преди няколко дни се състоя протестът пред Народното събрание, организиран от сдружения на студенти, природозащитници, земеделци, пчелари, майки и родители на деца с увреждания. Исканията им бяха разнообразни и, така да се каже, профилирани. Официално те бяха формулирани в декларацията, представена пред обществото на пресконференция в БТА в понеделник.

Преди да се впусна в подробности, искам да подчертая, че с тази статия не се стремя саркастично да изоблича недостатъците на протестиращите, въпреки че такива имаше много. Твърдо подкрепям идеята, че обществото трябва да протестира, когато правата му не се спазват и останалите предвидени от закона средства за извоюването им са изчерпани, както и когато тези средства са се доказали като неефективни. Също така вярвам, че на полицейския произвол трябва да се реагира, но не според принципа „око за око”, защото така накрая всички ще ослепеем. Радвам се, че след сблъсъците от 14-и януари нямаше опити за отмъщение срещу полицаите.

Очаквах този протест с известна доза оптимизъм, което за моята относително скептична натура е постижение. Бях обнадежден от това, че организаторите държаха демонстрацията да бъде преди всичко мирна. Освен това те бяха конкретизирали исканията си в посока, която, поне за мен, беше далеч по-приемлива. Но трябва да призная, че не съм наясно с проблемите на пчеларите например и затова не мога да дам компетентно мнение за това дали техните желания са смислени. Твърдо мога да застана зад исканията на природозащитниците.

Няма обаче да скрия учудването и разочарованието си от факта, че на самия протест бяха издигнати лозунги с послания съвсем различни и нерядко противоречащи на официалните.

Едно от тях беше за оставка на правителството и парламента. На пресконференцията организаторите изрично заявиха, че не желаят такова нещо, а просто призовават правителството да си свърши добре работата. Друго още по-фрапиращо искане беше, забележете, за ограничаване на правото на глас на лица, навършили 55-60 години – при това отправено от хора, които претендират, че се борят за демократична оптимизация на избирателния процес (оттам и съкращението на името на програмата - ДОИП). Може би аз бъркам някъде, но все ми се струва, че демокрацията не означаваше точно ограничаване на правото на глас. Това май беше… хъмм… диктатура? Другият призив на авторите на ДОИП, които не успях да открия в интернет, беше да не се позволява на лица, незавършили 3-6 клас, да гласуват.

Тук поне може да се съзре някаква логика. Не разбирам, обаче, какво означава да навърша 55-60 години. Ще попитам пак на 55-60-ия си рожден ден.

Не искам този призив, който открих само върху няколко малки парчета хартия, залепени на паметника на цар Освободител, да се превръща в основен акцент на моята статия, защото, пак ще подчертая, целта ми не е да дискредитирам протестиращите. Проблемът, както обясниха техните представители Борислав Сандов и Петър Димов, е, че те са многобройни и някои от тях имат искания, които противоречат на официалните. Обективно (поне според мен) погледнато протестът отново беше „яхнат”, само че този път не от платени ултраси и псевдонационалистите на Боян Расате, чиито единствени умения изглежда са свързани с провокирането на ръкопашен бой с полицията. От разрешението за мирна демонстрация пред парламента се възползваха хора, чиито искания в някои случаи бяха в абсолютен ущърб на част от оригиналните. Много ми се искаше да попитам някой възрастен човек на площада какво смята за това, че авторите на идеята за ДОИП искат да му забранят да гласува. И така ли се поощрява участието на гражданското общество в управлението? Така ли се стимулира висока избирателна активност? Последните две искания се съдържат в официалната декларация на организаторите и аз ги подкрепям изцяло. Не мога да разбера защо те трябваше да позволяват да бъдат компрометирани по този начин.

Друг съществен недостатък на организацията бяха трагичните ораторски умения на някои от хората, които застанаха зад микрофона (нямам предвид Дичо, който пя „Две следи”). Една бивша учителка откровено разсмя публиката, а един младеж се опита да обясни, че не му е писнало просто ей тъй, а че има конкретни неща, от които му е дотегнало – „от всичко”. Мамка му, не се прави така! Щом си застанал пред хората, трябва да имаш какво да им кажеш.

Но нека не задълбаваме в критиките, защото ако бях злонамерен (а аз не съм), можех да се заям за още много неща. Смятам, че самият факт, че този протест се случи и беше организиран от граждански групи, а не от партии, е в немалка степен обнадеждаващ. Оказа се, че ние българите все пак можем да надделеем над инерцията и да потърсим правата си. Сега остава и да се научим как да го правим успешно. За целта е много важно да знаем какво точно искаме и да не позволяваме на хора със стремежи, които противоречат на нашите, да използват нашата сила за своите цели.

Аз например подкрепям идеята за въвеждане на пропорционална избирателна система от преференциален тип, при която гласоподавателите имат възможност да подреждат кандидатите в избирателните листи. Смятам, че това ще стимулира партиите да заложат в своите кампании на личностите, а не на името, под което могат да се скрият провалили се политици или крайно некомпетентни хора. По този начин и гражданите ще почувстват стимул да се заинтересуват повече от политическите процеси и да си изградят по-високи критерии, които партиите ще трябва да задоволят, като се стараят да номинират утвърдени специалисти, вместо стари кадри с дълбоки червени корени и ретроградно мислене.

Също така подкрепям искането на природозащитниците да се забрани промяната в предназначението на заменените гори. Трябва да отбележа, че се радвам, че парламентът прие на второ четене изменения и допълнения на Закона за горите, с които заменките ще бъдат забранени.

Това са само два примера за конкретни, аргументирани и изпълними искания. За мен те значат много повече от всичките викове „Оставка!“, неподкрепени от алтернатива. На правителството и без това не му остава много време. Ако не сте доволни от управлението на коалицията БСП-НДСВ-ДПС, просто гласувайте за някой друг на изборите през лятото! Гласувайте, а не бойкотирайте! Това е начинът да се неутрализира влиянието на твърдите електорати – не като се ограничава правото им на глас!

Останах около един час на протеста. Не виках. Бил съм на други протести. Тогава виках, защото вярвах, че исканията ни са справедливи и смислени. Вчера също имаше такива, но те бяха разводнени от паразити, които призоваваха за неща, които смятам за безсмислени и в които не вярвам. Едно време беше различно. Протестирахме срещу орязването на територии от обхвата на европейската екологична мрежа Натура 2000. Претенциите ни бяха конкретни, обосновани и добре насочени. Тазседмичният протест ми приличаше по-скоро на отдушник на напрежението, което вместо да се канализира и насочи към защитата на една конкретна и разумно избрана кауза, беше разпръснато като през душ в нищото. Моите наблюдения от други държави като Франция и Гърция показват, че демонстрациите постигат успех, не когато всички протестират срещу всичко, което им хрумне, а когато обществото се обедини зад едно-две простички, но важни искания. Следващият проблем остава за следващия протест и така машината сработва.

Тръгнах си по пътеката към Университета, по която в този момент беше поело и шествие на природозащитниците от Коалиция „За да остане природа в България“. Те върнаха усмивката ми. Това бяха същите хора, които протестираха многократно за Натура 2000 по един изключително културен, миролюбив и смислен начин – с музика, с позитивно отношение и най-вече с разумни искания. С удоволствие бих протестирал отново с тях, стига инициативата да не бъде опорочена.