Екологични приказки

От Ралица Романска • Nov 16th, 2008 • Категория: Екология

Когато в нашия екип се заговори за екология, обикновено се сещаме за Боби. Борислав Сандов (както е пълното му име) в продължение на две пълни години изпълняваше трудната задача да насочва дейността на една от най-прогресивните нови екологични организации – клуб ЮНЕКО. Фактът, че клубът не само просъществува, но и проведе значителна по обем дейност, е показателен за това, че той се е справил добре.

Днес Боби вече не е координатор на ЮНЕКО – демократично решение, което говори за нарасналата степен на зрялост в движението. Той, обаче, продължава да знае много за проблемите на българската екология. Това е и причината да го потърсим и да си поговорим с него. Надяваме се, че отговорите, които той даде на въпросите ни, ще бъдат образователни за теб.

Здравей, Боби. Разкажи ни повече за ЮНЕКО! Какви са основните дейности, с които се занимавате?

ЮНЕКО е един клуб, който е естествено изражение на студентската активност по отношение на природната защита. Като организация той се роди в края на 2006 г., когато се сляха два клуба в Су, занимаващи се с околна среда, а именно – Матер еко и Сливи за смет. Така се получи едно обединение и може би името ЮНЕКО е заради това, Юнайтед еко. Но основно заради това, че е университетски клуб. Така той заработи в областта на неформалното еко образование, защото в България и учебните заведения е нужно да се говори по тези теми.

Колко души членуват в клуба?

В момента членуват около 80 човека, като това са студенти основно от СУ.

Интересуват ли се младите хора от екологични организации?

Определено да. Всъщност в България вече има много екологични организации в сферата на неправителствения сектор. Но е необходимо сред младите хора да има образование за това какво представлява екологията, какво представлява устойчивото развитие и защо те са толкова важни за съвременното общество.

Знаем, че вече не си координатор. Какво представляваше работата ти като такъв? Как оценяваш дейността си в клуба?

Аз съм много доволен от работата си в клуба, защото това е една организация с идеална цел и никой не се опитва да пречи на някой друг. Не съществуват властови подбуди. Разбира се, беше ми трудно, защото като координатор поемаш цялата отговорност за нещата. Освен това трябва да си медиатор в самия екип, понеже би било жалко, ако координаторът трябва само да нарежда кое как да се случва. Напротив, идеята е той да е този, който по някакъв начин координира дейността на клуба като екип, като хора, като действия, и създава усещането, че има някой, който мисли за това нещо. Това понякога не е добре, защото отпада отговорността на другите. Затова клубът вече има друга организация, за да може да не зависят нещата от един човек. Клубът вече има хоризонтална структура, решенията се взимат от целия екип, а отговорностите са прехвърлени на три звена:

  • технически координатор, който се ангажира с технически компоненти, брошури и пр.
  • PR – лицето на организацията, поддържа отношения с медиите. Така клубът е по-популярен
  • координатор човешки ресурси, който поддържа добрите отношения в клуба и отговаря за административните въпроси.

Каква е твоята роля в клуб ЮНЕКО в момента?

В момента основната ми мисия там е да предам всичко, което съм научил, опита си, всичко, което знам като начин на работа. Така има една приемственост, за да могат хората да не повтарят грешки. Смятам, че това е съществено за всяка една организация. Успях да го видя в Англия, когато бях на посещение по случай един проект. Там председателят на Студентският съвет започва работа 6 месеца, след като е избран. През цялото време той се обучава.

Преди си работил в Матер еко. С какво свързваш работата си там?

С едни много прекрасни изживявания. Там се положиха основите на ЮНЕКО. Хората оттам оказаха положително въздействие, за да се случи обединението. В Матер еко аз осъзнах, че е прекрасно, когато студентите се занимават с активности като почиствания. Тогава установих, че основното нещо, с което един университетски клуб за екология трябва да се занимава, това е именно образованието. Защото точно в университета се кове образованието.

Сподели с нас за предстоящите мероприятия на ЮНЕКО! Какво следва?

Ние завършихме наскоро един проект, който се казваше “Зелен университет”, и който постигна невероятен успех. Във всички медии имаше репортажи, свързани с дейностите по него. А те бяха както теоретични (семинари за възобновяеми енергийни източници, биоразнообразие, отпадъци и защитени територии), така и практични – почиствания; посаждане на над 100 дръвчета в Природен парк Витоша. Предстои Зелен университет II. Ще се стремим да разширяваме дейността си, да не е само в рамките на СУ. Друга инициатива, която е на дневен ред, е един много важен семинар – темата е вода. Искаме да засегнем този въпрос. Ще покажем чрез един филм, който се казва “Великата тайна на водата”, че водата може да реагира и тя е информационен приемник. Когато на една чаша с вода пуснеш Моцарт, тя образува кристали, които дават нейните качествени стойности. А при тежка музика се разрушват тези кристали. Човек е повече от 80% вода. Това означава, че отношенията между хората до някаква степен са предпоставени от водата в човешкото тяло.

Екологичното движение в България като че ли се активизира около приемането на Натура 2000. Сега, когато протестите утихната – как мислиш – спазват ли се изискванията, които приехме или предишните безобразия продължават?

За съжаление това са едни от най-тежките проблеми на околната среда в България. Битката за Натура 2000 продължи много дълго време. ЮНЕКО беше съществена част от нея, защото ние участвахме в първите протести, когато институции в България искаха да орежат тази зона и да замажат очите на ЕС. Тогава ние извадихме всичко на показ, правихме студентски протести, палатков лагер в СУ, организирахме обществено обсъждане с председателя на Комисията по околна среда към парламента и с всички ведомства на Министерството на здравеопазването, околната среда и горите. Мисля, че успяхме да проследим къде е проблемът. Все още съществуват проблеми, но поне успяхме да достигнем до 35% зони по Натура 2000 в България. У нас за Натура 2000 се заговори страшно много. Над осемдесет и пет процента от хората знаят за какво става въпрос. Това се дължи именно на показните протести.

Напоследък се говори за възобновяемите енергийни източници. Кои според теб са приложими за България?

България може да развива една много широка палитра от възобновяеми енергийни източници. До момента имаме водноелектрически централи, но те са малко противоречиви по отношение на околната среда и увреждането й. Те изменят сериозно екосистемите. В България много сериозен потенциал има за развитие на геотермалната енергия, на слънчевите системи и колектори, както и на биомасата и биогаз. Има определени места, в които има сериозен потенциал за развитие на ветрови електроцентрали, но е много важно да се каже, че не трябва на всяка цена да се слагат такива там, където не им е мястото. Например в Калиакра, където минава най-големият прелетен път на птици в Европа. Via Pontica. Но има много други места в България, където би следвало да се развива този отрасъл.

Защо българите сме разделени по всеки въпрос, а не можем да се научим да си хвърляме боклука разделно ? Ще се започнем ли да го правим?

Това е много показателно за това доколко българите са готови да приемат новите реалности в света, свързани с глобалното затопляне. Смея да твърдя, че темпото е добро. Върви се в положителна насока, но преди всичко трябва да се научим да си изхвърляме боклука и чак след това да се научим да го изхвърляме разделно. Това изисква време. В София положението е най-зле. Важно е младите хора да бъдат обучавани, информирани за тази система и важността й. Сплотените общности на малките градчета са много по-сериозни и по-отговорни спрямо околната среда.

Какви практически екологични съвети ще дадеш на нашите читатели?

Да бъдат отговорни спрямо своето консуматорско поведение, да пестят енергия, да си закупят енергоспестяващи крушки, да избират уреди с енергиен клас А, да отбягват употребата на найлонови торбички, да разделят отпадъците си, да четат етикетите на продуктите, които купуват, за да купуват български стоки. И много други – да ползват колело, да ходят пеша, когато могат, а за дълги разстояние – влак или кораб.

Би ли ни казал един добър и един лош сценарий за екологичното бъдеще на България?

Един добър сценарий – ако отговорните институции в България се напълнят с истински отговорни млади хора. Когато в България европейското законодателство бъде наложено и страната ни тръгне по пътя, по който върви ЕС, а именно – устойчиво развитие. Тук има прекрасни условия за туризъм и селското стопанство. Когато в политиката влязат активни зелени партии.

Лошият сценарий – ако нещата продължат да се случват по този начин. Когато частни интереси водят политиката на страната. Когато хората, които в момента протестират, хората в неправителствените организации не получат обществена подкрепа и се обезверят. Тогава ще сме свидетели на влошаване качеството на живот и нарастваща смъртност, заболявания, изчерпване на ресурсите от сладка вода и влошаване качествата на въздуха.

Tagged as:

Ралица Романска (23) е на път да приключи с изучаването на международни отношения. В момента работи в РФИ България.
Пишете на автора | Всички статии от Ралица Романска