e-comedia.com

Брайън Уолш

Списание Тайм

Никой не може да прибави апокалиптична нотка в дебата за промените на климата така, както го прави Ал Гор. В речта си от последния ден на двуседмичната среща на върха на ООН за климатичните промени в Познан, Полша, която приключи на 12 декември, нобеловият лауреат предупреди делегатите от повече от 190 държави, че времето на празните приказки по въпросите на глобалното затопляне е приключило. „Днес сме изправени пред криза, която изключително ясно дава да се разбере, че увеличаването на емисиите от въглероден диоксид, където и да е, представлява заплаха за климатичния баланс навсякъде на тази планета”, каза той. „В резултат на това старото разделение между Севера и Юга, развитите и развиващите се държави, трябва да изчезне”.

Гор беше аплодиран топло от присъстващите, но не е ясно дали посланието му стигна до тях. Въпреки че очакванията за годишната среща на върха не бяха особено големи, благодарение отчасти на вакуума в управлението на САЩ и отчасти на постоянното объркване, породено от световния финансов срив, постигнатото не е нищо особено. По-оптимистично настроените наблюдатели обръщат внимание на обещанията на отделни развиващи се страни да намалят своите въглеродни емисии; тъй като тези държави всъщност не са задължени от Протокола от Киото да предприемат конкретни мерки във връзка с промяната в климата. Мексико трябва да получи поклон. Значително по-бедният съсед на Америка обеща да намали въглеродните си емисии с 50% спрямо нивата от 2002 г. до 2050, което е значително повече от всичко, обещано от САЩ. Индия обяви плана си да увеличи използването на слънчева енергия, Бразилия обеща да намали със 70% годишното ниво на намаляване на горите си до 2017 г., а Южна Африка стартира програма за спиране нарастването на своите въглеродни емисии до 2025 г. „Развиващите се страни започват да демонстрират желание да вземат мерки”, заяви Джак Шмидт от Съвета за защита на природните ресурси. Това е изключително важно при положение, че въпросните държави ще бъдат отговорни за по-голямата част от бъдещите въглеродни емисии.

Важно е, обаче, да се разбере, че посочените мерки са предприети индивидуално и извън рамките на преговорите на ООН. Целта на разговорите в Познан беше да отстрани трудностите по пътя към нов международен договор за промените в климата, който да бъде приет следващата година в Копенхаген и да замести Протокола от Киото. И, въпреки че служители на ООН твърдят, че Познан е подготвил почвата за окончателните преговори, повечето важни проблеми – разделението на отговорностите между богатите и бедните държави, проблемът с изсичането на тропическите гори, споделянето на екологично чисти технологии с развиващите се страни – на практика са оставени за Копенхаген (като едно изключение бяха парите, с които ще се помогне на развиващите се страни да се преборят с бъдещите ефекти на промените в климата – решено бе през следващите месеци Организацията на обединените нации да отпусне средства за тази цел).

Не помогна и това, че в деня, в който преговорите в Познан приключиха, ЕС – отдавна водещ в намаляването на въглеродните емисии в световен мащаб – направи крачка назад. Европа вече беше обещала да съкрати емисиите си с 20% до 2020 г. (така нареченият „План 20-20-20”) и представителите на държавите-членки потвърдиха тази цел в Брюксел на 12 декември. Но, вместо да принуди електроцентралите да плащат за правото да изпускат парникови газове, ЕС клекна пред оплакванията на бедните държави от Източна Европа и позволи на техни централи да продължават да получават много от разрешенията си за това безплатно. Това показа, че въпреки всички амбициозни цели на Съюза по отношение на промените в климата, той не е единен по въпроса – като по-бедният Изток е далеч не толкова ентусиазиран да приеме бързо намаляване на въглеродните емисии. Същото застрашително разделение, пред което е изправен светът като цяло – и ако Европейският съюз не може да остане единен, това не вещае нищо добро за всички останали държави.   

В края на краищата, обаче, непосредственото бъдеще на действията срещу глобалната промяна на климата няма да бъде решено в Брюксел или Познан, а във Вашингтон и там наистина има надежда. Докато новоизбраният президент на САЩ Барак Обама се държеше настрана от срещата на върха на ООН, в последните дни се появиха имената на членовете на бъдещия му екип по въпросите на климата и енергията. Лиза Джаксън, уважаван държавен служител от Ню Джърси, ще поеме ръководството на Агенцията за защита на околната среда, а Карол Браунър – бивш ръководител на същата по времето на Клинтън – ще поеме един нов пост, който ще му позволи да ръководи общото поведение на администрацията спрямо глобалното затопляне. Но най-вълнуващо за всички природозащитници и предприемачи, занимаващи се с алтернативни източници на енергия, е назначаването на Стивън Чу, настоящият ръководител на Националната лаборатория Лорънс Бъркли, за министър на енергетиката. Смятан за единствения Нобелов лауреат, назначаван в президентски кабинет, Чу разбира, че технологичните скокове в начина, по който използваме енергията, наистина ще се преборят с глобалното затопляне, а не срещите на върха на ООН. 

Оригиналният текст може да бъде намерен тук. Публикуваният превод е с малки съкращения.