e-comedia.com

Според наскоро проведени компютърни симулации ударите от комети са малко вероятна причина за масовите измирания на животински видове от Земята в миналото, съобщи на сайта си Би Би Си.

Учените използват симулациите, за да моделират пътя на дългопериодичните комети, като така определят каква е вероятността някоя от тези „мръсни снежни топки”[1] да удари нашата планета.

Изследването на Вашингтонския университет в Сиатъл е публикувано в престижния научен журнал „Сайънс”.

Колко масови измирания на видове са били причинени от разбиването на тези ледени тела в нашата планета, е въпрос, който предизвиква ожесточен дебат.

Много учени са съгласни с тезата, че изчезването на динозаврите се дължи на удар на астероид преди 65 милиона години. Съществува обаче неяснота колко други подобни събития са били предизвикани от сблъсъка на астероид или комета със Земята.

Кометата е тяло, съставено от воден лед, замръзнали газове и прах. При приближаването си до Слънцето замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър.

Кометите – „признати за невинни”

Халеевата комета – която се появява в небето на всеки 75 години – е класифицирана като късопериодична. Този вид комети произхождат от пояса на Кайпер, който е част от Слънчевата система.

Така наречените „дългопериодични” комети вероятно идват от по-далечния облак на Оорт. Той е остатък от първичната мъглявина, от която преди 4,6 милиарда години са се формирали Слънцето и планетите.

Доскоро се смяташе, че външната част на облака на Оорт е източникът на дългопериодичните комети, които минават близо до Земята.

Техните орбити се променят вследствие на гравитационното влияние на намираща се наблизо звезда. Смята се, че това предизвиква увеличаване на честотата, с която кометите навлизат във вътрешната част на Слънчевата система – явление, известно като „метеоритен дъжд”.

Симулациите, проведени във Вашингтонския университет в Сиатъл от Натан Каиб и неговият колега Томас Куин, обаче, предполагат, че главният източник на дългопериодичните комети, които пресичат пътя на Земята, е вътрешната част на облака на Оорт.

Това означава, че много от видимите комети идват от различен от смятания досега източник. Тези открития имат важно приложение в разследването на причините за масовите измирания.

Точният брой на обектите във вътрешния облак на Оорт е неизвестен. Но, допускайки максималния възможен брой, изследователите доказват, че вероятно само два или три обекта от тази област са ударили нашата планета през последните 500 милиона години.

Газовите гиганти Юпитер и Сатурн играят ролята на бариера, която препятства стигането на такива обекти до Земята. Това схващане беше затвърдено наскоро, когато на повърхността на Юпитер бе открит огромен белег, вероятно причинен от такъв сблъсък.

Смята се че подобен метеоритен дъжд е предизвикал умерено измиране на видове на Земята преди 40 милиона години. Изследването на Вашингтонския университет предполага, че това е вероятно най-интензивното явление от този вид, за което съществуват данни.

„Това означава, че най-силните метеоритни дъждове предизвикват умерено измиране на видове. Тъй като останалите дъждове би следвало да са по-слаби, то метеоритните дъждове вероятно не са причина за масовите измирания.”, завършва Каиб.

***